ДА СЪБУДИШ ТИШИНАТА – Виолета Солникова

ДА СЪБУДИШ ТИШИНАТА – импресия и хайку от Виолета Солникова

осиротяла къща –
съседските петли
будят тишината ѝ


Вече никой не ги очакваше в старата бащина къща.

Открехнаха поизкривената дървена портичка и пред тях се разстла тихата калдъръмена пътека на детството. Гледаха ги с ослепели очи прозорците. Ръждивият катинар, все още цял, висеше на вратата и пазеше неограбен света на спомените…

Няма ги дядо и баба, татко и майка…

Глухо и пусто е.

И бурените между плочките, и паяжините в ъглите все така си стоят, умножават се…

Но все пак… Децата на далечния град са дошли, за да събудят тишината в заглъхналите стаи и да се заредят с нова енергия от миналото.

От течението на вятъра белите перденца литнаха като гълъби през отворените прозорци. В булченската ракла на баба са прибрани най-меките домашно тъкани завивки, които още пазят топлината на мамините длани и ухаят да домашен сапун.

Няколко ябълки им се усмихнаха с червените си бузки от дървото пред къщи. Тежеше от плод и старата асма.

Внуците са пораснали, но бързат да обиколят любимите си места в двора. Руква вода от старата чешма и откъм градината повява хлад. Запяват щурците. Огънят пращи в огнището. Върху жаравата се пекат вкусни млечни царевички, донесени от съседите…

Край масата на двора има място за всички. А от небето звездите им се радват с очите на онези, които вече ги няма…

© Виолета Солникова

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *