„АЛМАНАХ ЛИТЕРАТУРНО ЗЕМЕДЕЛСКО ЗНАМЕ“ – том 1

„АЛМАНАХ ЛИТЕРАТУРНО ЗЕМЕДЕЛСКО ЗНАМЕ“ – том 1, съставители Кирил Назъров и Габриела Цанева

Идеята

Идеята за издаване на сборник или алманах с творби, публикувани във в. „Литературно земеделско знаме” се роди, заедно с регистрирането на издателство gabriell-e-lit.

Естествено бе съставители на сборника да бъдат Кирил Назъров и Габриела Цанева – двамата редактори на вестника от създаването му, до настоящия момент. През осемгодишната история на изданието в редакционната колегия като редактори са работили още Йордан Борисов /2012-2013/, Иван Селановски /2012-2015/ и Маргарита Нешкова /2017-2019/. Смятахме да издадем два тома, първият, обхващащ годините 2012-2015, а вторият – от 2016 до 2019. Оказа се, че томовете ще бъдат четири, като първия том ще излезе до края на м. септември в печатен вариант.

Композиция

Ето малко статистика – композиционно, алманахът е изграден от девет части, в първата от които са включени произведения и мисли на класици на литературата и знакови политико-исторически личности, а в останалите – произведения на съвременни автори и автори от близкото минало в различни жанрове. Читателят ще намери както лирическа и одическа поезия, така и сатира; разкази, импресии, литературна критика, репортажи от срещи с читатели, редакционни статии и обръщения, публицистика и история.

Авторите

В първия том на алманаха са намерили място повече от 40 поети  и прозаици – както добре познати и обичани автори-класици като Сергей Румянцев, Иван Вазов и Цанко Церковски, така и съвременни автори като Петко Огойски, Кирил Назъров, Иван Селановски, Стоян Колдов, Петко Ношков, сатириците Бодил Розин /Кирил Назъров/, Таралежа /Стоян Колдов/, Атанас Личев, Васил Калфов, Христо Ангелов, поетесите Вяра Дамянова, Милена Филипова, Живка Танчева, Милка Пешева, Маргарита Нешкова. В сборника могат да се чуят и незатихващите емигрантски гласове на Вене Рангелов, Мито Петров и Искър Шуманов – познат както на българската емиграция, така и на широката общественост в страната.

Текстовете

На 1 март 2019 г. се навършиха 140 г. от рождението на Александър Стамболийски, един от най-значимите политици в новата история на България, един от онези, които след разрухата на Първата световна война започват да говорят за обединение на Европа. За да не отминем тихо и ние този юбилей, ще представим първия том на „Алманах Литературно земеделско знаме” със стихотворенията „Недейте ги руга” и „Духът на Стамболийски”.

НЕДЕЙТЕ ГИ РУГА

АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ

01.03.1879 г. – 14.06.1923 г.

Не виждате ли вий на техните чела

засъхналите капки кръв от трънени венци?

Не виждате ли вий от мъки и тегла,

че сенки са, уви, на скелети безплътни,

та ужас вдъхват те дори?

Не виждате ли вий, злодумци и слепци,

свещенний жар в сърца им що гори,

сърца за низост неприютни,

заклети в светлия олтар

на Правдата с палеща жар?

 
ДУХЪТ НА СТАМБОЛИЙСКИ

КОСТА ТОДОРОВ

Не съм умрял… Живея още  

в безброй измъчени души 

и моят призрак в тъмни нощи   

престъпни съвести души.

Не съм умрял, о братя смели,  

живее подвигът ми свят,  

от много живи и умрели 

е моята победа рат!

Разпнаха ме… Злодеите пиени   

съсякоха ме къс по къс, 

то беше пирът на хиени 

в подножието на страшен кръст…

И в тая нощ, зловещо тиха,

гласът ми тихо прорида…

Те мойта кръв със вино пиха

до първа утринна звезда.

И разпиляха по долини   

те мойте кости  с дива стръв, 

и само тук-таме рубини

останаха от чиста кръв.

От тях израснаха божури…

От всяка кост се точи нож.

Посяха вятър – жънат бури  

убийците на гордий вожд.

И ето ме възкръснал, ида,  

ръце посечени пламтят 

подобно факлите на Немезида 

над стария обречен свят.

И войнството ми се множи, множи…

Легенда светла ме следи…

О, съживи в нас, прави Боже, 

духът на волните деди!

Прага, 16 април 1924 г.

© gabriell-e-lit

Author: gabriell-e-lit

Издателство gabriell-e-lit е регистрирано на 6 декември 2018 г. от Габриела Цанева. Габриела Цанева е българска писателка, родена в Русе. Завършва Математическа гимназия „Баба Тонка“ в родния си град. Дипломира се като инженер-химик в ХТМУ – София. Защитава дисертация, за което ѝ е присъдена научната степен „доктор на техническите науки“. По-късно завършва право и работи като адвокат в Софийската адвокатска колегия. От 2003 година е член на Сдружението на българските писатели. През 2018 г. регистрира издателство gabriell-e-lit. Библиография Публикува в списание „Родна реч“, във вестниците „Век 21“, „Демокрация“, „Народно земеделско знаме“, „Земеделско знаме“, „Литературен форум“, "Труд", "Словото днес", "Литературно земеделско знаме" и други. „Миналото в мен“ (документална повест, 1994) „Догонвам бягащия ден“ (стихосбирка, 1998) „Треви под снега“ (роман, 2000; ISBN 978-954-8453-58-5) „Реши се и ще си свободен“ (есета и стихове, 2001; ISBN 978-954-8453-79-0) „Заскрежени птици“ (стихосбирка, 2008; ISBN 954-9375-41-1) „Шофьори“ (новела, 2008; ISBN 978-954-304-340-8) „Миналото в мен“ (документална повест, 2010; ISBN 978-954-304-369-9) „Врабче върху антената“ (стихосбирка, 2010; ISBN 978-954-497-011-6) „Светлата пътека към звездите“ (стихосбирка, 2010; ISBN 978-954-9375-76-3) „Искам себе си“ (хайбун, 2011; ISBN 978-954-321-830-1) „Заскрежени птици“ (стихосбирка, 2011; ISBN 978-954-321-947-6) „Състояния“ (хайга, 2013; ISBN 978-619-152-347-4) „Бурята сплита ръце“ (стихосбирка, 2016; ISBN 978-954-09-1069-7) „Високосният ден“ (лирика, 2018; ISBN 978-954-09-1253-0)