ДЕНЯТ НА ЧИСЛОТО „ПИ“ – редакционна статия

3.14, или 14 март – денят на числото „пи“

14 март, 2019 – един незабравим ден за децата на Русе

Започна в 11 часа, в зала-фоайе на РБ „Любен Каравелов“, където второкласниците от СОУ „Йордан Йовков“ посрещнаха Кирил Назъров. Красиви, пременени, малко притеснени, невярващи, почти сънуващи живото присъствието на автора на стихчетата от читанките им, те постепенно се отпуснаха, зашумяха, забръмчаха – като като листа на неразлистено дърво, като събуден кошер… Почувстваха се истински домакини и изненадаха своя гост, като рецитираха негови стихове. Виждах детството си в очите им… във въпросите им… в усмивките и смущението им… и в пролетта им.

„А Вие искахте ли да станете писател?“
„Какво обичате повече – да четете, или да пишете?“
„Кога бяхте по-щастлив – като учител на децата, или като творец?“
„А коя е Вашата любима книга?“ 
„На коя от Вашите книжки най-много се радвахте, докато я пишехте?“
„А ще ни кажете ли първото си стихотворение?“

Звънят детските гласове, все по-откровени, все по-искащи – да знаят, да разберат, да пипнат – изкуството и онова, което е отвъд книжното слово, отвъд учебника и урока – да докоснат, да хванат – твореца, творчеството, духа… необикновеното, онова, пораждащото другост…

Кирил Назъров се усмихва, усмихва – знае, всяка среща е различна, както всяко дете е различно, защото в това е смисъла – различното дете ще стане различен човек – търсещ, питащ, искащ – онова, другото, отвъд учебника и задължителното… може би… ако детето оцелее, ако не се втвърди, не посивее… ако не се превърне в сива еднаквост… Но сега е пролет и въпросите валят – като пролетен дъжд – все по-истински, все по-поройни…

След въпросите на учениците и отговорите на класика – откровени и истински, като детско лице, започнаха гатанките на Кирил Назъров от новата му книжка… Малките бързо отговаряха, и се забавляваха, и пищяха от радост, когато разгадаваха загадките..

Но не успяха да „поправят“ обърканото стихотворение на автора:
Щъркел хърка,
мишка хвърка,
котка цвърка,
дядо мърка…

Няколко пъти малчуганите опитваха – и хорово, и солово… Началото беше лесно –
Щъркел хвърка,
дядо хърка…

но все се оказваше,
че котката цвърка,
а мишката – мърка…

И ми стана тъжно-смешно. Сетих се, че тези дечица, всъщност, никога не са виждали мишка – откъде да знаят – цвърка ли, мърка ли?
И ми стана тъжно-тъжно… Не точно защото мишките са се свършили /тяхната популация не е сред изчезващите/, а защото животът толкова много се е променил, че стихчетата, които ни разсмиваха като деца, започват да стават непонятни за нашите деца…

Срещата продължи с още стихове от новите книжки на автора, с автографи и снимки, на които всеки искаше да бъде по-близо до Човека с бялата брада и веселите очи, чийто глас гали и разсмива!

14 март – денят на числото „пи“ продължи с представянето на Арт платформа gabriell-e-lit и списание „Картини с думи и багри“

И се превърна в един незабравим ден за мен, с представянето на сайта на Арт платформа gabriell-e-lit и предпремиерния брой 0/2018 на списание „Картини с думи и багри“ в зала Галерия на РБ „Любен Каравелов“.
Искам да благодаря на Венелин Молнар, който показа сайта на присъстващите, и го направи по начин, който ме накара да погледна с други очи на това, което създадох – не просто поредица от страници, които се появяват на монитора и съобщават нещо, не просто код, разбираем за машина, а общност, средище, обител – място, където ще се посели онова осъзнаване на липсващото в живота, което все повече се изплъзва от сетивата ни.


Благодаря на домакините – РБ „Любен Каравелов“ и екипът, който подготви и осъществи срещата ни с русенската общественост!
Благодаря на хората, които дойдоха в зала „Галерия-библиотека“ и с въпросите и съпричастността си, превърнаха срещата в събитие!

© редакционна статия

Author: gabriell-e-lit

Издателство gabriell-e-lit е регистрирано на 6 декември 2018 г. от Габриела Цанева. Габриела Цанева е българска писателка, родена в Русе. Завършва Математическа гимназия „Баба Тонка“ в родния си град. Дипломира се като инженер-химик в ХТМУ – София. Защитава дисертация, за което ѝ е присъдена научната степен „доктор на техническите науки“. По-късно завършва право и работи като адвокат в Софийската адвокатска колегия. От 2003 година е член на Сдружението на българските писатели. През 2018 г. регистрира издателство gabriell-e-lit. Библиография Публикува в списание „Родна реч“, във вестниците „Век 21“, „Демокрация“, „Народно земеделско знаме“, „Земеделско знаме“, „Литературен форум“, "Труд", "Словото днес", "Литературно земеделско знаме" и други. „Миналото в мен“ (документална повест, 1994) „Догонвам бягащия ден“ (стихосбирка, 1998) „Треви под снега“ (роман, 2000; ISBN 978-954-8453-58-5) „Реши се и ще си свободен“ (есета и стихове, 2001; ISBN 978-954-8453-79-0) „Заскрежени птици“ (стихосбирка, 2008; ISBN 954-9375-41-1) „Шофьори“ (новела, 2008; ISBN 978-954-304-340-8) „Миналото в мен“ (документална повест, 2010; ISBN 978-954-304-369-9) „Врабче върху антената“ (стихосбирка, 2010; ISBN 978-954-497-011-6) „Светлата пътека към звездите“ (стихосбирка, 2010; ISBN 978-954-9375-76-3) „Искам себе си“ (хайбун, 2011; ISBN 978-954-321-830-1) „Заскрежени птици“ (стихосбирка, 2011; ISBN 978-954-321-947-6) „Състояния“ (хайга, 2013; ISBN 978-619-152-347-4) „Бурята сплита ръце“ (стихосбирка, 2016; ISBN 978-954-09-1069-7) „Високосният ден“ (лирика, 2018; ISBN 978-954-09-1253-0)