ЕТЮДИ – Стоян Михайлов

ЕТЮДИ – стихотворения от Стоян Михайлов

ЕТЮД „ЗИМА”

Прозореца вторачено надничам
в етюда зимен, фалша да открия.
Актьорите пред мене, не отричам –
с огърлие играеха на шия!
Вън времето рисува си декора:
с ела кокетна, вятърът танцува…
А на вълни се втурнали в простора
снежинките, като в море лудуват!
С коричките ми влажни по перваза
врабец поразпердушен се гощава.
Съседна стряха за житейска база,
уюта му любезно обещава…
С чадърите си хората пъстреят
по улицата, сменят колорита…
Деца прибягват, падат и се смеят –
дари ги белотата до насита!
А по стъклото ми художник таен,
в картини вае бързи балеринки…
Понякога природата не знае,
че връхна фотографка е на снимки!

Далеч Балканът, с бялата си дреха,
оценка „браво” прати на етюда!
В сърцето съхраних и аз успеха
на действащите в таз вихрушка луда!

ОТКРОВЕНИЯ

Колко утринна нега
аз на теб посветих,
колко мъка по тебе
изплаках …
И след сянката тичах,
зад дървета се крих,
но заветния пристан
дочаках !
Що потоци пенливи
прегазих безумно
и над пропасти дивни
надничах…
Чиста обич запазих
в сърцето разумно,
без и миг да пропусна –
обичах!
В нестинарска жарава
крака потопих
и с ламята триглава
се борих…
Аз жива вода
в дън канарите открих –
с росно биле сърце ти
отворих!
В писана стомна
ти медовина налях –
щур към теб се понесъл
я нося…
Кога те зърнах –
ода душа ми запя,
че търчеше към мене
ти боса !

ЗВЕЗДИ

Далеч от нас те приказно блестят,
пленително и тъй неповторимо!
Дали живеят, страдат или спят –
предизвикателство в ответа има!
Под тях ний в любовта си се кълнем –
сърцата си безкористно дариме!
Нали така докрай ще предадем
това което с обич съградиме?
Поведени от своите звезди,
в живота ние неотменно крачим.
Един пропада, друг ще победи –
звезда израства, тъжно някой плаче!
Звезди, звезди в почуда що видях –
с поверия сте тайнствени обвити…
„Съзря ли падаща е сладък грях –
ще грейна сам от нея по-честито!”
Ще сипне тя добро и топлина –
ще зароди една любов красива!
Да крачат хората сред мир, зеленина
и с марша Менделсонов да заспиват!

УХАНИЕ НА ПРОЛЕТ

Пролетта зад баира наднича,
морна зимата спря да фучи…
Чуй навънка ти песента птича
та срещни я с любов във очи!
Във градинката малка на баба
вече никнат уханни цветя…
До кокиче, с телцето си слабо,
виж игликата как се засмя!
И в гнездата със клюн ще затрака
скоро щъркел от юг долетял…
Ще разцъфне и сетната драка
на върха в тоалета си бял!
Пак децата и хората с радост
пролетта ще прегръщат навън…
Ще ухаеш долитнала младост –
ще танцуваш окъпана в звън!

ЕТЮД „ПРОЛЕТ“

Унесен в пролетното утро крача,
природата ме среща с благослов…
Тук дрян цъфти – там клон провлачен
по път непощадил навев суров.
Запяла е реката нова песен –
ту плиска струи, ту забързва ход…
От моста съзерцавам как понесен
прекършен ствол се е превърнал в брод.
В училищния двор децата тичат
и слънцето ги къпе във лъчи…
„Теб ранна пролет, кой не те обича”,
четеш сега в насрещните очи!
А зелната, гората дяволита
със пролетта ранила си шепти…
И срещнатата първа птица пита:
„видя ли пролетната хубост ти?”
Видя ли днес забързан как лалето
в съседската градинка се засмя?
То каза: „всичко що е под небето,
с тез галещи милувки оживя!”

Звънят пак хлопатари гласовити
и клюновете щъркели плетат…
Дочуйте хора, пролетно честити –
любов отново властва по света!

Стоян Михайлов

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.