ДВА СОНЕТА – поезия от Маргарита Нешкова

МАГИЧЕСКА ШИР

Над Българската магическа шир
утрото разпръсна маниста…
Свеж полъх под светъл ефир –
усмивка вълшебна и чиста.
Извор шуми – от дълбоки недра
и пее щастлив и чист бързотек.
Над потока с весла, в любовна игра
гълъби гукат сред върбите от век…
Горите пеят, слънчогледите греят…
Мечта на свободни Души броди
сред тези предели, в които живеят
приказни гледки, имена на войводи…

Родино, красива – от богове до хамали
за свободата ти свята живота си дали!

ПРОГОНЕНИ

Един щурец оглася тишината,
простора оцветява. До вратата
щурецът днес го няма, днес къде е?
Кой в тъмното ще ни попее?

Врабчета се къпят в прахоляка
и в локвите след дъжд… Бяха
щастливи, посрещаха и мрака –
заспали под старинна стряха.

Днес врабчетата къде са?
Вървим по пътя на прогреса,
но на къде съдбата е поела?
Без врабчета и щурци е на предела…

Прогрес ли е това, което
щурец прогони и уби врабчето

Маргарита Нешкова