ВИРУСЪТ „ЛУДОСТ“ – Димитър Пенчев

ВИРУСЪТ „ЛУДОСТ“, ИЛИ ПИСМО ЗА НОРМАЛНИТЕ ЛУДИ – есе-импресия на Димитър Пенчев

Често съм се питал къде е границата между нормалното и лудостта? Вероятно има граница, но едва ли е толкова осезаема, за да я видим. По-нормално е тя да се размива. И като казах „нормално”, се запитах, кой ми е дал правото да давам квалификации? Толкова е нелепо! Може на мен да ми се струва нормално еди-кое си действие, но дали така го възприемат и останалите хора?

Поначало знаем, че човешката преценка е субективна, както и всеки възглед и дефиниция по който и да е въпрос. Да, нали човекът е субект. Като такъв, дори не е постоянен, т. е. ако го обобщим с произволна величина, то тя ще е променлива. Константа ще бъде само мнението му по определени въпроси. Хубавото на всичко променливо е, че има възможност да се усъвършенства. В случая, говорим за човека, защото именно той е носителят на вирусите на лудостта и нормалността. По принцип, първата не е заразна, обаче дали може да се каже същото за втората? За да го разберем, може би трябва да се запознаем с признаците на двата случая.

Какво е лудост? Това е поведение на човек, което е несъвместимо с нормите и най-вече неразбираемо за обществото.

Този човек е грешка в матрицата и тя постоянно го заклеймява в хорските очи със своето: еrror, error, error… Той не разбира защо себеподобните му са готови да го линчуват или по време на демокрация, диктатура или друг строй, да ограничат действията му в рамките на специализирано болнично заведение. И се чуди дали индивидуализацията като начин на поведение е за препоръчване, след като е наказуема!

Какво е да си нормален? Това е поведение на човек, което е съвместимо с нормите и разбирането на обществото. Този човек е част от матрицата и е една от нейните безбройни градивни тухлички. Незабележим, угоден и смирен – той е част от мнозинството, определящо себе си за нормално.

Или, ако от сто овце, 99 са бели, а една черна, то следва, че белите са нормални, а черната – не. Болшинството печели. Но дали това е гаранция за истинността на твърдението? В случая – да, защото твърдението е на белите овце, които са убедени в правотата си. А всяка лъжа, повторена сто пъти, се възприема като истина, т.е. ако всяка бяла овца каже, че черната не е нормална, то това се възприема за чиста монета. Иди доказвай, че баща ѝ е същият коч, който е измайсторил руното и на белите овце!

Но мисълта ми беше за вирусите и тяхната обсебваща сила. Какво имах предвид като казах, че лудостта не е заразна? Примерно, върви си някакъв луд, ама много луд човек, събрал в себе си всички отклонения на психиката на личността, и, макар да се чуди по левия ли тротоар да върви или по десния, защото има съмнения, че някой го преследва, всъщност той вижда какво нещастие ще му се случи и го сковава парализа поради паяка, който го е полазил, но изведнъж изпада в еуфория, тъй като другия в него, който е бил самия Наполеон, се е освободил и избягал незабелязано от всички и т. н. Освен тези, има още един куп психични разстройства, които, сумирани в едно цяло, обхващат две трети от човечеството.

Според статистиката. Вероятността да е правена от луд е 67%, а последният, осъзнавайки го или не, като желае да се отъждестви със света, просто я е манипулирал. Без значение, защото онзи, лудият, колкото и да плюе, киха или пърди, няма опасност да зарази никого. По простата причина, че няма вирус – паразитът, който се заселва в здравата клетка и я разболява. Да, но как да обясниш на така наречения нормален, нормалната си хипотеза. Няма да ти повярва, от страх да не кихнеш и да го заразиш. Именно този страх е накарал обществото да създаде специализирани заведения и законови основания да изолира лудите единици в тях.

Един луд е един вирус. Един нормален е една клетка. И, тъй като науката е доказала, че вирусът разболява клетката, тя вярва, че лудият може да зарази нормалния. Организмът на обществото е изграден от нормални и превантивно се имунизира срещу лудост, като я унищожава.

Следвайки логиката, тук трябва да вметна, че унищожението не притежава градивна сила и ако трябва да го отъждествя с някакъв аналог, в момента не се сещам за друго, освен за разрушителната сила на вируса.

Следиш ли, братче, мисълта ми? Уж обществото е нормално, пък се придържа към някакви средновековни инквизиционни методи за гонене на демони. Приликите ли? Ами, като се започне от решетки, съвременни инструменти за мъчение – спринцовки и тяхното съдържание, усмирителни ризи, бой по кратуните и други „хуманни” техники.

И всичко това със знанието на институциите. Целта ли? Както е казал чичо Макиавели, тя оправдава средствата. Не случайно използвам неговото име, тъй като е станало нарицателно за двуличие и непочтеност. Точно такива са постъпките на съвременната цивилизация, която притежава силата на вируса. Коя сила? Разрушителната. Та, ето защо нормалните, самоопределили се като такива, могат да те заразят, защото всъщност те са самия вирус.

И какво излиза на практика? Че обществото трябва да е нормално, но лудите в него са повече от половината. Наистина ли е нормално? Както видяхме, нормалните са вирусоносители и като такива, досега би трябвало да са заразили всички останали. Но не са.

Защо? Може би, защото по някое време се е „счупила дъската и сме си трампили местата”, както се пееше в непопулярна детска песничка! Ами, ако наистина е така? Пази Боже! В такъв случай, мнозинството наречено „нормално общество”, е абсолютно лудо, т. е. какво друго да е, след като го управляват негови представители? Изглежда онзи със статистиката ще излезе прав, но аз дали съм, вече се съмнявам! Сигурен съм, обаче, в едно. Лудият си е луд, държи на своето, не лицемерничи, вярва, че е някой, Наполеон например, и нищо не е в състояние да го разубеди, т. е. постоянен е в убежденията си и ако трябва да го сравним с математическа или физична величина – той е константа. Последната не се променя от нищо и именно това е причината да не е вирусоносител. Накратко, лудостта не може да бъде нормална.

Я да видим, така наречените последователи на нормалното съществуване, как се държат. Живеят си съвсем хронологично в границите от нула до седемдесет години, ядат, пият, дишат и не се набиват на очи. Как го постигат ли? Може би с воля потискат своята невменяемост на дъното на душите си! Но това е непостоянен процес и идва момент, в който тя избива, по-скоро изплува на повърхността на самото поведение на индивида.

Настъпва трансформация, след която не могат да го познаят. Защото бентът на лудостта се е отприщил и го е повлякъл надолу. Или, ако трябва да го изобразим с някаква графика, ще прилича на онази на променливия ток. Да, промяната е заложена в генезиса на нормалния човек и в зависимост от обстоятелствата, съвсем неусетно може да премине в отбора на лудите. Хубавото е, че състоянието е променливо и по някое време пак му просветва. Лошото е, че тези „нормални” индивиди са податливи на вируса, който парализира волята и тогава истинският му „Аз” излита освободен. Май не е толкова лошо, след като се чувстваш щастлив от състоянието си! Толкова е обсебващо!

Изглежда, се оказах прав относно лудостта! Не е заразна, но сега ще ме питаш как тогава нормалния се е оказал вирусоносител, благодарение на който и той е полудял! Нали ти казах, лудостта е константа, докато нормалността е променлива.

Всяка промяна е стъпка към съвършенството. Тази промяна се постига чрез лудост – бомбата със закъснител, дремеща в нас. Та, да обобщим:

Лудостта си е лудост и такава си остава.

Нормалността може да се трансформира в лудост, което е промяна.

Промяната ни усъвършенства. Съвършенство сме постигнали чрез лудостта!

Мамка му, докторе, на онзи със статистиката! Сега разбра ли, че лъже? Стопроцентово сме изцяло и напълно луди!

Я кажи, хубаво ли е да си лекар? Нали преди седмица бе щастлив да си пълководец?

© Димитър Пенчев

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.