ЗАЛЕЗИ – Елисавета Шапкарева

ЗАЛЕЗИ – поезия от Елисавета Шапкарева

ЗАЛЕЗ

Този залез е последен и първи
като последна и първа
любов.
Ляга слънцето морно в тревата
и въздъхва денят.
Падат сенките,
сякаш са тъмно
огледало на целия свят.
И дори вятърът спира да бърза
насред път.
Тишината се спуска по склона –
закъснял босоног минувач –
в този залез
последен и първи
като всяка любов.

В ТЪМНИНАТА, НА БАРА

В бара е тъмно.
По масите – двама по двама –
хората хапват и пийват,
дори си говорят.
Посред дансинга двойките,
тихо прегърнати,
чуват леко телата си.
Само в ъгъла,
на бара облегнат,
той е сам
срещу двете си бири.
По-самотен от всякога.
Все по-тъмен от всякога.
А на бара е сякаш по-тъмно отвсякъде.
Само чашите светят
с отразени от някъде
блясъци.

НАСРЕД ТРОТОАРА

Моята болка
е пролетен дъжд –
напоителна,
тръпна
и лека.
Но защо,
защо изведнъж
ме повежда
по друга пътека?
И защо,
защо изведнъж
ме застига
насред тротоара?
Моята болка
е есенен дъжд –
изстудяваща,
мътна
и стара.
И когато
спира дъждът
моята болка –
измита и свежа,
ей така – насред път,
се превръща
отново в надежда

© Елисавета Шапкарева

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *