БЕЛИ ИЗГРЕВИ – поезия на Надежда Александрова Цанева

БЯЛА ЛИЛИЯ

Искам да съм бяла лилия в водата –
или бърза птица – да летя в житата,
или да съм кораб, в космоса зареян,
но „Аз” нека бъда и да не старея…

Не. Не искам нищо. Късно се реших.
С лилията нежна друга друг закичи.
Птицата красива вече не лети,
в корабите няма кой да се качи….

ГОДИНИ… ГОДИНИ…

Години… години… години –
разглобя ли ви – само стърготини
ще се посипят.

И по тях
с очите си без поглед ще чертая
везни, капчуци, образи, треви –
нов свят ще си създам
и в него от нищо вече няма да боли…

ЩЕ МЕ НАДЖИВЕЯТ

Ще ме надживеят планините диви,
сините лазури на небето морно,
устремените във полет птици,
ще ме надживее този свят огромен.

И ще си отида, както съм живяла –
нищичко не взела, нищичко не дала.
Цял живот с мравуняка пълзяла,
а като щурчето – песен не изпяла…

КАТО ТОПКА

Като топка по наклон
летя през тръни, камъни и вади.
Земята се върти и аз със нея,
броя сезони – пролети и листопади,
лета и зими, сняг и ветрове.
Къде по пътя равно да намеря
и топката да спре?

ВЪРВЯ В МЪГЛАТА СИ

Вървя в мъглата утринна към теб
и не те стигам…
От мен ли бягаш,
или аз
от себе си отстъпих
надалеч…

Вървя в мъглата си към теб –
не те намирам…
За нас ще има ли надежда,
или остана само
сеч…

ПТИЧА ПЕСЕН

Не е вярно, че всичко е тленно,
че с смъртта свършва земният вик,
че завърнал се вчера при мене –
утре пак ще те няма, мой миг.

Не е вярно, че птичата песен
всяка есен умира в дъжда,
не, не толкова лесен
е на малката птица света.

Тя лети над сезони и зими –
няма мраз да скове песента,
че в сърцето си всеки я има
и дочаква така пролетта.

Надежда Александрова Цанева