ДЯКОНЕ! – поезия от Павлина Петкова
Дяконе, светия си!
Лъч, който огрява
нашето днес
и утре!
Коленича,
а душата ми те
извисява.
Небе си,
свод,
божество…
Моля се,
сила ми дай
да съхраня
делото и
мечтите ти.
*
През вратата на храма
влиза вятърът,
облизва огъня на свещите.
От олтара
псалм
към купола и иконописа.
На капандурата
гълъби
гукат на Господ.
Павлина Петкова
