АБСТРАКТНИ ЩРИХИ – Роси Савова

АБСТРАКТНИ ЩРИХИ – стихотворения на Роси Савова

АБСТРАКТНИ ЩРИХИ

През иглени уши ще мина, ако трябва.
Ще се свия като снежна топка в шепа
и ще се скрия в клоните на старата череша,
за да мога тайно всеки следващ миг
да се разтапям палаво в очите ти.

Ще стигна слънцето изгряващо – с ръка.
Лъчи от него – дар за теб – ще взема.
Думи – ситни бисери от мида ще извадя.
Ще ги напиша върху девствен морски пясък –
да ги четеш. И в мене да се вричаш.

Вятърът в бутилка ще затворя. Да е тихо.
В дъжд ще се превърна и есенно ще заваля
по устните на жадна нива. Ще се разпръсна
и ще покълна – дребно, дребно семенце –
да се извия с крехки вейки в небесата ти.

Ще бърша прах от огледалото за спомени –
да ги прегръщаш. А вазите ще пълня с по-богати.
През бури ще прелитам, ще укротявам мълнии –
сънят ти да е лек като на праведник.
Шехерезада шеметно ще шепне с моя глас.

Девет лебеда в усое ще намеря. Ще те превърна в тях
и от коприва мрежа ще сплета, за да я метна
върху отмалелите крила на твоя дълъг полет.

… И ще станат силни мъжките ти рамена –
да носиш двама ни през дивите пустини.

СОНАТА ЗА КЪСНА ЦИГУЛКА

Капка по капка и дъх подир дъх
суровото време изтича –
като гердан с разкъсана връв
търкулват се дни на момиче.

Пръчка вълшебна не може дори
предишните дни да ми върне.
Лятото бавно на запад клони.
Сянка е щом се обърна.

Крива пътечка след мен се ширѝ.
Стъпките меря си в нея.
Спомени (дъжд) ме обливат.
Мъгли иззад завой се чумерят.

Глас на приятел, песни и смях…
Нежност душата ми пари –
още е в мен, но ще стане на прах
часовников звън щом удари.

Все по-далече и все по-назад
лудешката пролет остава.
Ех, ти, Животе, оставаш си млад,
поне ме дари с незабрава!

© Роси Савова

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *