ВЕНЕЛИНА ПЕТКОВА – НА ФОКУС

БИОГРАФИЯ

Венелина Петкова е родена през 1979 г. във Варна. Завършва магистратура „Изкуства и съвременност“ в СУ „Климент Охридски“. Живее и работи в София.

Венелина Петкова
Венелина Петкова

От 2014 е член на Българския хайку съюз. Пише кратка проза и поезия по вдъхновение и вътрешна необходимост. Изучава източните форми на изкуство, философия и естетика.

Публикации:

NHK Haiku masters, 2019 януари и февруари (японска телевизия за чужденци);

Двуезична хайку антология „Отвъд думите“, 2018;

онлайн сп. Нова асоциална поезия, дек. 2018, фев. 2020;

Есенен салон за поезия 2018, 2019, София;  сп. Хайку свят;

сп. Nota Bene: http://notabene-bg.org/

https://liternet.bg/publish31/venelina-petkova/index.html

https://www.svobodata.com/краят-на-зримото/

 сп. „Картини в думи и багри“,

http://www.gabriell-e-lit.com/spisanie.html

(хайку и материал за изложбата „Вода, листа и вятър“), 2019, илюстрирани хайбуни  – 1/2020, 2/2020, 3/2020 

 сп. Кула, Казанлък (рисунки и статия) бр.1, 2020;         

сп. Море, Бургас бр. 1, 2020

Asahi Haikuist Network, 29 май, 2020 и 5 юни, 2020:

http://www.asahi.com/ajw/articles/13394480,                    http://www.asahi.com/ajw/articles/13426269

Haiga Online – хайга:

http://www.haigaonline.com/issue21-2/challenge/entry.html

Сборище на трубадури (участие с кратък разказ):

https://trubadurs.com/2019/04/24/krayat-na-rabotnoto-vreme-ot-venelina-petkova-razkaz/

Участие в изложби: „Дни на източното изкуство и духовност“, 7-9 юни 2019, Център за Източни езици и култури към Софийския университет

„Фестивал на чая“, 15-17 ноември, 2019, „Музей на земята и хората“, София. Хайга изложба „Вода, листа и вятър“

„Есенни прелюди“, съвместна изложба хайга и икебана, 8-12 октомври, 2020, Столична библиотека

Отличия:      

2019, NHK Haiku masters, януари и февруари, финалист в конкурс за фото-хайку;

2018, Нац. дек. хайку конкурс „Снежна луна“, награда за цялостно представяне;

2017, Национален декемврийски конкурс за хайку „Хармония между небето и земята“

2016, Първи национален конкурс за хайку и танка „Носачи на вятър“…

Но онова, което ни провокира да представим Венелина Петкова именно в тази рубрика „На фокус“ е нейната дебютна книга-албум „Бели петна“, която скоро ще стане достояние на читателската аудитория.

Едно издание с 50 авторски суми-е илюстрации, изписани с туш заглавия, съвременен хайбун, хайку и раздел –изненада. Сигурни сме, че тази книга ще бъде истинско откровение за любителите на визуалните изкуства и на изкуството на словото и с нетърпения я очакваме.

ТВОРЧЕСКА АВТОРЕФЛЕКСИЯ

Като малка веднъж излъгах цялото семейство, че съм написала стихче. Прочетоха го и направо започнаха да припадат. Ама ти ли го написа?!

Да, това беше първото „мое“ стихче – от списание „Славейче“. По-късно наистина започнах да пиша, но вече не показвах творбите си на никого. Започнах също да свиря на пиано, а още по-късно – да рисувам. Това са трите ми страсти.

Откакто станах на трийсет, когато забременях с дъщеря ми, получих пълната свобода да ги преоткрия и да им се отдам. Постепенно те пораснаха. Сега са с мен неотменно, също като дъщеря ми. Тя – защото е още малка (на 9 години), а те – защото са станали част от мен, която не мога да отрежа.

Главна роля в този процес – на прописване и осмеляване да изцапам белия лист – имаше Хайку. Школата на хайку ми даде сили, освобождение и вдъхновение, въпреки всичките си писани и неписани закони. Имам малко мои „истински“ хайку, защото … вероятно защото, както казва моята приятелка и прекрасен човек Зорница Харизанова, секретарят на Български хайку съюз, в хайку все още се чувствам малко натясно и както аз си го обяснявам, въображението и емоционалността ми все искат да се доизкажат, все малко в повече от характерното за този възникнал в Япония жанр. Обаче обичам Хайку! Понякога ме посещава най-неочаквано!

Както обичам и Далечния Изток. Винаги е занимавал сетивата и въображението ми. Особено традиционните естетически форми – оригами, икебана, пътят на чая, рисунките с туш суми-е. А … и японските сладки.

Поради това, първо посещавах курс по икебана (към школа „Согецу“, България), после отворих малка чайна, която напълних с чай и оригами (естествено, бързо я и затворих). Едновременно с това започнах да практикувам китайска калиграфия при художника Силви Велев, а в момента, вече година, съм онлайн ученичка на японската калиграфка Мичико Имаи.

И пак едновременно с това, съм голям почитател на нашето си българско, на западното изкуство, а също и на латиноамериканското, нека да кажа, че направо и на африканското …. Мисля, че просто съм един от всички естети. Ако трябва да се замисля още, бих казала, че с времето съм нарисувала своя собствена линия на границата между любовта към източната естетика и западната мисловност, по която обичам да балансирам като въжеиграч. А между другото, мисля също, че това разделение между Изток и Запад в нашия съвременен свят все повече влиза в границите на условността. По същия начин, както с откриването на Америка и бреговете на Далечния Изток, мореплавателите си доказали сами на себе си, че всички морета, колкото и да са различни, преливат едно в друго.

Това е най-важното, което мога да кажа за себе си. А! И вече не лъжа, че даден стих или рисунка са „мои“.  Нито искам от тях да са велики произведения. Просто обичам да пиша и да рисувам.

Венелина Петкова

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *