ЗА ВИЗУАЛНИТЕ ИЗКУСТВА

ЗЗащо списание за литература и визуални изкуства?

Какво прави визуалните изкуства толкова едновременно близки и различни от изкуството на думите? Визуален образ и образ, създаден от слово – какво е тяхното битие в съзнанието ни, как ги изграждаме и как те ни градят?

Визуално изкуство е онова изкуство, което е създадено за зрителните възприятия на публиката.

Според една от теориите, визуални изкуства са всички изкуства, които не са словесни и музикални.

Според друга класификация, под „визуално изкуство” се разбира изкуство, което е основано на дигиталните технологии – цифрова фотография, компютърна графика, мултимедия…

Съществуват и други теоретични постановки, ето защо е важно да уточним какво разбираме ние под „визуално изкуство”.

И можем ли да говорим за визуално изкуство, преди да отговорим на въпроса: що е изкуство?

Що е изкуство?

Нека направим кратък обзор на теорията и историята на изкуството…

Най-общо може да се каже, че изкуството е творческа дейност на човешкия индивид, чийто резултат е създаването на продукт с художествено-естетическа стойност -произведение на изкуството. Изкуството се разбира и като средство за изразяване на идеи и естетически възгледи. Изкуството е творчески акт. Изкуството е създаване на нещо, несъществуващо в природата. Изкуството е израз на вътрешна потребност на индивида да улови, да изрази, да сподели – мисъл, образ, усещане, идея, концепция, естетически идеал. 

До 17 век се е считало, че изкуство е всяко човешко умение, познание или майсторство и то не се е отличавало от занаятите и науките.

Съвременно разбиране за изкуство

В модерното използване на понятието, след 17 век, се приема, че изкуството е резултат на вътрешна, присъща на индивида способност за творческа дейност и необходимост от изява на идеи, и се разграничава от онези дейности, чиито продукти са резултат на придобити умения, каквито са декоративното (приложното) изкуство и художествените занаяти.

Но, да се върнем към визуалните изкуства, като приемем, че визуални изкуства са всички онези, които не са словесни и музикални, и да започнем от изобразителното изкуство, което доскоро е било единствената форма на визуално изкуство. Често и днес се слага знак на равенство между изобразително изкуство и визуално изкуство, но ние не можем да приемем този стеснителен възглед и ще обясним защо.

Изобразително изкуство

Изобразителното изкуство е художествен процес, чиято цел е възпроизвеждане на и въздействие върху околния свят чрез фиксирани във времето и пространството цветови форми. Именно тази характеристика на неподвижност, на неразвитие, прави изобразителното изкуство част, вид, раздел от общата класификация на визуалните изкуства, а не синоним на визуални изкуства, макар в своята класификация да повтаря общата класификация на визуалните изкуства.

Разграничението  изящно – пластично изкуство се установява в средата на 18 век.

Изящното изобразително изкуство обхваща рисунката, живописта и графиката, а в общ изкуствоведски план към него се причисляват музиката, поезията, красноречието и танца.

Пластично изкуство е скулптурата, керамиката, архитектурата и някои съвременни форми.

Приложни изкуства са декоративното изкуство, дизайна (промишлен дизайн, графичен дизайн, моден дизайн, интериорен дизайн) и неконвенционалните форми на изкуство, основани на дигиталните технологии. Много изкуства, като сценичните изкуства, концептуалното изкуство, текстилните изкуства и др. включват аспекти на изобразителното изкуство.

В края на 19 век се прави и разграничението между приложно-декоративните изкуства и занаятите, като надделява разбирането, че художествените занаяти не са изкуство и занаятчията не може да се счита за практик в изкуството.

Изкуството е старо, колкото човечеството – това твърдение битуваше доскоро.Но палеонтологията казва друго – изкуство е съществувало и преди появата на вида хомо сапиенс сапиенс.

Най-старите предмети на изкуството в света са серия от малки, пробити черупки от охлюви отпреди около 75 000 години, открити в пещера в Южна Африка, но са открити контейнери, които са били използвани за съхраняване на бои и те са датирани отпреди 100 000 години. През 2014 г. са намерени гравирани черупки на възраст между 430 000 и на 540 000 години.

Рисуването, рисунката, като форма на изящното изкуство, представлвява средство за създаване на изображение, което използва различни инструменти и техники. Рисуването е процес на полагане на контури върху повърхност чрез прилагане на натиск. Образът се формира чрез изчертаване на линия, щриховане, гравиране с напречни щрихи, произволно щриховане, надраскване, щриховане с точки и смесване на изброените техники.

Рисунки (изображения на животни и ловни сцени, изпълнени чрез нанасяне на линии върху твърда повърхност) са намерени в палеолитните пещери Ласко във Франция и Алтамира в Испания. Рисуването, като артистично-художествена дейност, датира отпреди 16 000 години, макар да не е ясно дали скалните рисунки имат само естетическа функция, или имат и религиозно-заклинателно значение.

Живописта има за основно изразно средство цвета, като част от зрителните възприятия на човека и като част от зрително-цветовото въздействие върху сетивността за изграждане и възприемане на цветната картина.

Живопис, буквално означава практика на полагане на пигмент и свързващ агент върху повърхност, като хартия, платно или стена. За да се осъществи творческото намерение на художника, освен полагане на цветове, се използва комбинация между рисуване, композиция, перспектива и други естетически фактори и критерии, чрез които се организира зрителното възприятие на картината. Живописта е израз на духовни мотиви и идеи.

Първите произведения на живописта датират от дълбока древност. Най-ярките примери са на около 32 000 години и се намират в пещерите Шове и Ласко в Южна Франция. Картините по стените и таваните изобразяват бизони, коне и елени и са в нюансите на червеното, кафявото, жълтото и черното.

Графичното изкуство е създаване за художествени цели на изображение върху матрица, която след това се прехвърля върху двуизмерна повърхност, с помощта на мастило, или друга форма на пигментация. Обикновено една матрица може да се използва за производство (печат) на много екземпляри.

В исторически план основните техники включват: гравюра на дърво, линейно гравиране, ецване, литография и ситопечат, и други, включително съвременни дигитални техники. Отпечатъкът се нанася върху хартия, или друг материал.

Към графичните изкуства се причисляват гравюрата и калиграфията, фотографията и компютърната графика, комиксите, както и всяка художествена дейност, която използва печатни носители.

Графичните изкуства се появяват с изобретяването на печатарската преса от Йоханес Гутенберг около 1450 г. По-късно необходимостта от генериране на по-качествени продукти води до появата на предпечатна или фотомеханична техника. В изпълнението на едно графично произведение на изкуството са включени два аспекта -от една страна е процеса на създаване на художественото изображение, което е творческа дейност, и от друга страна, наличието на метод за многократно отпечатване на художествения образ върху материална основа, което изисква определено ниво на развитие на технологиите.

Фотографията е процес за създаване на изображения с помощта на светлината. Светлината се отразява или се излъчва от обекти, които се фиксират върху фоточувствителни материали, или се съхраняват в електронен вид.

Фотографията е едновременно теория, техника и изкуство, тя е и метод за съхраняването на видими образи. Художествената фотография е клон от графичните изкуства, но същият процес на фиксиране на образи, посредством излъчената или отразена от материални обекти светлинна енергия, е основно средство за проучване и документиране в съвременната наука и технологии.

Основният творчески процес на изкуството фотография, се заключава в търсене и намиране на композиция, подходящо осветление и подходящ момент за фиксиране на образа, за да бъде получен крайният художествен продукт – снимката. Снимката е един заключен миг. Последователността от снимки на един движещ се обект, обаче, може да възпроизведе негово движение.

Движещият се образ и визуалното изкуство

Следващият етап в развитието на изкуството, в което основно изразно средство за получаване на образ е въздействието на светлината върху фоточувствителен материал, е получаването на движещ се образ.

Точно тук е моментът, в който се ражда визуалното изкуство, като изобразително изкуство в движение. Точно тук трябва да се потърси и да се намери разликата между изобразително изкуство и визуални изкуства, като надкатегория в развитието на изкуството.

Кинематографията или киното, като изкуство и технология, е възникнало в края на 19 век. Технически представлява изображения, които се разгръщат последователно и непрекъснато във времето пред очите на зрителя, като създават илюзия за движение, тъй като образът не изчезва веднага в ретината.

Създаването на филм е комплексен процес на заснемане на картини в движение, и е централен за всички видове филми – обхващайки документалистиката, видовете театър и литература в киното, както и поетични и експериментални практики, а често се използва за обозначаване на процесите при създаване на видео. Но фиксирането върху материален носител на движещи се образи е само един от аспектите на процеса кино, тъй като всеки филм, независимо дали е игрален, документален, или научно-популярен, разказва една история, развиваща се във времето.

Интересен е феноменът на анимационния филм, при който движещият се образ представлява поредица от последователни рисунки, първоначално изпълнявани от художници-аниматори на ръка, и едва с развитието на дигиталните технологии, посредством компютърна програма. В този смисъл, анимационният филм, като движещ се комикс, е едно още по-синтетично изкуство.

Зад всеки филм или видеозапис, стои някаква идея, първоначално изразена чрез слово, т.е. със средставата на литературата. Сценарият е в основата както на игралното, така и за документалното кино.

Тук, както и в театъра, визуално-акустичното въздействие е вторично, то е функция на литературно-словесното начало.

А сега да се върнем отново към изобразителното изкуство, или, нека го наречем, към статичното визуално изкуство.

Пластичното изкуство, както отбелязахме, е вид изобразително изкуство, което обхваща процеса на създаване на художествени форми чрез физическо манипулиране на пластичен материал, формиране на образ от или върху пластичен носител, чрез механично или ръчно въздействие. Възникнало в дълбока древност, първоначално се дели на скулптура и керамика. И още тук можем да намерим появата на разграничението между функционалното и чисто естетическото направление в изкуството.

Скулптурата е триизмерно произведение на изкуството, създадена чрез оформяне или комбиниране на твърд и/или пластичен материал, като камък, глина, метал, стъкло или дърво.

Съществува направление в теорията на изкуството, според което скулптура може да бъде създадена и чрез звук, текст, светлина, или чрез комбинации между тях.

Архитектурата е едновременно техническа наука и изкуство на проектиране и изграждане на строителни конструкции. Наричана „изкуство на пространството“, тя представлява технически процес и дизайн, като чрез съчетаване на различни материали и структури организира околната среда за използването и от хора.

Дигиталното изкуство, понякога наричано компютърно изкуство, се осъществява чрез дигитални медии. Дигиталната технология, от една страна, трансформира традиционните изкуства като рисуване, скулптура и музика, а от друга – създава нови форми на изкуство, които стават артистични практики за изява на творческата личност.

Художественият занаят и дизайнът

Декоративно-приложните изкуства имат както естетическо, така и функционално значение.

Тук са включени индустриален дизайн, интериорен дизайн и др. Като правило този вид изкуства се противопоставят на изящните изкуства, които като нямат функционалност. Пластичните изкуства заемат по-неутрално положение.

Въпросът за място на художествените занаяти е поставен сравнително късно в теорията на изкуството, в края на 19 век.

Занаятчийството е дейност, свързана с ръчното изготвяне на предмети за бита, които имат функционалност. Често тези предмети имат висока художествена стойност и създават естетическа наслада у зрителя или ползвателя. Практикуването на занаят изисква комбинация от умение и талант, но се счита, че занаятът може да бъде научени на базово ниво практически от всеки, поради което не представлява творчески процес. Дали е така?

Ще се опитаме да отговорим на този въпрос в процеса на издаване на списанието.

Author: gabriell-e-lit

Издателство gabriell-e-lit е регистрирано на 6 декември 2018 г. от Габриела Цанева. Габриела Цанева е българска писателка, родена в Русе. Завършва Математическа гимназия „Баба Тонка“ в родния си град. Дипломира се като инженер-химик в ХТМУ – София. Защитава дисертация, за което ѝ е присъдена научната степен „доктор на техническите науки“. По-късно завършва право и работи като адвокат в Софийската адвокатска колегия. От 2003 година е член на Сдружението на българските писатели. През 2018 г. регистрира издателство gabriell-e-lit. Библиография Публикува в списание „Родна реч“, във вестниците „Век 21“, „Демокрация“, „Народно земеделско знаме“, „Земеделско знаме“, „Литературен форум“, "Труд", "Словото днес", "Литературно земеделско знаме" и други. „Миналото в мен“ (документална повест, 1994) „Догонвам бягащия ден“ (стихосбирка, 1998) „Треви под снега“ (роман, 2000; ISBN 978-954-8453-58-5) „Реши се и ще си свободен“ (есета и стихове, 2001; ISBN 978-954-8453-79-0) „Заскрежени птици“ (стихосбирка, 2008; ISBN 954-9375-41-1) „Шофьори“ (новела, 2008; ISBN 978-954-304-340-8) „Миналото в мен“ (документална повест, 2010; ISBN 978-954-304-369-9) „Врабче върху антената“ (стихосбирка, 2010; ISBN 978-954-497-011-6) „Светлата пътека към звездите“ (стихосбирка, 2010; ISBN 978-954-9375-76-3) „Искам себе си“ (хайбун, 2011; ISBN 978-954-321-830-1) „Заскрежени птици“ (стихосбирка, 2011; ISBN 978-954-321-947-6) „Състояния“ (хайга, 2013; ISBN 978-619-152-347-4) „Бурята сплита ръце“ (стихосбирка, 2016; ISBN 978-954-09-1069-7) „Високосният ден“ (лирика, 2018; ISBN 978-954-09-1253-0)