ЗА БЪЛГАРСКИТЕ КОРЕНИ – Планимир Петров

ЗА НАШИТЕ БЪЛГАРСКИ КОРЕНИ – разказ от Планимир Петров

Когато в първите години на новото хилядолетие границите се отвориха и дълбоко замразени истини започнаха да никнатэкато гъби, „възкръснаха” поне 4-5 нови легенди и предания за произхода на българския дух и ген.

Учени и недоучени археолози, историци, журналисти и свободни пътешественици – изследователи, хукнаха по всички краища по света да търсят и да ни „шашват” с какви ли не сензации. Може би някои любознателни читатели си спомнят, че една от първите сензации беше някакво „научно” съобщение, че  произхода на  българския геном водел началото си от… Сахара! Но доколкото съм чел и слушал, най-достоверни, подплатени с научна фактология, се оказаха словесните и археологически доказателства в полза на нашия индо-азиатски произход, а още по-точно историята ни започва с появата и развитието на Кубратовата Велика Болкария…

Като  строителен работник, бидейки и пътешественик за кратко време по тия свещени за нашата история земи, аз имах възможност почти при всяко посещение в дома на някой местен приятел или приятелско семейство, да се сблъскам „челно, виртуално” с фрагменти от онова историческо време като легенда, предание или препредаван от уста на уста спомен. Иска ми се да споделя нещо по темата, без претенции за историческа достоверност…

В един почивен следобед, с един мой колега, се озовахме на една маса с местно семейство. Почерпихме се взаимно с наливна бира – друг алкохол в обществени заведения не се сервираше. Мъжът се оказа краен продукт на украинец и рускиня, а жената – казанска  татарка. И те като нас, дошли в Мубарек, да припечелят по някоя рубла за преживяване. Разговорът потече леко, искрено и сърдечно, както се казва. След третата халба Володя ни покани на гости у тях. Може би се досещаше, че щеше да има и нещо „яко и силно” за допиване, от нас.

Приехме със задоволство поканата. Минахме първо покрай общежитието да вземем две бутилки коняк „Екстра”, от дълбокия запас и след двадесетина минути се озовахме в техния гостоприемен дом. Посрещнаха ни сърдечно, като скъпи гости, с отрупана маса със салати и какви ли не деликатеси. Основното ядене, макар и полуфабрикат, беше също чудесно. Жената, изглежда, беше добра дегустаторка и остана възхитена от „божествения” ни коняк и помоли едната бутилка  да бъде запазена, та като отидела на гости в родния Казан, да почерпи своите близки с този елексир.

Към края на вечерята разговорът стигна до дежурната историческа тема. Тогава жената вдигна чашата си и непринудено, естествено  възкликна:

– Да вдигнем тост за нашия общ, болгарски  корен! И още по-точно: че и ние сме издънка от този корен!

Аз и колегата Георги се спогледахме усмихнато, недоверчиво, в смисъл „Каква шега?!”, но приехме тоста. После за наша изненада, домакинята съвсем сериозно ни поднесе една версия, заучена в първите си две студентски години по история в Казанския университет, макар че по финансови и здравословни причини не могла да завърши висшето си образование…

– Да, скъпи приятели! – продължи тя. – Ние произлизаме от вас, болгарите на хан Кубрат. Един от синовете му е основал нашата държава – Булгар, сегашния Татарстан. Другият, Аспарух – вашата България, третият – продължил рода в Италия, а последният – в Македония….

И ние знаехме нещичко за нашата далечна история, възразихме за версията  около съдбата на най-големия син на Кубрат – Бат Баян. Но домакинята остана непреклонна в твърденията си:

– Прави сте донякъде, но трябва да се знае предисторията. Да, той загинал като герой във войната с хазарите. Но защо и как по-точно? Пъзелът едва сега се подрежда от най-новите археологически открития и други документи на глинени плочки и специално обработена кожа. Хазарският кан дълго време пращал посланици да искат единствената дъщеря на Хан Кубрат за своя жена. Но висшият хански съвет упорито отказвал тази женитба, тъй като всички познавали вероломството на хазарите. И кръвопролитната война, с хиляди жертви от двете страни, започнала. Бат Баян бил тежко ранен и попаднал в плен. След войната хазарите го продали на странстващи арабски търговци като роб, заедно с много болгарски пленници. Но животът му не свършва тук. Когато керванът на търговците преминавал през Анадола, той бил нападнат от един въоръжен кюрдски отряд. Командирът на нападателите, щом разбрал че между пленниците бил и най-големият син на Хан Кубрат, Бат Баян, веднага заповядал да бъде освободен. Кюрдите били благосклонно настроени към най-важния пленник, тъй като в много минали битки били съюзници на Кубратовата конница, а и защото вярвали, че имат много общи езикови връзки с балканските народи, основали Аспаруховата държава…

Спорът стана още по-разпален, защото аз познавах в най-общи линии и другата версия за  смъртта на Бат Баян, според която той наистина бил смъртоносно ранен в лютата кулминация на битката с хазарите, че повалил със сабята си много бойци от свитата на  хазарския каган, че неговите телохранители, с цената на живота си, го измъкнали от бойното поле, за да го погребат в Киево-Печьорската лавра като… Иля Морумец! Тази версия ми изглеждаше най-неправдоподобна и незащитена, затова се бях заел да питам и разпитвам местни хора какво знаят за  Иля Морумец, в кой век и в кои години е живял, какво е неговото родово потекло, за да се направи някаква приблизителна съпоставка с историческата истина за Кубратовата Велика Болгария.

Но никой, нищо не знаеше!

Оставям този наш разговор, тази провокативна загадка за съдбата на най-големия син на Хан Кубрат, с открит финал.

От една страна, никой дилетант, без необходимата научна подготовка, няма право да прави изводи и заключения от подобни случайни разговори или от житейски мнения на най-ниско ниво. От друга страна, нали и учените историци и археолози градят своите прогнози, хипотези и заключения, тръгвайки точно от такива предания и разкази на най-обикновени хора-информатори… 

© Планимир Петров

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.