ЗАДУХ - Велла Неделчева : gabriell-e-lit

ЗАДУХ – стихове от Велла Неделчева

Във къщурка стара с дим
отвътре обладана,
лети девойка
потънала във задуха
на своята премяна.

Лице й прашно е,
луната него
милва, осветява.

Душа й – прелест –
с полусребърни лъчи
се разкрасява.

О, иде утрото!

Завихря се девойката
в новата одежда –
слънчева премяна
и плете си
свежа къщичка от слама.

Време заспало на хора забързани,
загубили смисъла
в един пълен с илюзии свят…
Време на всеки трепет, слънчев лъч,
миг на смях и тъга.

Всяка стъпка е в един полуживнал свят
с искри безутешни, слънца,
облаци тежки, но крехки.

Сякаш живеем, летейки в една
черна и бяла мечта без болка,
без радост, без усет, без чувства
и миг на тъга.

В една черна и бяла магия,
дърпаща ни в една чужда
за нас самота,
ала самота примамлива –
красота.

Велла Неделчева