ЗА „АКО АЗ ТЕ ПОКАНЯ НА ТАНЦ“ – Борис Цветанов

ТАНЦЪТ ПОД РАЗПЯТИЕТО НА ВЕРА КОСТАДИНОВА – Борис Цветанов

Вера Костадинова, „Ако аз те поканя на танц“, изд. „Светлана Янчева-ИЗИДА“, С., 2022 година…

Започвам необичайно за рецензия, но самата Вера Костадинова е необичайна.   Ето дружеския ми шарж за нея:

Аз съм поръчала музиката, Животе!   И съм платила със сълзици – жълтици.   Свърши ли танцът, ще разтвора крилете  към хоризонта на волните птици.

Тя пише лирика от малка и ако прекалено дълго време е мълчала, бездруго е било мъчително за една душа , за която „само белият лист е утеха“, за едно сърце, претърпяло хиляди несгоди, което пише с кръв.   Професор Иван Бързаков , изключителен познавач на поезията и сам поет, казва за нея, че най-характерното е, нейната остра и силна експресивност… Вера предава на читателя своята умора от хорската злоба и бездушие в очите (в истинската литература винаги има нещо съсипващо – твърди пак професор Бързаков).

И като истински талант, Вера не пише за себе си – всеки неин ред е послание.   И ето необичайното: тя не знае да пълзи и внушава това на читателя, не знае стоене на колене, не иска проправена пътека, иска само път по който да върви, плаща цената, каквато и да е и с това се родее с онова вечно, завещано ни  от от бог Хермес: Всичко е движение!   Но добавя, че трябва да се върви към върха, не може от друго място да се пуска чиста мисъл.

А чистотата на мисълта при Вера е момината сълза, чиста и бистра.  Чуплива като фин порцелан, Вера споделя:   

Не съм богата.   Нямам нищо.   Едно платно –   небе.   И едно сърце –   огнище. 

Мисля си само при една друга голяма поетеса , която познавах – Адреана Радева съм срещал такава експресивност :   

На кръста си голям   невидим.   Съм здраво прикована.   И по сърцето нямам белег,   защото цялото е рана.

При Вера Костадинова има и онова, което толкова рядко може да се намери в днешната лирика – афористичността.   Минимум думи, максимум образност на мисълта.

* Когато пътят свърши – разтвори криле.    
* Птиците се спъват по земята – трябва им простор. 
*  Единствено в мечтите си сме свободни.
 

Естествено Вера пише и за любовта, която винаги повече струва от пустата грижа за хляба.   За нея тя е готова да ходи по бръснач.   За Вера това най-съкровено човешко чувство е РАЗПЯТИЕ.   

Но не и Апокалипсис. Макар да я боли за болното ни време в което часовници без стрелки отмерват мъртви секунди.   

При нея РАЗПЯТИЕТО е пътят към ВЪЗКРЕСЕНИЕТО. 

Песимизмът, доколкото може да обхване читателя, всъщност е Змеят, прободен от копието на свети Георги победоносец (Любовта), затова няма да намерите безнадеждност и скръб.   Освен това за разлика от Апокалипсиса на Вечната книга на човечеството, Вера дава изход: разтърсване по мъжки на този свят, който спи.   Сега остава да видим полета на Вера Костадинова към хоризонта на птиците. 

Приятен и продължителен полет, Сърце !

Борис Цветанов

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.