ПОЕЗИЯ В ДЕНЯ НА ПОЕЗИЯТА – д-р Габриела Цанева

ДЕНЯТ НА ПОЕЗИЯТА И МУЗИКАТА С ПОЕТИТЕ НА РУСЕ… – Габриела Цанева

Денят на поезията, 1 октомври… Горещо, като през лятото, прашно, парещо, пещ… Вървя към Дома на Задругата на майсторите, Гугъл картата ме води, уж трябва да съм стигнала, а не съм… Тогава чувам музиката, есен… Вивалди… зад висок каменен зид, зад висока дървена порта, притворена, почти затворена, но в дъното на двора – Надежда, усмихната, подрежда… книги, хора, бонбони, цветя… просторно и скрито – като филмов декор, като в друго време, в друг свят… Разсеяни усмивки, топли прегръдки, сядаме в полукръг, замаяна съм от всички познати и непознати лица, готова съм да слушам… музика и поезия… в Деня на поезията…

Ето ни, в началото на вечерта:

Надежда Радева, секретар на Русенския филиал на ССП открива поетичното четене с няколко думи за Деня на поезията и неговата история, след което ни представя – мен и списание „Картини с думи и багри”… усмивки, усмивки, жегата става още по-осезаема, кожата пари, нищо, че слънцето вече залязва…

И аз казвам няколко думи, онова, което е най-важно, но то никога не може да се каже докрай. Все едно, поетите станаха читатели… А после станахме туристи – чухме историята на къщата, в двора на която празнувахме – най-старата русенска къща, наско-ро реставрирана, очакваща да приюти майсторите на традиционни занаяти.

Накрая се превърнахме в артисти – всеки присъстващ прочете свое стихотворение… музиката заглъхна, небето стана прасковено, рубинено и виолетово, а после звездите ни светеха, защото новата Луна не успяваше сама… научих едно поверие – пожелай си онова, което най-силно желаеш, и то ще се сбъдне, защото всичко започва сега…

Получих цветя и много стихотворения, които искам да споделя с чита-телите, които са поети, защото поетите вече станаха читатели… И тъй като това списание е за литература и визуални изкуства, ще започна със…

СТАРИЯТ ХУДОЖНИК, автор ЙОРДАН ЙОРДАНОВ

Старинна лампа и люлеещ стол

край маса със стакан пустинно-празен.

Съвсем не виждам бляскав ореол

след всичко, дето досега е казал.

Без думи е подреждал светлина,

разстлана в полумрака неизбистрен.

Дамгосан от коварната слана,

той доброта по пътя е разплискал.

Провиждат се в красивия й лик

изваяни черти на тиха драма,

очакван, но пропуснат огнен миг,

когато и денят е в амалгама.

И без значение дали е сам,

или светът е с него във синкопа,

отхвърля трънен път. И пожелан,

във Божието царство ще похлопа.

Но трябва стълба, по която той

да стигне до селения светилни.

Където май, че няма разнобой

кое е казън и какво е милост.

А подир него ще пълзим с очи,

с отворена в душите рана тъмна…

Знамение проглежда в свода чист,

докато във сърцата ни разсъмва.

…и ще продължа по азбучен ред…

НЕПРИЗНАТИ МИСЛИ, автор АДРИАН ВАСИЛЕВ

Аз отдавна загърбих оня, малкия град.

С пъпна връз съм откъснал всички връзки назад.

Като камък захвърлих тежка дума-стена:

Останете си с вашта мафиотска страна!

Дето вяра продават, но пред Бог не грешат,

мутри в ритми на чалга гадят в мойта душа,

дето с лев сиромашки чужд издигах палат

и богатия в празник правех все по-богат.

А мъглата поглъща гласовете насън

и над църквата кръста, и камбанния звън,

но наяве сънувам песента „цъфтидрен“,

на дръвче два пискюла висят: бял и червен.

Нисък облак се стели, скрива кривия кръст

над могилки покрити със трева в пълен ръст,

незабравка-икона в ъгъл свят, окаден

някак с укор прощаващ още гледа към мен.

И в неделен следобед, щом душата заспи,

бяло облаче виждам, къща с двете липи,

речен залез сънувам в стари мрежи поспрял

и със поглед последен римска крепост огрял.

Тъй паса някак дните на мечтите подпрян:

Имам все пак Родина със Бащица – Балкан.

НЕ МИ ГОВОРЕТЕ ЗА ЛЮБОВ, автор ВЕСЕЛКА КЮКОВА

Две-три строфи сълзливи под пияна луна,

рой въздишки по кратки забежки.

„Непризнати“ признания,

скрита вина,

върхове от стрелите на грешки.

Думи, думи –

по-скоро неживяна мечта,

сласт непита.

Любов? Едва ли.

Няма думи за силните вечни неща

нито в речи, ни в празнични зали.

…Аз не вярвам във Хадес.

Знам, че няма натам

ни пътека, ни Стикс във мрака,

нито лодка самотна

и лодкарят й сам

две монети за превоз не чака.

Ако беше…

Отдавна бих тръгнала в път

да те върна отново при мене,

без да сещам нозете ми как кървят.

Без пети, на ръце, по колене…

И без страх, и без жал,

и без срам, и без дъх

бих се борила с всеки по пътя.

Да открия в безцветния призрачен мъх

само лъх от духа ти безплътен.

Аз не вярвам във Хадес.

И събирам пера –

кратки спомени, миг надежда…

И във вярност кошулята бяла пера,

във вода, дето… горе отвежда.

Не съм скромна, затова ще продължа със себе си…

НЕ СИ ТИ, автор ГАБРИЕЛА ЦАНЕВА

Рисувам с въглен

профила ти

и въгленът

все

се

троши.

Размазвам с пръсти

сенките –

устните тръпнат,

бузите хлътват,

помръква погледът –

не си ти…

не си…

Започвам да

рисувам очите ти

с четка –

нанасям синьото,

водата се стича,

отнася сълзите;

разголва душата –

и виждам,

че нямаш

зеници…

Знам,

не си ти,

не си…

Но

взимам

туш,

изписвам веждите,

чертая миглите

и те търся…

Тогава

разливам

мастилото –

то скрива лицето ти…

Знам,

не си ти…

не си –

не мога да те намеря…

…и ще завърша с Надежда Радева…

ВЕЧЕР КРАЙ МОРЕТО, автор НАДЕЖДА РАДЕВА

В стоманен блясък вечерта

покрива градските площади,

дълбае сърмена луна

следи по живналото лято.

Брегът, тъй крехък и солен,

залюбил е вълната черна,

отплава лодка – стар рефрен

припява пристанът след нея…

И няма връщане, защото

нощта ще скрие всичко светло,

ще бъде мрак и мрак, додето

отново слънце не засвети…

Но ти, море, и в тази вечер,

бъди тъй близко и обично!

Не съм подбрала най-доброто, нито онова, което най-много ми е харесало; включих в този кратък обзор само онова, което имам от празника, и емоцията, която не си отива…

© д-р Габриела Цанева

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.