БОЖЕСТВЕНОТО И ПОЕТА – Габриела Цанева

БОЖЕСТВЕНОТО В СЪЩНОСТТА НА ПОЕТА – рецензия от Габриела Цанева

Отново чета и препрочитам новия поетичен ръкопис на Тодор Билчев – четвърти за тази високосна 2020 година! Огромната му продуктивност вече не ме смайва – човек свиква дори с необичайните неща, когато често ги среща…

С интерес и нетърпение очаквах тази нова стихосбирка, която почти бях прочела предварително, а някои от стихотворенията в нея дори бяхме публикували в сп. „Картини с думи и багри“.

Но истината е, че когато получих файла на електронната си поща инстинктивно понечих да го върна на автора… заради заглавието, което ме стресна с божествения си привкус.

Аз съм атеист, за мен е неестествено и непонятно образован човек от 21 век да търси и да намира обяснението за произхода на вселената, живота, разума и духа в свръхсили, още по-малко в митологията на традиционните религии.

Мигът на инстинктивното отмина; отворих „Светата троица човек“…

И още първият прочит, оня бръснещ полет над думите, който като дрон събира информация за структурата на цялото, за общото между частите, за усещането, за посланието, за присъствието на лирическия „Аз“, за съотнасянето му към сплавта автор-читател, за…, прочитът, който отговаря на единствения важен въпрос в изкуството – има ли го, или го няма, ми припомни, че Тодор Билчев е майстор на заглавието и добре премерената реч…

С онова сетиво, което улавя нюансите на надделничното, надтленното, разбрах, че всъщност, заглавието ми харесва… защото въздига човека до божествените висоти… или поне слага равенство между човека и триединния бог на християнската религия!

Продължих да чета с нова нагласа; всяко следващо стихотворение, всяка следваща част-частица от цялостното внушение, които водеха към триумфа на човешките чувства, към емоцията на осъзнатата принадлежност към природата, към стихията и необята на творението и духа!

Изящна словесност и пищна образност, възвишение към съвършената духовност, детайлно взиране в ежедневността, пръски от водопада на разтърсващи емоции и мощното, равно течение на овладяната метафоричност на преживяното…

Ще илюстрирам казаното с няколко стиха:

Животът се търкулна като питка,
омесена от майчини ръце.
И от пещта на детството излитна
в окървавено-звездното небе.
/Звън от сълзи на дете/

или

Само срутени кумири
днес във нозете ми лежат.
По балконските простири
все кърпени души висят.
/Разпятие/

или

В зеленото око на океана
мастилено кълбо от мисли спи.
От дъното надигна се и стана,
желание човек да се роди.
/Новият човек/

или

На корабите мачтите белеят –
две щипки сол в чорбата на морето.
И сякаш буца ледена в сърцето,
надеждите за път далечен тлеят.
/С море любов в сърцето/

Бих могла да цитирам цялата стихосбирка, омесена от различни, почти еклектични късове поезия – вариращи от пародийната делничност до медитативното самовгъбяване, от баснята до притчата, от лириката до сатирата, споени в единството на търсенето. Неслучайно заглавието тласка към паралел с християнското тълкуване на божествената същност като триединство Отец-Син-Дух.

Структурата на книгата, изградена от три части, насочва към философската парадигма за същността в трите въпроса-заглавия на отделните части: «Кой е човекът», «Къде е човекът» и «Какво е човекът». Трябва ли да се търси по-дълбок смисъл и същностна връзка между заглавията на трите части на стихосбирката и християнската философска доктрина, дава ли книгата отговор на повдигнатите въпроси?

Не, не се опитвайте да анализирате повече, не се опитвайте да отговаряте… Просто – нека поезията попие в душите ви, нека оцвети умовете и очите ви… Защото поезията не дава отговори, тя поставя въпроси…

И още нещо – поезията дава повече от един поглед. Това е моят поглед.

А ето и погледа на автора, синтезиран в две изречения, които сподели в наш разговор: „Аз наистина съм дълбоко религиозен и вярващ християнин и това заглавие съм поставил не да въздигна човека до Бог, а тъкмо обратното – с него аз показвам как Бог, както и със Сина си, се смалява до човека, за да Го направи част от Себе си, избавяйки Го така от грехопадението и разбожествяването му. Това може да напишеш и в предговора, за да стане ясно и на читателя, който също може да приеме твоята теза за въздигането на човека до Бог, която на пръв поглед наистина изглежда, че следва от заглавието, но нали знаеш, че поетите и лудите имат повече от един поглед.“

© д-р Габриела Цанева, редактор и издател

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.