ДОГОНВАМ БЯГАЩИЯ ДЕН – Габриела Цанева

ДОГОНВАМ БЯГАЩИЯ ДЕН, стихосбирка на Габриела Цанева – второ, преработено издание

Накратко

Първата стихосбирка на Габриела Цанева, „Догонвам бягащия ден”, е издадена през 1998 г. от изд. „Елги” – Русе. Представена е от проф. д-р Георги Цанков, рецензент на книгата, в Столична библиотека при голям обществен интерес. Доротея Тончева рецитира стиховете и кани авторката да подготви моноспектакъл в театър „София”. Току-що завършила право, Габриела предпочита да трупа житейски опит с новата си професия, пред това да дава съвети от сцената, без да е сигурна, че някой има нужда от тях.

Двайсет години по-късно, стиховете от „Догонвам бягащия ден” са все така болезнено-живи, като отворени рани; мъдри и безсмислени, като поставена диагноза на нелечима болест…

Във второто, преработено издание, вече трудно се вижда дневникът на лирическия Аз, макар датировката на отделните стихотворения да е запазена и да подсказва за монолог и диологичност, за последователност и цикличност.

Тук всяка творба има свое заглавие и свой живот, свое послание, мъдрост, разочарование и надежда. В края на книгата са включени и три статии, които отразяват моментното и оставящото диря в литературата значение на стихосбирката.

Георги Цанков за „Догонвам бягащия ден“

Ето какво споделя в предговора към първото издание рецензентът на книгата Георги Цанков:

„След десетилетията на високопарни псевдопоетически тиради, когато всеки изповеден лирически полъх се възприемаше като лъч надежда, дойде времето на “новаторството”, преоткриването на поетически азбуки, които постепенно започнаха да се превръщат в самоцелни главоблъсканици. Всъщност, всяка епоха има своите “възторжени” графомани, но и чистите си, неподправени лирични гласове, докосващи се до нещо под физическата ни обвивка и доказващи категорично, че значимата поезия не е нито форма, нито съдържание, а просто  магия. Може някой да зове духовете на Елиът и Паунд, на Валери и Перс, на Куазимодо и Унгарети, на Далчев и Геров, но завинаги да остане в “чистилището” на фалшивите послания и акорди.

Стиховете на Габриела Цанева “Догонвам бягащия ден” ме покориха, тъй като в тях звучи автентичната музика на вълшебството, избухват ярки образи не от чужди, а от собствените й цветни сънища. Тя неслучайно поставя навсякъде датите на своите изпълнени с драматизъм видения, сякаш да ни подскаже, че са родени в два звездни мига, в началото на две трудни и за нея, а и за всички нас, българите, години (1996 и 1997).

Ще намеря ли живота си,

или –

все чужд ще живея?

Ще разбера ли коя

съм –

няма ли

да го проумея…

И политическата, и световната промяна ни подтикват към това основополагащо за оцеляването ни търсене – ще се спасим ли от еднаквостта, от сивата униформа на поведение, псевдочувства, псевдо-език?

Не мога да си спомня друга българска стихосбирка, така убедително, така искрено разказваща един продължил две години сън, който не завършва с хепи-енд. Дори Пенчо Славейков е по-милостив към себе си, като мечтае щастие. Малко преди Великден завършва тази изповед, заредена като адска машина с болка, с опустошение, но и със свръхзрение. Тя ме кара да не мисля за направата, за поетическата техника, а да следвам гласа, който открива привилегията и тегобата на своето трето око. Струва ми се, че това е една живителна формула за изморената поезия и една добра възможност за среща със самобитен, неподвластен на шаблона, печелещ съчувствието ни творец.”

Защо днес отново?

Двайсет години по-късно личността в обществото ни е поставена пред същия екзистенциален проблем – проблемът на идентичността.

Все повече губим живота си, все повече губим онова, което е същностно, идентифициращо, сакрално.

Живеем в свят на подменени ценности, оставаме без ценности; живеем – с ментална недостатъчност, в духовен недоимък.

Ще направим ли крачката навътре?

Ще открием ли нещото, което ще ни излекува и ще ни тласне към догонването на бягащите дни?

Новото издание е електронно, представено в двата популярни формата – .pdf и .epub, художник и дизайнер на корицата е Габриела Цанева, цветовото решение за фона на двата формата е различно, съобразено с техния графичен израз.

ПЪТЕШЕСТВИЕ

Изтича времето –

и аз изтичам с него.

Нищо не остана

в стария саван на

тялото ми.

Увита в бял юрган,

душата ми заспа на

тъмно.

Умът ми зазвъня –

като стакан

над тлъста маса.

Разплискаха се

мислите ми –

като ураган.

Издухаха изтичащото

време.

Кой ще вземе

тежестта на

чакащото

Утре?

Тихо е. –

като във стан на

поразена от божи гняв

войска.

Заслужихме ли си съдбата –

да бродим из нощта

и да броим камъчетата

в краката си по пътя –

като трохи в покривката

на старата Земя…

Броя трохите по покривката –

със страх се взирам

в едрите й дупки –

да не изтекат.

И както гледах –

                през една от тях

                видях

                небето.

Трохите се превръщаха

в звезди.

През едри дупки се

изтичаха

в небитието.

Последвах ги.

                През крив тунел

                в пространството

                се върнах на Земята.

Не разбрах –

вчера ли,

утре ли –

беше?           

Моето куче

                ядеше

                мойта

                храна.

16.02.1997

„Догонвам бягащия ден”, второ издание, изд. gabriell-e-lit, София, 2019

Можете да прочетете книгата, следвайки връзката:

http://e-books.gabriell-e-lit.com/poezia/dogonvam/dogonvam-pdf/Dogonvambiagashtiaden-GabrielaTzaneva.pdf

©редакционна статия, „Картини с думи и багри“

Author: gabriell-e-lit

Издателство gabriell-e-lit е регистрирано на 6 декември 2018 г. от Габриела Цанева. Габриела Цанева е българска писателка, родена в Русе. Завършва Математическа гимназия „Баба Тонка“ в родния си град. Дипломира се като инженер-химик в ХТМУ – София. Защитава дисертация, за което ѝ е присъдена научната степен „доктор на техническите науки“. По-късно завършва право и работи като адвокат в Софийската адвокатска колегия. От 2003 година е член на Сдружението на българските писатели. През 2018 г. регистрира издателство gabriell-e-lit. Библиография Публикува в списание „Родна реч“, във вестниците „Век 21“, „Демокрация“, „Народно земеделско знаме“, „Земеделско знаме“, „Литературен форум“, "Труд", "Словото днес", "Литературно земеделско знаме" и други. „Миналото в мен“ (документална повест, 1994) „Догонвам бягащия ден“ (стихосбирка, 1998) „Треви под снега“ (роман, 2000; ISBN 978-954-8453-58-5) „Реши се и ще си свободен“ (есета и стихове, 2001; ISBN 978-954-8453-79-0) „Заскрежени птици“ (стихосбирка, 2008; ISBN 954-9375-41-1) „Шофьори“ (новела, 2008; ISBN 978-954-304-340-8) „Миналото в мен“ (документална повест, 2010; ISBN 978-954-304-369-9) „Врабче върху антената“ (стихосбирка, 2010; ISBN 978-954-497-011-6) „Светлата пътека към звездите“ (стихосбирка, 2010; ISBN 978-954-9375-76-3) „Искам себе си“ (хайбун, 2011; ISBN 978-954-321-830-1) „Заскрежени птици“ (стихосбирка, 2011; ISBN 978-954-321-947-6) „Състояния“ (хайга, 2013; ISBN 978-619-152-347-4) „Бурята сплита ръце“ (стихосбирка, 2016; ISBN 978-954-09-1069-7) „Високосният ден“ (лирика, 2018; ISBN 978-954-09-1253-0)