АЛЕКСАНДЪР ПЕТРОВ – учител, художник, самодеец – статия на Павлина Петкова

(28.04.1930 – 30.10.2008)

Едва ли в Бяла има някой, който да не знае името Александър Ангелов Петров? Едни си го спомнят като преподавателят им по рисуване от местната гимназия, за други е художник, поет, сатирик, артист и режисьор в самодейния читалищен театър учител по актьорско майсторство и т. н. 

В паметта на хората остана добродушен, сърдечен и добронамерен. Висок, строен, с топли кафяви очи, гарванов нос. В душата си пазим светли спомени от непринудените срещи. От сбирките, които правехме съм го запомнила с кротките бащински съвети, с напътствията, които звучаха чисти и сърдечни. Няма завист, няма упреци, а доброта изпълваше всяка негова дума и израз. С качеството си на театрален режисьор и артист, поет и хуморист ни омайваше и прехласнато слушахме… Всяка една среща бяха истински празник за душите ни.  Говореше тихо, отчетливо, задушевно. От цялото му същество струеше скромност, доброта, благородство и някакво много силно излъчване, с което те кара да сведеш глава пред тази душевна хармоничност.

Години наред той не замени учителството с нищо друго. И днес е сред нас – в картините, карикатурите, халтурите…

Живи са спомените за него с многото актьорски превъплъщения, със завладяващия хумор, прекрасните си картини, стихотворения и т. н.

Учителстваше в гимназията, но в свободното си време бе в читалището, в подготовка на поредната театрална постановка, или вглъбен пред статива с палитра в ръка.

Участвал е в над 30 постановки на Самодейния читалищен театър, като голяма част от тях са поставени от него.

Той е артист, режисьор и учител по актьорско майсторство. С богата сценографска дейност, изявява се и като постановчик на естрадни спектакли. Негови са „Два километра живот“, „Килия 26“, „Имало едно време“, „Кафе „Експресо“, „Боряна“, „Има ли смисъл да утепваме мечка“ и т.н. Като поет и сатирик го помним с книгата „Идиотски истории“. С емблематичните му стихотворения, посветени на родния град – „Бяла“, „Песен за Кольо Фичето“, „Балада за беленския мост“ и др., които са превърнати в песни от Димитър Каратодоров.

Сътрудничил е на много местни и национални вестници и списания, в които е помествал свои карикатури, фейлетони, поезия и афоризми – в. „Хайде де“, „Перигей“, „Септември“, „Нива“, Светлоструй“, „Художествена самодейност“ и др. Също така участва в книгата „Тикви за смет“, хумор и сатира на беленските творци, сборник „Поезия – Бяла, 2003“ и др.

За Александър Петров рисуването е наслада и  удоволствие на духа. Съприкосновението му с природата, с китната Дунавска равнина, водите на Янтра са неговия извор на вдъхновение, който умело пресъздава върху платното.

При него природата звъни и пее, ромонът на реката гали корените на дърветата и мие основите на Фичевия мост.

Тя е неизменно в картините му. Пейзажите са в основата на неговото творчество – пастелни, наситени цветове, които предават феерия от природни и духовни състояния на художника.

Той трябва да е в хармония с всички създания на природата.

Завладян от великата й сила, пред омайващата й красота, която развихря въображението му, той създава чудни картини, които оживяват върху платната му.

Те са изчистени и ясни, с преобладаваща хармония от багри.

И точно чистотата на палитрата му предава тази завладяваща неповторимост на всяка негова картина.

Топлите и студените тонове на палитрата му пресъздават действителността, превеса на живата и мъртвата природа. Преплитането на реализъм с модернизъм правят пейзажите, портретите и натюрмортите му силни и завладяващи за зрителя.

Много пъти негови картини са излагани в Клуба на културните дейци в Бяла. На много места в града, както и в частни домове са запазени част от картините му, които ни напомнят и днес за него – „Часовниковата кула“, „Старата беленска къща“, „Натюрморт в червено“, „Утро в Боженци“, „Зазоряване“, „Пред буря“, „Кино“, „Море“ и др.

Павлина Петкова