ВОДА И ПОЛЕТ – Венелина Петкова

ВОДА И ПОЛЕТ – три хайбуна на Венелина Петкова

три хайбуна - Венелина Петкова

УТРО, СВЕТЯТ ЛЕДЕНИ ВИСУЛКИ…

Тази празнота, бял лист, воден аромат, която понякога е тук, докато се будя, преди да се опомня… В топлината на юргана, когато, като пушач, едновременно се удивлявам и плаша от металния вкус на непознати елементи в устата си. Тогава, когато всички мисли сa все още изтрити от силата на някой нов сън.
Измивам си зъбите. Запарвам чай.

малки росни капки
след миг изчезват,
както е казал Иса*

*капчица роса
е този свят
И все пак, все пак…

(хайку от японския поет Исса 1763 – 1828,
в превод на Братислав Иванов)


БЕЗОБИДНА ЛУДОСТ

В далечния фар се разбиват вълни, но навътре в залива снижават снага.
Мъж в бяло спортно кимоно решително крачи по брега. Наблюдавам го от вишката на спасителя. Събира погледите на първите клиентки на плажните дискотеки.
Ненадейно спира до вишката. Хвърля раницата си отдолу и застава с два крака, здраво забити в морето.

без да трепва,
ученикът чака
първия удар

Крачолите на бялото му спортно кимоно натежават в солената вода.
Взирам се заедно с него в безкрайността на морето. Хоризонтът е само илюзия, която структурата на окото услужливо ни предоставя, за да избягваме опасни ситуации възможно най-дълго.
Извръща тяло по посока на вятъра, после извръща тяло срещу посоката на вятъра и с едно движение за втори път разбива гребена на вълната, чийто край виждам в пясъка по брега.

несбъднати мечти
умирам
всеки ден


ЕГО

Лети
замръзващата пеперуда
и гони своята душа

Кьоши*

Наполовина празна, наполовина пълна е халбата бира, която ме чака на шарения барплот. Намествам се на стола-щъркел край другите посетители. В продължение на часове седим заедно между четири стени, където всеки може да влезе и да излезе, когато реши. В продължение на часове бистрим политиката или проблемите на някои поетични форми. В продължение на часове разглеждаме лайковете си във фейсбук и си правим селфита с коктейли. Или просто седим, един дошъл оттук, друг оттам.
Нито тук, нито там е душата.
Постоянно сменя посоката, за да не попадне в нечия хищна човка. Магнетични са извивките на траекторията й, спонтанни, дълбоко вкоренени в историята на вида й, неописуеми с прости думи.
Някога някой си … сънувал, че е пеперуда. После се събудил. После решил, че може би е пеперуда. Може би е.

Било е сън сигурно
празна е
песента на щурците

*Кьоши – японски хайку поет (1874-1959)


© Венелина Петковатекст и рисунки

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.