БЪЛГАРИЙО, ПОКЛОН! – Христина Въчева

БЪЛГАРИЙО, ПОКЛОН – стихотворения за родината на Христина Въчева

РОДИНО!

Такава сила няма,
която
от тебе да ме отдели, Родино!
В очите ми си майчица
грижовна,
светиня си, която
пази ме във черни и във бели дни.
В сърцето ми си цъфнал цвят,
бленувам те, на яве и на сън,
с онази пролетна магия,
която Бог е сътворил.
И дебрите, Балкана – синия,
нашепват ми със нежен глас,
че свята орис са героите,
които пазим в този час.
Българийо!
Не ти,
децата ни прокуди,
немили да се скитат
и на сън да сричат твойто име.
Властта обсеби днеска
алчна клика, народът ти
навън потърси
хляб, признание, сполука…
В кръвта си нося робска
струна –
многовековна и трънлива
на моя страдал, неведнъж народ,
Ала тракийска сила ме изправя –
българското царство.
Пулсира Тервел в моите вени,
във мен кръвта на Ботев и на
Левски вика,
звъни Април с бунтовен плам
и Шипка съдбоносно грее,
покрита с кости на светини….
Българийо, велика мъченице! –
венец ти свивам във поклон!

© „Родопа, люлка за сърцето ми“, автор Христина Въчева, изд. „Многоточие М“, С. 2019

МОЯТА ЗЕМЯ

Една земя събудих с любовта си
и в мен се съживиха корени далечни.
Със житни класове населих
да милват ручеите вечни,
моята земя!
Родопско злато е земята ми,
разсипано във хълми, равнини.
И синьото е боднато
в небето
и пъстра песен като наниз
окичва моите гърди…
Една земя
от близкото до края,
от изгрева до късен мрак,
и стига ми дори
на вечерта покоя,
на хляба твой,
насъщен , драг…
Една земя ! – погача свята
и виното в лозниците й вика…
И песента ми –
пречистено злато
в нечия гайда извива!

© „Усмихнати небеса“, автор Христина Въчева, изд. „Светулка 44 Атеней“, С. 2016

РОДОПА, ЛЮЛКА ЗА СЪРЦЕТО МИ

Събужда се, като през пролет
моята Родопа,
в косите й -треви, земята пие светлина
и птиците подобно химн
огласят планината,
и пее нейната снага – окъпана в дъгата.
А боровете горди, приказки шептят,
за времена размирни,
за синове, целунали във бо? земята –
безсмъртие коват и
чувам песен – гласа на планината,
молитвено отправям взор.
Родопа! Пъстра моя, шарена шевица –
богата с хората, с тютюнево
тракийско злато,
със песните – извили път към небесата,
ти, люлка за сърцето и душата ми…
И аз, пречистена заспивам,
като дете в прегръдката ти свята.

© „Родопа, люлка за сърцето ми“, автор Христина Въчева, изд. „Многоточие М“, С. 2019

БЛАГОСЛОВЕНА ЗЕМЯ

Тъмнее хребета на планината,
замислени дърветата мълчат,
разпорено от рог
на виторожка дива –
светлото небе млекото си
излива.
Зелена пролетна шевица
опасва моята земя,
Родопа ниже огърлица,
разпръснатите в скута ?
селца…
Разсипват обич по полята
на мама селските ръце.
Пред хляба и земята ти ,
Българийо,
в поклон тържествен
ляга моето сърце.
И песента на твоите
мадони,
благославя земята ми ,
Майсторе!

© „Усмихнати небеса“, автор Христина Въчева, изд. „Светулка 44 Атеней“, С. 2016

ТРАКИЯ

Земя на благодатно слънце,
на полски и планински багри!
На морски полъх и човешка доброта,
земя любима, най-добрата на света!
Донесла си от миналото свойте мъки
и спомена за героична бран,
горчилката на роб
ство и разлъки
с вярата на един тракийски капитан.
Помним имената на тракийските войводи –
горди българи – кръвта им и днеска ни зове.
Примерът им към единство днес ни води:
да бъдем на България досто?ни синове.
И въпреки , че имаш спомен – кървав знак,
във звучната тракийска песен
носи мъка тя, и дни на радост пак,
възрадвала и Бога, на свода небесен.
Ти си слънце като разтопено злато
и пламва цялата безкрайна шир.
А звуците нощем даряват те богато
с благословия и неземен мир!

© „Изворен звън“, автор Христина Въчева, изд. „Светулка 44 Атеней“, 2016

© Христина Въчева

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *