ЗА „ЕТЕРНИ ОБЛАЦИ“ НА ДЕЯН БОГОЕВИЧ – Стоянка Боянова, Минко Танев

„ЕТЕРНИ ОБЛАЦИ” – АЛХИМИЧЕСКИ ОПУСИ В ХАЙКУ ЕКСПЛОЗИИТЕ НА ДЕЯН БОГОЕВИЧ. ФОРМИ ОТ СЛЕДВАЩИЯ ДЕН – рецензия на Стоянка Боянова и Минко Танев

          Хайку сбирката на Деян Богоевич „Етерни  облаци“ ни прави съпричастни с озарени мигновения, възвръща възможността ни да възприемем изначалното единство на реалности отвъд видимото. В играта на стихове, съчетали мигновено и вечно. Късчета от Аза, разтворени в целостта на околния свят.

Осенен от творчески пориви и пълен с майчини молитви е домът на поета с белите му стихове. В деня на Благовещение в „парка  говорят разпръснати сенки”. В „поля от глухарчета – бели облаци се сливат високо отгоре”. Съновидения наслагват цветни пространства. „Изгреви коригират грешки в ръкописа.”  Амбивалентни  състояния, скрити под пластове „играещи сенки – галопиращи черни коне, достигнали вятъра”. Устремна пъстрота. Съпреживяваме светлоотразителните мисловни параболи със „зеленооко момиче в зелена рокля – устните й червени”. В синкавия спектър  на деня сме със  „сънливите викове на хората по заледените скали”. Още една нощ следваме „синята птица”.  

Яснота на възприятия и чувства характеризират тази поетика. Многократно повтарящи се въплъщения населяват „острия въздух на старите стихове – плам и меч”. Непрестанно движение в напрегнат покой – „сянка на кактуси и стихотворения върху бурята”. Внушения, подсилвани с осезаеми експресивни състояния. И все пак „цветето на кактуса трае само ден – смъртоносна рана”. Кулминацията идва със „зрели кактуси – милостиво спасение в зениците”.

Модерните хайку поети не винаги пишат в класическите размери 5-7-5 срички. Те не се ограничават да използват „kigo“ (сезонна дума) в своите творения. Единни сме с мнението на Сауми Камакура, че искреността на емоциите е по-важна от употребата на сезонни думи. Впечатляват ни хайку с мъжествени интонации и еротичен привкус. „Приближава нощта. Сенките на гърдите й се уголемяват”. „Следобедна жега. Любовта ми трепти над моста.”  Усети и аромати преизпълват страниците на тази книга – „мирис на канела – влюбих се на ръба на планината”. Първичен  зов и природа, тотемен тътен, слят със звездния „ритъм на там-тами и любовни думи: избухване на семена”.  

Лирични и епикурейски осезания са сякаш в единно цяло: „бедрата между ръцете ми”, „нейното средножие пулсира в дланта ми”. Истински действена еротика, близка до актова сцена пресъздават тези стихове. Романтика и библейска притчовост относно мъжа и жената прозвучат във „вкусът на устните ви е с вкус на сребро”. А „думите на любовта като тих дъжд: смъртта наближава”.

Лонгинус възкликва: „С увереност твърдя, че нищо не допринася така, както истинската емоция на точното място, вдъхновила думите с порив и ентусиазъм, преизпълнила ги с божествена лудост.“

Представата за изкуство не би била същата в консуматорски общества, където  „звук на арфа – кървящ ден в паметта ми” би се размил. Все още празникът на  Свети Стефан е осветен от спомени „Ден на Свети Стефан: майка ми се усмихва, докато прави торта”. Привидности изплуват, „летен изгрев: по-ясен нюанс на   разрушена дървена църква”. Появяват се  и потъват отново в други измерения: „речен остров: лятото и сенките се срещат и изчезват”. Дистанцията засилва емоциите и обратно: „разстояние – мислите ми още по-силни”. В най-съкровените означения са: „Бране на ябълки. Гласовете се сливат с разстоянията.” В импулсите на проникновението: „след мъха  има още по-меки стъпки на нашите души.”

Според д-р Сантош Кумар, главен редактор на международни хайку антологии и списание Taj Mahal Review, Индия: „Всяко велико хайку е написано с вдъхновени думи, изпълнени с върховна простота и спонтанност.”

Антични герои и митологеми се втъкават в анималистични хиперболизации: „Мит за Сизиф”. Мравки изскачат от отворена книга. Контурите на пейзажа вместват ”пулсиращи води, неспокойни цветове – сухи цветя”.  „Скърцащи гласове – сенки на покосен див кестен” не оставят съмнение нито за миг в привидната застиналост на картината и нейната омиротворена символика. Музиката на велики композитори ни отвежда в задушевни пространства на уединение с безкрая: „Фугата на Бах. Сякаш съм завладян от вечна самота.”  

Прииждат сюрреалистични трептения. „Акордеонен звук … Студеният дъжд отмива снежните пътеки.” И импресионистична тоналност в аксесоара  на творческите похвати. „Недовършен сън. Северният елен става по-бърз през белотата на снежинките.” Размисли за изкуството и вечността ни правят съпричастни със съзиданието: „Създателят мигновено дари пламъка на вечността на зимната зора.” 

Макар и възприятията ни за явленията да са субективни, взаимовръзките са познаваеми и могат да бъдат споделяни… с хайку. Разбираме, че Франц Кафка със своите антиутопии за XX век по някакъв начин е свързан с литературното израстване на Богоевич – „мисълта за Кафка оформя лицето ми”. В работилницата на мисълта „стихотворението е тяло, готово за революция”.

Адресатите отвъд времето са знакови за тази поезия.Войната и последствията й са завинаги врязани в подсъзнанието: „бомбардировка на Валево – сутринта е разпалила пожари”. Началото и краят се преплитат „смъртта в ръцете наближава славата – пулсиращи места”.

Настроенията се сменят. Следващите редове звучат подобно скоропоговорки със засилена алитерация и звукопис „виене на вихър от замайване градина”. Сентенции, игрословици, главоблъсканици дешифрират: „черна е нощта и предишния ден и сънят преди него”. Словесни фойерверки преоткриват „умове като сенчести гори, криещи извори”.  

В шарадите на ума съзираме как „в градината зад къщата се движи само слънчогледът”. Метафора, въплътила слънцето и слънчевото цвете. Въздушни послания ни възвисяват – „тя ми изпрати стихотворение: издигам се от ефирни форми”. Наблюдаваме как се случва бъдещето „прясна глина между пръстите: оформям следващия ден”.

Според Алън Самърс „през 21-ви век хайку се очертава като най-популярна форма на поезия в света”. В този процес се вписва активно и нашият регион с ярко очертани и специфични гласове. Деян Богоевич е сред най-впечатляващите: сензитивен и цялостен в живота. И в поезията.

Деян Богоеевич – сръбски поет и художник. Роден на 4 юли 1971 г. във Валево. Един от водещите автори на сръбското хайку. Първата му книга е издадена в 1991 г., следват още 13 сборника. Основател (1998) и редактор на известното хайку списание „Лотос”. Съставител на антологии за детска поезия, сръбско и съвременно световно хайку, еротично хайку, антологии с хайбуни. Основател и председател на Сръбското хайку общество от създаването му, 2004 г.  –  до днес.

© Стоянка Боянова, Минко Танев

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.