ЖАЖДА ЗА ЖИВОТ – Радой Попиванов

ЖАЖДА ЗА ЖИВOT – разказ от Радой Попиванов

Мартин беше млад, рядко щастлив човек. Живееше в един от най-големите областни градове, имаше преуспяващ бизнес, и по  всяка вероятност щеше да преуспее много повече.

Наскоро след дипломирането си се ожени за най-прекрасната, не само според него, жена на света. Имаше тяло на манекенка, лице на богиня, необикновено добра душа и характер. Пък и той беше открай време обект на сериозно внимание от страна на жените. Всички, които  ги познаваха, им завиждаха.

Но щастието им продължи малко повече от две години. Бяха поканени на гости на роднини в друг, сравнително отдалечен град. Прекарваха добре, но съседи им се обадиха, че вероятно има някаква авария в апартамента им. Мартин подкара с бясна скорост по магистралата, която не беше натоварена.

Тогава се случи непоправимото. Той късно забеляза огромния камион, натоварен  с дървен материал, колата му се вряза в него с повече от сто километра в час и от нея остана само куп желязо. На камиона само се счупи предното стъкло.

Мартин дойде в съзнание след повече от три дни, в болницата на най-близкия областен град. Казаха му, че със сигурност ще живее и може дори да остане без увреждания, но след бавно и скъпо лечение. Той, разбира се, веднага попита за съпругата си. Лекарите го усукваха, но най-накрая му казаха жестоката истина. Била загинала на място и близките им вече я погребали. Той не беше имал възможност да я изпрати в последния й път. Понеже вината не била доказана, можел да съди невредимия шофьор на камиона. Отказа се, това нямаше да върне безценното му съкровище.

След няколко месеца Мартин се възстанови напълно физически, но психически се превърна в развалина. Изпадна в тежка депресия, ходеше всяка седмица на гробищата, плачеше, носеше цветя, милваше красивата й надгробна плоча. На работа ходеше без никакво желание, действаше бавно и небрежно, редовно получаваше забележки от колегите си. Те му влизаха в положението, но в крайна сметка – животът е за живите.

В извънработно време почти не излизаше от къщи, правеше си съвсем кратки разходки, не общуваше с никого. С други думи, беше се превърнал в самотен престарял или безнадеждно болен човек, който спокойно очаква края. Вечер давеше мъката си в алкохол. А имаше толкова голям потенциал!

Един ден, в края на работната седмица, четири години след смъртта на жена му, Мартин бързаше да се прибере в апартамента с колата си, за да се отдаде отново на мрачните си  мисли и спомени. Беше буквално на стотина метра от блока, когато съвсем случайно погледна в огледалото и видя в него прекрасните бадемови очи на жена си, които го гледаха някак разтревожено, сякаш искаха да го предупредят за някаква опасност. Той, като че ли дочу някакъв вътрешен глас, който го накара да спре.

Точно навреме. На метри пред него се чу страхотен трясък. Вдигна се такъв дим, че на Мартин му се стори, че е избухнала бомба. Очите на жена му бяха изчезнали. След няколко минути, когато димът се разсея видя, че към него тичат строителните работници, които довършваха близкия панелен блок.

Оказа се, че една от бетонните плочи на един от най-високите етажи се била откъртила. Тежала няколкостотин килограма, които с ускорението щели да станат няколко хиляди и да го изравнят със земята, заедно с колата му. Имал невероятен късмет, а бригадата нямало да носи отговорност, защото хората перфектно спазвали всички правила за безопасност. При съвременното строителство това било нещастен случай, който можел да се случи веднъж на години. Блоковете, дори в строеж, били устойчиви на силни земетресения.

Мартин не каза нищо, само заобиколи своя потенциален убиец, панела, и се прибра. Когато се успокои и поотпочина, замисли се на кого трябва да благодари. Дали на Всевишния, който се беше смилил над него, дали на късмета си, дали на вътрешната си интуиция. Или, разбира се, на съпругата си, която сякаш се беше  завърнала от отвъдното, за да го спаси.

Не знаеше. Знаеше само, че въпреки тежкия си и, според него, излишен живот, не му се разделяше с него.

© Радой Попиванов

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *