ЖИВОТА В СТИХ СЪБРАХ – Габриела Цанева

ЖИВОТА В СТИХ СЪБРАХ – Литературен сборник с творби на Габриела Цанева

НАКРАТКО

Сборникът с избрани фрагменти и публикации от творчество на Габриела Цанева, включващо почти четири десетилетия, ще предложим на читателите като електронна книга в двата популярни формата до края на м. март 2019 г.

Ето какво споделя автора за „Живота в стих събрах”:

АВТОРЪТ ЗА КНИГАТА

Това не е роман, нито мемоари, нито есеистика… Има персонажи, които търсят истините за живота и мястото си в него, които градят своята история, моята история… Може би звучи безинтересно – защо да занимавам читателската аудитория с живота си?

Защото живях в интересни времена.

И писах за времето, в което живея. Писах с убеждението, че думите рушат и градят, че писаното слово ще извае света, защото може да промени духовността на хората.

Книгата съдържа седем части – НАЧАЛОТО, ПОЕЗИЯ, ЕСЕТА И ПУБЛИЦИСТИКА, РЕПОРТАЖИ, КРИТИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД, ДОКУМЕНТАЛНА ПРОЗА и БЕЛЕТРИСТИКА, във всяка от които, в хронологичен ред са включени публикувани в периодичния печат, сборници, книги и в интернет материали от съответните жанрове. Няма да се спирам подробно върху всеки раздел.

„Есета и публицистика” е дневник на прехода, на пробуждането, на полета към свобода, към чисто, към ново… публикации от 1990 до 2017…  Докато пиша това изречение, сепвам се – така ли е било? „Полет”, „свобода”, „чисто”… Беше. Може ли отново да бъде, „чисто”? Не. Постигнахме целите, изгубихме себе си.

Е, с това казах нещо и за раздел „Поезия”… Тогава отново започнах да пиша поезия. Тогава, когато мислех, че преходът вече е свършил, издадох първата си стихосбирка – „Догонвам бягащия ден“… Но той не беше свършил, продължих с „Врабче върху антената“… а после започнах да пиша само поезия…

Разделът „Репортажи” – може би може и без него, но той е като стар семеен албум, в който са събрани снимките от детството… в случая – от детството на демокрацията…

За „Критически преглед”  – ще спомена само няколко заглавия: „Не казвайте „утре” /”Носете си новите дрехи, момчета”/, „Лавина”, „Полет над кукувиче гнездо”, „За общуването в литературата /„Литература в междувековието”/, „Мирен преход”, „Завръщане”…

Разделът „Документална проза” съдържа откъси от повестта „Миналото в мен” /изд. „Сеяч”, В.Търното, 1994 г., е-изд. „Литернет”, Варна, 2010 г./, публикувани във в. „Народно земеделско знаме” от 05.11.1991 до 19.11.1991 г. Историята на едно момиче, Цветана Попкоева, сестра на баба ми, осъдена на смърт и разстреляна на 25 април 1952 г., едва навършила 23 години… учителка, николапетковистка, идеолог на горянското движение, горянка, участвала в сражения с „народната милиция”, враг на народната власт… Образът й остава неясен, като образа на икона, между думите на хората, които ми разказаха за нея – всички прегазени от тоталитарната държава… Подготвих ръкописа за печат за четири месеца /юни-ноември 1990/, докато пишех дисертацията си по химия…

Тази публикация, година след написването на книгата, ми се струваше „ужасно” закъсняла. Сега не мисля така; мисля, че това са били едни от първите думи, нарушили монолитността на общественото мълчание. Но и до днес, когато стане дума за затворите и лагерите на комунистическа България, се говори за репресирани „без съд и присъда”, за невинни и случайни жертви. Отминава се темата за организираната съпротива срещу античовешкия режим, наложен в страната ни и за тоталното смазване на тази съпротива с цялата тежест и съвест на държавната машина.

Не бива да губим паметта.

И поезията…

За „Белетристика” ще кажа, че са включени някои от ранните ми творби, интересни с темите, които третират, разкази, откъси от неиздаден роман и от публикуваната само като електронна книга новела „Шофьори”. Сюжетът й е изграден върху действителен случай – като студентка по право присъствах на наказателно дело – шофьор на такси убива колегата си, защото му изцапал колата с боя. Мечтаех да стана адвокат и да пиша криминални романи, но когато станах адвокат, започнах да пиша поезия – като противодействие на действителността, но пиша поезия и за да проумея „тъканта на битието”… Романът ми, „Треви под снега“, е изграден по начин, който позволи да представя части от него, разхвърляни във всички раздели на този литературен сборник. В този смисъл, може да се каже, че разликата между отделните части на книгата не е от съществено значение, както и разликата между литературните жанрове и видове.

Защото значение има качеството, и паметта, и поезията на живота.

В заключение бих казала, че книгата е за всеки, защото всеки би могъл да намери в нея частица от себе си, от своя спомен, от своя копнеж, от своята мечта и разруха.  Книгата не дава отговори, но тя е насочена към онази читателска аудитория която търси отговори…”

Още за изданието очаквайте в брой 1/2019 на „Картини с думи и багри – списание за литература и визуални изкуства“!

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.