ВРЪЩАМЕ ВРЕМЕТО – цикъл краткостишия от Мая Данева

есенна неделя
тъгувам за теб
един час повече

нов зимен вятър
един час по-дълго
покрива гнилите круши
с пелена от сухи листа

на календара
Денят на Вси Светии

всяка нощ
щом синът ми заспи
започвам да подреждам
думи в стихове
така минава нощта
една сутрин синът ми казва
„станала си по-добра
версия на себе си“

ти си единият час
който ми връщат
в есенната мъгла
ще се моля наум
този път
да не се губим

чакам този час
връщащ се през нощта
за да могат поетите
да търсят луната…

на сутринта
всички хайку-стихове
са само за нея

цял октомври
само сиво небе
но планината
все така го докосва

благодаря
за този върнат час –
нещо като привилегия
да следвам с очи
как лудуват листата
как дете събира в маска
прясно паднали кестени
как свещеник прелиства
имената на всички записани
как до него се трупат
свещите в свещника…
…в Деня на Вси Светии

сърцетуп
един час повече
в ритъма на дъжда
той не спря
за да не спре
и сърцето ми

всяка есен
искам да съм с теб
когато връщаме
този час
само така успявам да направя
жито за Задушница

Мая Данева