„АЗ СЪМ БЪЛГАРКА“ НА ПЕТЯ АЛЕКСАНДРОВА – Иван Кожухаров

„АЗ СЪМ БЪЛГАРКА“ НА ПЕТЯ АЛЕКСАНДРОВА – представя Иван Кожухаров

През 2019 г. излезе от печат (издателство „Сиела Норма“ АД – София) книгата „Аз съм българка“ – 40 истории, 40 портрета, автор Петя Александрова.

На задната корица на това луксозно издание е представен пък нейният творчески портрет. Ето го:

Петя Александрова (р. 1948, Ямбол) е журналистка и писателка. Завършила е „Българска филология“ във великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Издала е 32 книги, повече от които със стихове и приказки за деца.

В нейната творческа биография има художествена публицистика, анимационен филм и куклена пиеса. Носителка е на няколко национални награди, между които „Петко Р. Славейков“ (за цялостно творчество) и „Константин Константинов“ (за принос в книгоиздаването за деца).

А ето как тя мотивира избора на своите 40 героини: „Моят избор на героини в тази книга робуваше на едно-единствено условие: да могат да служат за пример и вдъхновение на днешните момичета. На тези, които са неуверени, плашливи, несмели. На тези, които лесно се отказват от мечтите си, ако срещнат препятствие или неодобрение. Които се страхуват от обществено порицание, боят се да бъдат различни, любознателни, страстни, дръзки… На тези, които не смеят да бъдат щастливи или свободни по своему.“

На 165 страници са представени тези 40 словесни портрета на жени с необикновени съдби, характери и амбиции.

Четиридесет съвременни български художнички пък са нарисували безвъзмездно по един портрет (реален или предполагаем) за илюстрация на тези уникални българки.

Широкият времеви обхват – от по-миналия, миналия, та чак до настоящия 21-ви век, определя дали ще четем с увлечение за жени, които държат в ръцете си пушка или диригентска палка, дали са благодетелки, поетеси, актриси или джаз-певици… Това не са обикновени биографични справки, а вълнуващи истории с невероятни сюжети, разказани в две страници. Експресивно, вълнуващо, покоряващо. И обогатяващо! Още началото, започващо като приказка: „Някога българските жени…“, „Живяло някога…“, „Имало някога…“, те грабва, завладява и те държи в плен на една необикновена съдба. Завладява те и прекрасният стил на авторката, който те дарява с естетическа наслада.

Ето историята на

ИВА-ВАНЯ

Певица и актриса (1905 – 1991)

Тя се наричала Иванка Янакиева. От дете обичала да се облича с момчешки дрехи и заедно с хлапаците от квартала да тича, да се катери по дърветата, да язди кон…

А най-много обичала да се промъква незабелязано в киносалоните, където прожектирали първите тогава филми – черно-бели и неми. „Лошо момиче, невъзпитано! – мрънкали съседките. – Трябва да се учи да шие, да плете, да готви, нали ще стане един ден съпруга и майка, трябва да е научена…!“

На 16 години тя просто избягала в Берлин – без паспорт, без виза, без пари. Не знаела нито една немска дума, но много искала да стане кино-актриса. Отначало я засипвали с неприлични предложение, защото била една самотна тийнейджърка, неопитна и красива, а и нямала още нито един истински приятел. Минали няколко години, докато най-после късметът не й се усмихнал.

През това време работела какво да е – сервитьорка, домашна помощница, детегледачка. Не се отказвала от никаква работа и вярвала в своите дарби, в своя бъдещ успех. В същото време неуморно овладявала чуждия език, учела се да танцува, да пее…

С еднаква лекота изпълнявала и оперни арии, и модни шлагери. В крайна сметка я забелязали и почнали да я канят – и в киното, и в театъра. Участвала в цяла серия немски филми, някои от които са прожектирани и в България. Фотографите се надпреварвали да й правят снимки, красивото й лице било отпечатано на пощенски картички. Най-добрите композитори пишели за нея специална музика.

Песента, която изпълнявала с най-голямо удоволствие, има припев: „Цял Берлин ми се покланя – аз съм българката Ива-Ваня.“ Тя спечелила на 25 години дори титлата „ Мис Берлин“! Имала девиз „Нищо не може да ме спре!“ и още един: „Каквото реша, го правя“. Когато станала известна и имала финансова възможност, си купила четири коня и се състезавала като жокей. Многократно печелила шампионска титла. А когато се сдобила с мерцедес, буквално летяла с него до стари години. Все занимания, до които жените трудно се добирали в онези времена. До край си останала момиченцето, което кара съседките да въсят недоволно вежди. Но вече никой не й се присмивал, че е твърде буна и дръзка, напротив – възхищавали й се, подражавали й!

Все пак се омъжила и родила две момчета, на които често приготвяла традиционни български ястия: пълнени чушки, сарми, яйца по панагюрски…

Само за едно Ива-Ваня не събрала смелост – да се върне в България. Защото между често изпълняваните нейни песни била и популярната „Лили Марлен“ – песничка за войничето, което тъгува за своята любима и мечтае за скорошна среща:

Пред нашата казарма
до входната врата
един фенер висеше
и светеше в нощта.

Ний двама ще се срещнем там,
под тоз фенер, във нощний мрак…

Ива-Ваня дори я изпяла на български и я записала на грамофонна плоча, а композиторът Норберт Шулце, автор на песента, станал неин съпруг. По зла ирония на съдбата обаче, по време на Втората световна война, а и след това приятният шлагер се превърнал в символ на най-ненавистните човешки страсти, на фашизма.

Прочетох книгата на Петя Александрова „Аз съм българка“ с удоволствие, с удовлетворение, с възхищение. Четиридесетте портрета са със самостоятелни сюжети, подредени по азбучен ред и можеш да определиш реда на четене по собствен избор. Ще срещнеш много познати имена, но и такива, които чуваш за първи път.

Затваряйки последната страница, ще се почувстваш изключително обогатен и емоционално, и познавателно.

*********

Художник- Ина Христова
художник – Ина Христова, илюстрация в книгата на Петя Александрова „Аз съм българка – 40 истории, 40 портрета“

Рисунка – Ина Христова (р. 1988, Чирпан)

Ина Христова се изявява в сферата на илюстрацията у нас и в Испания, където специализира, след като изучава „Изкуствознание“ в Националната художествена академия.

Авторският й книжен проект „Забранената литература“ фокусира вниманието на Асоциацията на каталунските илюстратори и на родните книгоиздатели върху нейната работа.

Ето какво споделя тя:

„Като творци всички оставяме следа, но дали тя води до промяна на мисленето и до растеж? Рядко се отдава значение на женското присъствие в културата. Този проект е важен, защото фокусира погледа не само върху миналото, но и върху съвременните жени творци. Промяната започва със стъпка напред и с това да се осмелиш да бъдеш различен. Всяка от личностите в тази книга е пример за осъществяване на такава промяна – първо у себе си и после в останалите.“

статията подготви:

Йордан Кожухаров

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *