БЕРНАР КИРИНИ – представя Иванка Попова-Велева

ПРЕВОДАЧЪТ ПРЕДСТАВЯ:

БЕРНАР КИРИНИ

ЖИТЕЙСКИ ПЪТЕКИ

Бернар Кирини (Bernard Quiriny)  е съвременен белгийски писател и журналист. Завежда рубрика за музика и книги в сп. „Кроник’арт” (Chronic’art), пише също за сп. „Опинион”(L’opinion). Роден е през 1978 г. Той е доктор по право и преподавател в Бургундския университет (Франция).

Като писател дебютира през 2005 г. със сборника разкази „Притеснение от първото изречение” (L’angoisse de la première phrase), с който веднага печели Наградата за призвание (Prix de la vocation). През 2008 триумфира с друг свой сборник  –  „Месоядни разкази” (Contes carnivores), удостоен с наградата Виктор Росел (Prix Victor Rossel – най-значимото литературно отличие на Белгия), с Наградата Марсел Тири (Prix Marcel Thiry – награда на град Лиеж, учредена в памет на поета, писателя, есеиста, политика Марсел Тири), както и с наградата за стил (Prix du style).

През 2013 г. печели Голямата награда за фантастика (Grand prix de l’Imaginaire) за най-добра франкофонска новела от неговия сборник „Една много специална колекция” (Une collection très particulière). Бернар Кирини е автор не само на разкази, но и на романи, между които: „Алчните” – Les Assoiffés, 2010; „Изчезналото село” – Le village évanoui, 2014; „Аферата Майерлинг” – L’affaire Mayerling, 2018. Част от творчеството му е преведено на италиански.

През 2014 г. е удостоен с наградата Премио Салерно Либро д’Еуропа (Premio Salerno Libro d’Europa) – Първа награда за европейска книга на гр. Салерно (Италия). А през 2014 г. – с наградата Емил Фаге (Prix Emile Faguet) на Френската академия за „Господин Сплиин. Бележки за Анри дьо Рение” (Monsieur Spleen. Notes sur Henri de Régnier). Това са само щрихи за творчеството на този талантлив автор, което продължава успешно да се развива.

Ще представим автора с късия разказ „Леглото“, включен в сборника „Убийствени истории” (Histoires assassines), изд. Риваж, 2018 г. Изданието съдържа двайсетина новели, които могат да бъдат характеризирани – едни като комични, фантастични, гротескови, други като трагични, иронични, а някои и като халюцинирани или просто цинични. Разказът е от раздела Предметите имат думата (Les choses ont la parole).

Иванка Попова-Велева – по данни от печата и интернет

ТВОРЧЕСТВО

ЛЕГЛОТО

Влязох в семейството още преди шейсет години и е малко да се каже, че им съсипах живота.

На дядото и бабата, които първи ме използваха, причиних безсъние, кошмари и обилно потене, от които сутрин се чувстваха зле, трепереха, смазани от умора. (Веднъж вълните ми така разтърсиха старата, че тя падна на земята).

След  това дойде редът на родителите, изтормозени също. След два месеца бащата получи ужасни болки в гърба; по лекарски съвет той смени матрака, но напразно – проблемът идваше от по-далеч, от мен. След като бях тормозил господина, се насочих към  госпожата, на която като на шега вдъхнах неустоими пристъпи на нимфомания[1]; тя повече не се удържа, изтощи мъжа си и, тъй като той се оказа неспособен да задоволи глада ѝ, станал огромен, тя се насочи към девера си, който живееше на горния етаж. Измаменият съпруг ги завари на местопрестъплението в мое присъствие, а за мен това беше страшно забавно. Съпрузите повече не си проговориха, но за да запазят благоприличието, продължиха да делят постелята. 

Накрая бащата почина и неговият син с младата си съпруга наследиха стаята на родителите си. Тези двамата ме намериха неподготвено; симпатични и лудо влюбени, те се мляскаха непрекъснато и изглеждаха много щастливи. Изчаках тя да забременее и я поизмъчих. Лекарят нареди тя да остане в леглото, оставяйки я, без да подозира, под моята власт. Тя  доста се измъчи, след което пометна. Мъжът ѝ я изпрати на село, за да се възстанови; недоволно от това, че той ме лиши от нея, аз си отмъстих на него, като му внуших ужасни кошмари. Накрая жена му се върна и те подновиха креватната гимнастика и тя отново забременя. Велики Боже, аз оставих природата да си свърши работата докрай; роди се момченце, скоро след него още едно.

Тези две чудовища като поотраснаха свикнаха да играят в стаята на родителите си, тоест у дома и да скачат със събрани крака по пружините ми, насилвайки старото ми дърво.

Но това не е всичко: родителите купиха ново легло и ме отпратиха в стаята на бабата, която беше оглушала и изгубила способността си да задържа. Тази развалина ме подмокря по пет пъти на ден, без да мога да си отмъстя и от дъното на своя делириум, имам чувството, че тя мъсти за цялото  семейство.

Бернар Кирини (Bernard Quiriny)

Превод от френски: Иванка Попова-Велева


[1] Нимфомания – мед. Болезнена полова възбуда у жените (бел. прев.)

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.