ВСЕЛЕНАТА НА АЛЕКСАНДРИНА ШАХАНОВА – рецензия на Живодар Душков
Какво е Вселената? – Необятният Космос? Необхватният свят? Безкрайността около нас?… Българската поетеса Александрина Шаханова е включила това понятие в заглавието на поетичната си книга „Частица от Вселената“, отпечатана в края на 2017 година.
Всъщност харесала си един от двата финални стиха на стихотворението „Сонет“:
Една тревичка нежна и зелена.
И тя частица от Вселената!
В творбата отделната тревичка е разгледана като частичка от Вселената, но може да се направи обобщение, че и човек – със своите чувства и мисли, с обкръжаващата го природата, с големия си дом – планетата Земя, също е по-малка или по-голяма частица от Вселената… Ал. Шаханова е обединила своите поетични текстове в шест цикъла: „Като облаци“, „Преди да напуснем света“, „И тя частица от Вселената“, „Когато си отива лятото“, „Лирични миниатюри“ и „Сатирични мотиви“.
*
За мен групирането на произведенията и разглеждането им в „границите“ на разделите не е най-важното – все пак погледът в една безкрайност може да бъде и необичаен, и от друга гледна точка, още повече, че „поетичната вселена“ на Александрина Шаханова е обогатена с множество теми и мотиви.
Поетесата ни позволява да надникнем в нейното детство, среща ни с починали хора – близки на сърцето ѝ („Завръщане“, „На баща ми“, „Жена“, „Реквием“), споделя с пълна откровеност спомени от младостта си („Спомен“, „Облаци“, „Някога и сега“), от интимни трепети и изживявания („Събуждащо кафе“, „Бленувана любов“, „Хроника на чувствата“, „Прошка“, „Строфи“), прави ни съпричастни с възхищението си пред природата („Дърветата“, „Ухания след дъжда“, „Попътно“, „Прощаване с лятото“, „Утринно“), изразява преклонението си пред реални личности („На изповед пред Апостола“, „На Михай Еминеску“)…
Вече четох рецензии за стихосбирката на Ал. Шаханова, в които едва ли не правят и класация, като в челото ѝ поставят стихотворението „Жена“ (безспорно хубаво, получило награда на национален конкурс, отпечатано е в централни медии…).
Моето предпочитание е към творбата „На залез“. Една неистова молба към слънцето да възпре своя път към залеза, да забави времето, да позволи на лиричната героиня да се радва още дълги години на живота… По тоналност, по дух, по виталност, по жажда за живот… без преувеличение го нареждам редом с „Почакай, слънце, аз не съм готова“ на голямата българска поетеса Дора Габе (1886-1983).
„Частица от Вселената“ – книга, представляваща пъстър букет: от лирични стихотворения, социална поезия, духовна поезия, философски размисли, творби със сатирична насоченост…, излезли изпод перото на Александрина Шаханова.
Книгата е втората стихосбирка на поетесата – след „С дъх на есен“ (2014). Шаханова е автор и на романа „Облаци“ (2016), както и на „Учебен анализ или прочит на лунна светлина“ (2006), „Аналекта. Избрано от събраното“ (2007) и „С тебешир и молив. Из спомените на една учителка“ (2013). И шестте книги са издадени в Русе – най-големия крайдунавски български град, в който тя живее от десетилетия.
предговор на двуезичната стихосбирка на Александрина Шаханова „Реката между нас“
Живодар Душков
