ЕСКИЗИ – Александър Алекс. Дъбнишки

ЕСКИЗИ – поезия от Александър Алекс. Дъбнишки

ЕСКИЗИ РЕЧЕН БРЯГ

Вървяхме бавно със реката

по камъни, обгърнати от пясък

и вместо ръка, протягаха вълните

клони стари, забравили листа.

Смущаваха все тази гледка стъпките,

докато погледа ми спря умряла чайка.

Отворено окото, не пускаше небето;

бе ден и нещо давеше нощта.

Отнесох този поглед у дома.

Със него легнах. Макар далече,

птицата – небесен бродник,

със взори измъчваше нощта.

Вървеше сянката ми по водата

и вятър върху нея рисуваха вълните

с неговите пориви и ням покой.

И мене тези пориви докосваха

и търсех, все така напразно,

сетива и думи да ги поселя в мен,

подвластен да им стана –

скитник, бяг затихнал в шепот,

безкрайно ложе за въздух уморен.

Навлизах във реката

и стъпка подир стъпка

потъваше болезненото в мен.

Чайки думите за него

отнасяха нагоре; отразено,

нагоре ставаше надолу

и там се връщах в мене без слова,

люлян от сладката милувка на водата –

същата, каквато някога бе…

Студено бе и тръпки ме изпълваха

дори когато само с мисъл скитах

по заледената река.

Перо, от гъска паднало,

напомняше за полет,

за гнездо в камъша, излюпени деца.

А ставаше ледът все по-дебел

и все по-малко се виждаше вода.

ТРИПТИХ С МОРЕ

Морето – когато влязох

за първи път в него

то бе тихо и топло

като незапочнало детство,

говореше ми

с люлеенето на вълни,

а едноцветието

пред мен и над мен

бе бременно със светове.

Сменяха се само звуците,

като загатване

за света на думите.

Толкова малък бях.


Толкова малък

искам да съм сега,

но звуците са станали думи,

така много,

че някои са изсъхнали

на пясъка,

а други

ме канят в непомисленото

с многоръкия размах

на водорасли под водата.


Влизам в морето

като в поглед на огромно око,

а то непрестанно

примигва с вълни

да изтрива тълпата от взори

от свойта прозрачност.

На излизане

капки от нея отнасям,

но те само изсъхват

без да съм станал море.

…и аз отварям своите очи внезапно,

без те да са били затворени.“***

Фернанду Песоа, „Морска ода“

Nazare, Portugal’18

КЕНТАВРОМАХИЯ

Планина. От нея всяка нощ изплува конник;

сякаш нещо от дълбоко в теб, за кой ли път

тръгва в тъмното да броди, да зове. Камъни

по пътя срещат го с искри?. Очите ги събират;

след миг усещаш ръката факел да държи.

Гориш със него. Не те интересуват дните,

идващи към теб; за тях отдавна са казани

слова, звучали са тръби. Други конници

ще дърпат прастарата завеса от света. А ти

вървиш напред към миналите дни. Факелът

не спира да пламти; с него огън ставаш,

захвърляш копие и щит. Сега си вече само ти,

самият ти. Изтрополява някъде зад тебе

бронзовият шлем. Ще го намерят нявга векове.

Сливаш се със коня; вече си кентавър. Нещо

диво те зове срещу годините, останали назад.

И вече я съзираш. Как бурно дивото във теб

расте. Някъде е лира; плискат звуци рогове?

със вино; някой със покана протегнал е ръце.

Но виното е тя; вече си я вдигнал ? макар

невяста чужда, душата си усещаш, ще примре.

Но след миг си стъпкан; някой сред скалите

те захвърля. Едва ли дълго кръвта ти ще тече.

Години плът ще разнесат. Било е сватба;

гняв и битка ще замрат.

А ти отново нощем ще се будиш. Нещо смътно

мисли ще оре. Знаеш, че те няма. И нея, и

нейното сърце. Гърмяли са със бури векове;

изтляла някъде я виждаш да лежи. С венчална

диадема, прибрала някога коси. Как искаш

да я вземеш във ръце. Ще я прегърнеш; макар

и в тлен, с уста ще я родиш. Ще късаш от небето

плът, от Луна коси ще сплиташ. Диво ще ревеш

срещу света, когато почнеш да я любиш.

Излиташ; станали са думите криле.

2013, Тракийското светилище, с. Бедан (Беаднос)

©Александър Алекс. Дъбнишки

Author: gabriell-e-lit

Издателство gabriell-e-lit е регистрирано на 6 декември 2018 г. от Габриела Цанева. Габриела Цанева е българска писателка, родена в Русе. Завършва Математическа гимназия „Баба Тонка“ в родния си град. Дипломира се като инженер-химик в ХТМУ – София. Защитава дисертация, за което ѝ е присъдена научната степен „доктор на техническите науки“. По-късно завършва право и работи като адвокат в Софийската адвокатска колегия. От 2003 година е член на Сдружението на българските писатели. През 2018 г. регистрира издателство gabriell-e-lit. Библиография Публикува в списание „Родна реч“, във вестниците „Век 21“, „Демокрация“, „Народно земеделско знаме“, „Земеделско знаме“, „Литературен форум“, "Труд", "Словото днес", "Литературно земеделско знаме" и други. „Миналото в мен“ (документална повест, 1994) „Догонвам бягащия ден“ (стихосбирка, 1998) „Треви под снега“ (роман, 2000; ISBN 978-954-8453-58-5) „Реши се и ще си свободен“ (есета и стихове, 2001; ISBN 978-954-8453-79-0) „Заскрежени птици“ (стихосбирка, 2008; ISBN 954-9375-41-1) „Шофьори“ (новела, 2008; ISBN 978-954-304-340-8) „Миналото в мен“ (документална повест, 2010; ISBN 978-954-304-369-9) „Врабче върху антената“ (стихосбирка, 2010; ISBN 978-954-497-011-6) „Светлата пътека към звездите“ (стихосбирка, 2010; ISBN 978-954-9375-76-3) „Искам себе си“ (хайбун, 2011; ISBN 978-954-321-830-1) „Заскрежени птици“ (стихосбирка, 2011; ISBN 978-954-321-947-6) „Състояния“ (хайга, 2013; ISBN 978-619-152-347-4) „Бурята сплита ръце“ (стихосбирка, 2016; ISBN 978-954-09-1069-7) „Високосният ден“ (лирика, 2018; ISBN 978-954-09-1253-0)