АВТЕНТИЧНИ НОСИИ – Павлина Петкова

ИЗЛОЖБА НА АВТЕНТИЧНИ БЪЛГАРСКИ НОСИИ В „АРТ ЦЕНТЪР БЯЛА“ – репортаж на Павлина Петкова

В „Арт център Бяла“, в квартал гара Бяла, намиращ се на пътя Велико Търново – Русе и Бяла – Свищов, може да посетите арт галерия – музей на восъчните фигури, създаден с помощта на дарения от благотворителни базари, концерти на беленчани и  с финансовата помощ на общината. Експозицията в него съдържа шест восъчни фигури на известни исторически личности, свързали част от живота си с Бяла: майстор Колю Фичето, Панайот Волов, Петко Рачов Славейков, Александър Батенберг, баронеса Юлия Вревска, император Александър II. /прочетете статията за откриването на арт-центъра, публикувана в бр.1/2022 тук/.

Неотдавна музеят отвори още една зала, където бяха изложени автентични български носии, притежание на Велико Тодоров от гр. Бяла, сред които имаше и стогодишни.

От месец май посетителите на „Арт галерия Восъчни фигури“ могат да посетят колекцията „Хубост българска“ – феерия от багри, шевици, разнолики естествени материали и да се насладят на красотата на автентичните национални костюми от личната колекция на Корнелия Александрова – радетел и съхранител на българските традиции.

Автентични носии - Арт център Бяла
Автентични носии – Арт център Бяла

Изложбата съдържа 23 колоритни облекла, които е издирила, събрала, закупила и възстановила.  Експонатите светят с цвета на слънцето, тучните поля, зелените морави и зреещите жита – Невестинска, Моминска, Работна (ежедневна) – зимна и лятна.


Както самата тя ги нарича – носия с история, защото за някои се знае, че са дарени на кого и от кого, а на други се знаят притежателите. В някои от носиите липсват части, които тя е допълнила.

Автентични носии - Арт център Бяла
Автентични носии – Арт център Бяла

Тъканите за облеклата са изработени от лен, коноп, вълна, памук и коприна, в зависимост от предназначението на дрехата. Съобразени са с основната функция на облеклото да предпазва тялото от климатичните състояния и да улеснява трудовата дейност на човека.

Частите и начина на изпълнение на всяка една от носиите е типична за дадена област или селище. За планинските райони те са изпълнени най-вече от вълна, дори и ризите, като слизайки към равнината те биват изработени от ленени, конопени или памучни платна.

В колекцията преобладават няколко хърцойски носии – Беленска (невестинска, моминска), от с. Белцов – изработена от М. Игнатова, Русенска (празнична – от с. Тетово, изработена от Станка Русева, с характерно „рогато“ забраждане; моминска – от Ломското поречие).

Автентични носии - Арт център Бяла
Автентични носии – Арт център Бяла

Една от носиите е отличена с Приз за автентичност и съвремие в гр. Попово.

В колекцията присъства и Хасковска носия с характерното месалено забраждане с търпош.


Изложени са и Празнични носии от с. Оборище, Панагюрско – изработена от Добра Узунова, включваща тракийска кърпа със зарафлък от конски косъм; от с. Дъбене, Карловско.

Старозагорска носия, която се отличава с много красив и пъстър сукман с апликации и бродерии, а също така и с престилка с фъкана бродерия.

Носията от с. Съединение, Пловдивско, изработена от Иванка Ваклинова.

Видиснко-кулска носия от с. Цар Петрово, Троянска носия (празнична) от с. Балканец, а също и Тронска носия от с. Студена, Свиленградско.

Ловешка (празнична) от с. Радювене, която при възстановяване на колана е намерена съшита запазема муска за здраве, плодородие и привличане.

Шопска (Кюстендилска) празнична носия с жълта копринена забрадка с дантела.

Асеновградска носия от с. Казанова, изработена от Цветана Ставрева, когато е била тринадестгодишна.

Влашки носии (женска, включваща риза с румънска бродерия – изработена от Димитра Рамова; и от с. Любеново; мъжка – белодрешна носия, туникообразна дълга риза с дълги, широкоотворени ръкави).

Родопска народна носия от затихващото село Добростан, включваща сая и елек от аба с гаетани, всичко съшивано на ръка и Родопска помашка носия от с. Старцево с характерната риза аладжа.

Добруджанска носия от Алфатар с кадифен елек – ачик, с копринена престилка.

Хасковска (Харманлийска) носия от с. Орешец.

Характерен облик на традиционното българско народно облекло придава женската двупрестилчена (бърчанка) носия –  ризата е предимно с набори около отвора на врата и краищата на ръкавите, както и мъжката белодрешна носия.

Двупрестилчената носия е характерна за Дунавската равнина, където на места е и единственото работно облекло. Срещат се още еднопрестилчена, сукманена и саяна.

Сукманите са ленени, конопени или памучни, но най-често са от вълнен плат в естествени цветове. Престилките са с богата, разнообразна и пъстроцветна орнаментика.

Празничните облекла са изпълнени с високо художествено майсторство и  естетичен вкус. Коланите, забрадките, чапразите, пазвите изпъстрени с шевици… извор на красота, сътворено от местното население.

Географските области не оказват особено влияние в разпространението на основните типове носии, нямат строги граници. В дадена носия може да преобладават елементи от две съседни области, какъвто е случая с Женската влашка носия.

Цялата тази експозиция представлява безценно национално богатство, в което могат да се уверят посетителите на музея.

Също така могат да посетят близкия православния храм „Свети Пантелеймон.

Павлина Петкова

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.