ОЩЕ В ПАМЕТ НА ЛЕВСКИ – Борис Цветанов

НЕ КАРАВЕЛОВ Е ВНЕДРИЛ ДИМИТЪР ОБЩИ ЗА ПОМОЩНИК НА ЛЕВСКИ – позиция на Борис Цветанов

Години наред върху автора на „Мамино детенце“ и “ Хубава си моя горо “ се изсипват неоснователни хули и клевети. Изглежда греши Елин Пелин, смятайки, че ако се роди гений в България, той ще е гений на завистта. Мисля, че ще е гений на клеветата. Разбира се, най-тежкото обвинение е, че натрапва Димитър Общи за помощник на Левски. Последствията няма да повтаряме. Ще строшим на клеветата зъба. Защото председателят на БРЦК чак през 1872 година парафира , че предлага Общи да помага на Апостола. А битката за това е започнала още през 1869 година.   

СИНДРОМЪТ „ТО НЕ БИЛО КОМПЮТРИ, А КОМПОТИ“

Най-любимият детайл на клеветниците е, че имало документи (представете си, в архива на ГРУ – съвременното руско военно разузнаване, което било предишното КГБ – абсолютно невежество), че Каравелов бил агент на руското военно разузнаване под номер 509, с псевдоним „южен славянин“ /никой не ги показва тия документи/. Даже не се свенят да лъжат, че това го бил открил покойният председател на фондация „Левски“ проф.  Иван Стоянов. Некомпетентност и недобросъвестност ръка за ръка.

Защото добросъвестният изследовател на живота на Каравелов и Левски действително споменава нещо подобно, но то е , че в писмо номер 509 от 8 февруари 1857 година Азиатския департамент към външното министерство съобщава на канцлера Горчаков, че кандидатът за обучение във военното училище Любен Каравелов е сред ентусиасти за създаване на първото славянско дружество .   

Така, по нашенски, компотите на клеветниците станаха компютри.   

И още нещо за потъпкването достойнството на професор Стоянов, коренно противоположно на недобросъвестните писачи. „Противопоставянето на Каравелов и Левски десетилетия наред е една глупост, която трудно може да се обясни. Любен Каравелов е наричан от дипломатите в Цариград „Мацини на България“. Разбира се, противоречия е имало, но те са били, защото Каравелов е либерал и заради това не е последователен, а Левски е твърд, последователен революционер“.   „Историята затова е държавна наука – пише другаде проф. Иван Стоянов, – за да поддържа миналото в единство“.

СЪРБИЯ И ГЪРЦИЯ – ТАЕН ПЛАН ЗА ПОДЯЛБА НА БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО

Тази история започва още през 1965 година, когато правителствата на двете страни възлагат на шпионските си централи да внедрят агенти сред революционното движение на българите и да го контролират и дори направляват. У нас само Николай Хайтов е оставил две-три изречения, но са достатъчни: „Каравелов не е могло да бъде съпричастен с този план. Той не е можел да бъде манипулиран“.   

През пролетта на 1869 година шпионите разбират опасността от Апостола. И запретват ръкави. 

Но ще се окаже, че са заложили на грешен кон. Истината на внедряването на Общи е напълно достъпна, но това не е изгодно за клеветниците, чийто обект на атака е главно Русия (агент 509 – хаха). В „Архив на Възраждането“ Том 1 (1908) има тридесет писма на сръбския шпионин Тодор Ковачов, дясна ръка на вече добре известния друг сръбски агент Панайот Хитов.   

На 16 септември 1869 година Ковачов пише до Хитов, че е препоръчал Общи в организацията в Брашов. През следващите месеци изпраща писма и до Данаил Попов (най-влиятелния сред революционното движение тогава)  и до Иван Кършовски да „оставят Общи с Дякона“. 

Налице са още писма в тоя дух. Само дето любителят на парата вижда един келепир. Подмамва двайсетина момчета да хайдутуват из българско. Завежда ги, обаче, в Сърбия, иска им по 15-20 жълтици за да се закупи модерно оръжие. После – дим да го няма, запрашва за Гърция. В Атина ще го удари на живот, докато жълтиците най-сетне свършват. Едва тогава му идва на ума, че има задължение към шпионските централи. Този факт ще дава възможност на доказания изменник Панайот Хитов след години да отърсва от себе си вина за включването на Общи в голямата игра. Ще обяснява, че това било “ гръчка работа“.   

Така се стига до приемането от председателя на БРЦК Общи за помощник, но Левски пише на Каравелов юни 1872 година, че „ще го извади от службата за неспособностите му“.   

*

ПРИ ТОЛКОВА МНОГО РУСКИ АГЕНТИ НА ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ странно е, че клеветниците се спускат като хищни птици само на Каравелов. По онова време за разузнаването работи най-вече Иван Кишелски, той вербува Тома Кърджиев (Иван Пенков , „Катарзисът военно разузнаване“).

Сериозната биографка на руското военно разузнаване Римма Бицаева осветява като агенти още Тодор Велков войвода, Филип Симидов, Никола Славков, Христо Караминков. (Римма Бицаева, „Генерал Иван Кишелски – один от достойнейших български патриотов“).

Иван Пенков допълва Марко Балабанов, Евлоги и Христо Георгиеви и др. Защо при толкова агенти, руското военно разузнаване ще разчита на един Каравелов да разруши българското революционно движение и да прати Левски на бесилото, е абсолютна глупост. В играта на разузнаването има нещо много по-различно , но това е друга тема. 

Ще приключа с това, че е абсолютна лъжа и славното участие на Димитър Общи в борбите на Гарибалди. Пишат, че имал „сериозен опит и дори международен стаж в революционните борби“. Военно му участие трае всичко на всичко 51 дни и то 14 в лазарет. При това, като наемник на Австро-Унгария, биеща се на страната на Гарибалди. 

И да сме докрай почтени – Каравелов има вина пред Левски, но не за Общи.

Колкото до връзките му с Белград, те са, доколкото е било възможно, да го подпомагат в издаването на вестниците му.

Борис Цветанов

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.