АФОРИЗМИ – кратки мисли на Мая Цекова

На всеки, който не му се удаде да седне в кожения стол на властта , започва да му присяда дори да не е взел и хапка.

Вдигнаха ръце от мене – никога не носех нещо в ръце.

В цивилизованите държави има разделение на властите,у нас -власт на разделението.

Докато Дон Кихот воюваше с вятърните мелници, Санчо ги приватизира.

Най-много ни върви да тъпчем на едно място.

Ако искаш да докараш ближния до безсъние,събуди злобата му.

С голия крал работата е лесна,мъжете ще подскачат малко,но я да се яви гола кралицата…всички жени ще решат,че това е последния вик на модата…

Щом решиш,че трябва да действаш направо и веднага ти тръгва наопаки.

Най-лесно стига дъното оня,на който всичко му паднало от небето.

Животът не е борба,откакто борбата стана отживелица.

Всяка истина у нас като цяло е половинчата.

За намерилият си място под Слънцето,винаги ще се намерят такива,които да се потят за него на слънцето.

За да можеш да поръчваш музиката,значи живота ти върви по ноти.

За продажни политици винаги има търсене и предлагане.

На докараният до дъното не му е до елемент на възвишеност.

Ако обществената чувствителност пада надолу,самочувствието на комплексарите достига небивали висоти.

Веднъж да се каже за тебе,че си голяма работа и всички започват да си правят дребни сметки.

Винаги късно се разбира, че битието не си е струвало съзнанието.

Мнозина появили се на бял кон ,веднага го превръщат във впрегатен.

Разтворен политически чадър над някого ,винаги води сянка на съмнение у другите.

Мая Цекова