ГАБРИЕЛА ЦАНЕВА С „ОСКЪДНИ ДНИ“ И „СТЪПКИ ПО ПЛАМЪЦИ” – редакционно съобщение

Отново „Десант на книгата“, 18 септември… Лятото си отива, но още не е. И в пожара на последните му дни Габриела Цанева сподели с любителите на литературата усещането за неизбежност, за изплъзване, изолация и откъснатост, нагнетени в новите й стихосбирки „Стъпки по пламъци“ и „Оскъдни дни“.

Книгите излязоха от печат със знака на издателство gabriell-e-lit през 2020 г. Но, докато в „Оскъдни дни“ изолацията е наложена от обстоятелствата (повечето от стиховете са писани по време на пандемията), в „Стъпки по пламъци“ лирическият „Аз“ се самооткъсва от мътния поток на общественото битие, за да съхрани умиращите ценности на свободата и хуманността.

*

Границата между съзерцателно-личностното отстъпление и публицистичния патос на осъществената комуникация е неясна, дифузна, за да се постигне една сплав, способна да взриви апатията на отчуждението и обречеността.

Габриела Цанева прави своя мост към другия чрез слово и багри не за първи път. Но тъканта на този мост е различна в двете книги и това най-ясно личи в картините. Важно е да подчертаем, че тук става дума не за цветни илюстрации – всички визуални картини в „Стъпки по пламъци“ и „Оскъдни дни“ са породени от, или пораждат своето вербално отражение, представляват едно цяло и ако се разглеждат не заедно, те не биха били израз на авторовото послание, което в действителност е отправено.

И ако езикът в двете книги остава подвластен на вече изградения авторов стил, то картините са еманация на моментното душевно състояние на твореца – една снимка на мига на съ-творението, който авторът иска да съ-преживее с читателя. Оскъдните дни на липса на общуване, на притъпена чувствителност, на изгубен разум и изкривена преценка отразяват и пораждат оскъдността и гротескността  на изображенията – виждаме почти графична липса на пищност в цветово отношение, една аскетичност в израза, болезнена изкривеност на контура, който, начупен, пречупва усещането за край и вечност. В „Стъпки по пламъци“ картините говорят друго – там пустошта след пожара на обществената разруха, довела до личностно разпадане прави трудно виждането на следи от стъпки…

Онова, което винаги ще ме удивлява, е различното възприемане на прочетената поезия от онази – живата, казаната… извиканата. Габриела Цанева умее да общува с публиката; умее да лови и задържа, да докосва и променя.

Така се случи и в деня, в който лятото си отиваше.

редакционно съобщение