АПРИЛЦИ 1876 – Иван Северняшки

АПРИЛЦИ 1876 – статии на Иван Северняшки

ЗНАМЕТО НА ПАНАЙОТ ВОЛОВ

В навечерието на 1876 г. Панайот Волов, апостол от четвърти революционен окръг, посетил град Карлово и гостувал на Ганю Маджареца. В неговия дом той видял незавършено знаме, поръчано още от Васил Левски. Волов поискал да бъде изработено друго знаме, по-малко, за неговия окръг. Това второ знаме било развято в дните на Априлското въстание. Знаменосец бил Стефан Начев Стоев, от село Синджирлии (днешното Веригово, Пловдивски окръг).

Каква е съдбата на това знаме?

През пролетните паметни дни на 1876 г., след погрома на Априлското въстание, знамето било предадено от знаменосеца Стефан Стоев (или от апостола Панайот Волов) на овчаря Димитър Бояджиев от град Бяла, Русенско. Както пише историчката Стоянка Григорова, последният се опитал да предаде народната светиня в църквата, но това не се осъществило, тъй като свещеникът, поп Тетрад, се занимавал с революционна дейност и се страхувал турците да не претърсят църквата и да намерят знамето. Димитър Бояджиев го съхранил и след Освобождението го предал на поп Иван, който го осветил и положил под престола на олтара в старата беленска църква „Свети Георги“.

През 1886 г. по нареждане на Министерството на вътрешните работи знамето било изпратено в Националния археологически музей в град София. По време на Втората световна война то пострадало при бомбардировките. Така е унищожена скъпата реликва на априлци.

През 1976 г., по случай сто години от Априлското въстание, е направена възстановка на знамето. Същата година е изложено в експозицията на къщата-музей „Панайот Волов“ в град Шумен, родният град на апостола.

ГЕОРГИ ИКОНОМОВ

Георги Тодоров Икономов е роден на 20 април 1846 г. в гр. Сливен, в някогашната Драгойчова махала. Тази махала била основана през 18 век от прапрадядото на Георги Икономов – Драгойчо, дошъл тук от родното си село Кортен.

През 1872 г. иконом Тодор с цялото си семейство се заселва в град Русе. Същата година идва при баща си и Георги Икономов.

Постъпва като чиновник в компанията, която експлоатира железницата и облича железничарската униформа, с която безпрепятствено може да посещава всички пунктове около ж. п. линията. Той пренася нелегални кореспонденции, помага на преселвани от властите хора да се укриват.

През 1874 г. Икономов е натоварен да укрепва и създава нови революционни комитети из страната, а през 1875 г., когато се очакват големите събития в Босна и Херцеговина, бива натоварен с други революционери да вдигне въстание в Старозагорско. Въстаниците трябвало да се съберат в местността Чадър могила, но в уреченото време идват малцина четници и бунтът се осуетява. Георги Икономов, благодарение на железничарската си униформа успява да се добере до Цариград и оттам да се прехвърли във Влашко.

Настъпва славната 1876 година. Георги Икономов през февруари и началото на март работи в Сливенско, а на 17 март отива в Панагюрски окръг, където заедно с другите апостоли ходи по селищата, зове населението за бунт, организира бъдещите борци за освобождението на България. Взема участие в заседанията на Оборище.

Когато в Копривщица гръмва първата пушка, Икономов, заедно с Волов, Бенковски, Захари Стоянов и други е в дома на Иван Тотев, където на 20 април се получава „кървавото писмо“ на Каблешков.

Апостолите разпределят окръга и всеки тръгва към определения му район. За Икономов е опреден пунктът Старо Ново село, за Волов – Клисура. Двамата тръгват от Панагюрище, но по пътя ги среща населението на Клисура, напуснало горящото си селище.

Отиването им по-нататък става излишно и те се връщат в Копривщица. Като разбират, че на много места въстанието е потушено, апостолите решават да се оттеглят към Стара планина. Икономов, Волов, Бобеков и други, начело на 50 конника, тръгват към връх Вежен. А времето е ужасно – дъжд, сняг, студ.

Под Вежен решават да се разделят на групи и да вървят към Дунав. Икономов с 9 души стига до Преображенския манастир край Търново. Оттам Павел Бобеков и още неколцина поемат направо към Дунав, а Икономов, Волов и учителя от Пазарджик Ангелов – към Бяла, с намерение да минат моста на река Янтра и да стигнат до Русе, където Икономов има много приятели. Обаче мостът е заварден от заптиета, и тримата, понеже биват издадени от един овчар, след като предават знамето на верен човек, се опитват да преминат реката. Придошлата Янтра пени мътните си води, клокочи, влече всичко по пътя си. Повлича и смелчаците, омаломощени от изнурителното пътуване през планината и студа. В нейните буйни води те намират смъртта си.

За големия подвиг и саможертвата на Панайот Волов, Георги Икономов и Стоян Ангелов напомня издигнатия край Беленския мост паметник.

ПАМЕТНИКЪТ НА АПРИЛЦИ

След потушаване на Априлското въстание, близо до град Бяла, Русенско, в мътните води на река Янтра, на 26 май 1876 г. загиват апостолите Панайот Волов и Георги Икономов и въстаникът от Пазарджик Стоян Ангелов.

До мястото на трагичната смърт, по идея на Стоян Заимов през 1901 г. е бил построен скромен паметник. По-късно на същото място през 1960 г. признателните беленчани издигат нов паметник с бюста на Панайот Волов.

Той е дело на скулптора Янко П. Павлов. Характерно за неговото изкуство е спазването на класическите форми.

Янко Павлов е син на свещеник. Роден е на 23 октомври 1888 г. в славното Панагюрище. Още от малък слуша разказите за турските зверства по време на Априлското въстание. Първоначално се учи в родния си град, а след това постъпва да учи в Средното рисувално училище в София. След завършването на училището, следва и завършва с отличен успех Софийската художествена академия. Дълги години Янко Павлов учителства в София, след което е назначен като скулптор в Министерството на народната просвета, а по-късно в Държавната комисия под председателството на Димитър Страшимиров. Той му възлага да изработи проект за паметник за първото Българско Велико народно събрание в Оборище. Проектът е приет  и се пристъпва към изграждането му.

Паметникът на априлци в гр. Бяла, скулптор Янко Павлов

Янко Павлов израства като оригинален български скулптор – реалист. По неповторим начин той пресъздава героите на Александър Бежков и на Елин Пелин.

В много галерии в България, Москва, Белград, Прага, Столкхолм и др. са изложени негови произведения.

Оставил трайни следи в българската скулптора, Янко Павлов почина на 18 юни 1974 година.

Иван Северняшки

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.