ЗА ИЛИЯ БЕШКОВ – Кирил Назъров

ПАМЕТТА НА ИЗКУСТВОТО

120 ГОДИНИ ИЛИЯ БЕШКОВ – статия на Кирил Назъров

Природата беше надарила щедро този човек – художник, педагог, публицист… Във всички тези области на изкуствата той остави трайни творчески следи. Обичал е и други изкуства – музиката, театъра, литературата.

Илия Дунов Бешков е роден на 24 юли 1901 година в с. Долни Дъбник, Плевенско.

Автопортрет, худ. Илия Бешков
Автопортрет, худ. Илия Бешков

Учи в родното си село, две години следва право, но се отказва и завършва живопис в класа на професор Никола Маринов.

Богатата емоционална душевност и характерът му се изграждат под въздействието на красивата родна природа и идилична селска действителност, на неговата надарена с чувство за хумор майка Пана, на умния му и предприемчив баща Бешко… Тази богата душевност, острата му чувствителност за народната съдба, обичта към хората и щедрата природна дарба му помагат да се оформи като находчив карикатурист, мъдър публицист, хуманист и активен общественик.

Разходка, худ. Илия Бешков
Разходка, худ. Илия Бешков

Селски двор, худ. Илия Бешков
Селски двор, худ. Илия Бешков

Още като студент печата първите си карикатури във вестник „Земеделско знаме“, „Звънар“, а по-късно и в множество други вестници и списания сред които: „Маскарад”, „Див дядо”, „Българан”, „Стършел”, „Вик”.. През младежките си години се свързва със земеделските идеи. Най-добрите  му приятели са земеделски деятели като Никола Петков, писателите Трифон Кунев, Константин Петканов и други.

Знаменателни са неговите думи „Аз не членувам в БЗНС, БЗНС членува в мен”.

От 1945 г. преподава в Художествената академия  рисуване – илюстрация  и оформление на книгата, редовен професор там става през 1953 г., завежда катедра „Графика“ до края на живота си.

Неговите рисунки завинаги се свързват с фолклорни герои, както и с класически образи от българската и световна литература.

Хитър Петър, худ. Илия Бешков
Хитър Петър, худ. Илия Бешков

Бай Ганьо, худ. Илия Бешков
Бай Ганьо, худ. Илия Бешков

Известни негови карикатури и илюстрации осмиват властниците и режимите в България. Смехът на Бешков е горчив и трагичен, но едновременно с това – непринуден, хуманен, поетичен.

Дон Кихот, худ. Илия Бешков
Дон Кихот, худ. Илия Бешков

*

Талантлив творец, необикновен човек с активна гражданска позиция, Бешков откликва на някои от най-бурните събития в историята ни през първата половина на ХХ век: Първата и Втората световни войни, политическите преврати и промени на властта…

Цикъл „Испанска хроника”, 1936 г.
Цикъл „Испанска хроника”, 1936 г.

Царят из Европа, 1935 г.
Царят из Европа, 1935 г.

През целия си жизнен и творчески път Бешков се труди упорито и споделя: „Трудът е най-верният и постоянен приятел на човека“.


Приживе има само една самостоятелна художествена изложба, състояла се през 1938 г.

Убит, худ. Илия Бешков
Убит, худ. Илия Бешков

Умира в София на 23 януари 1958  г.

*

 „Той е един от ония всеобемащи пластични таланти, у които е невъзможно да се определи граница между карикатурата така, както тя е известна на широката публика, и рисунката и картината в тяхното широко художествено значение. … Често пъти едно малко, умело забелязано движение на тялото или лицето, понякога в сянка, където подробностите едва се забелязват, композирани в рембрандовско разделяне на сянката и светлината, ни дават цяла една житейска драма или комедия, на която присъстваме, както в картините: „Свидетели“, „Във влака“, „Домашен танц“ и „Съпрузи“.

…С начина на рисуване Илия Бешков в своя одухотворен реализъм продължава пътя на големите майстори на рисунката, от Гоя, Домие, Гаварни, Форен, Тулуз Лотрек и заедно със споменатия Георг Грос до съвременните стремежи да се изрази с рисунката истинския живот…. Онова, по което този балкански селянин е близък и сроден на големите майстори на Запада, то е в силата на психологичното наблюдение, в съразмерното художествено изразяване с учудващо изтънчено съгласуване на живописните и графични средства.“

*

С тези думи на най-изтъкнатия югославски карикатурист Пиер Крижанич, написани по повод участието на Бешков в изложбата на българските карикатуристи в Белград в края на 1937-а и началото на 1938  г.  завършвам тези бележки за един от най-значимите български творци и общественици на ХХ век…

Кирил Назъров


ИНТЕРВЮТО – есе на Илия Бешков

Много обичам интервюто. В него човек винаги лъже. Зададените въпроси не интересуват запитвача, а отговорите са най-лъжливо съчинена лъжа. Така само интервюто става изкуство.

Нима е възможно един неизвестен репортер и един лауреат да си разменят истински въпроси и отговори в присъствието на 200–300 хиляди читатели!

Аз не чета чужди интервюта, а само собствените си. Толкова убедително съм лъгал в тях, че като ги чета, всичко става съвсем истина.

Въобще разговорите между хората са лъжливи.

Никой възпитан човек не рискува да каже една истина в лицето на другия. Ако не излъже, ще отнеме правото и удоволствието на другия също да лъже, а такъв разговор е мъчителен. Такива разговори въобще няма, освен ония, които по пътя на искреността завършват със скандал.

Честните и искрени хора никой не интервюира. Те не умеят да лъжат и да забавляват — нито другите, нито себе си.

1 май 1957

*

Интервю с овца, 1940 г.

— Преди да са ви заклали, искам да ми отговорите на няколко въпроса.

— Бе-е-е…

— Освен дето сте бели и черни, други някакви расови различия да има между вас?

— Бе-е-е…

— Напоследък се намесиха в брачния ви живот. Навярно сте много доволни от изкуственото осеменяване?

— Бе-е-е…

— Но ето, че изникна голям спор между агрономи и ветеринари. Ветеринарите упорито твърдят, че осеменяването е деликатна операция и само те можели да вършат тая работа…

— Бе-е-е…

— Това обаче не попада ли под закона за скотоложството?

— Бе-е-е…

— Какво вярно има в това, че сте трансформирали производството си и вместо сирене произвеждате маслини?

— Бе-е-е…

— Много желая да ми кажете какво мислите напоследък за нас — хората?

— Бе-е-е…

— Не ми отговорихте на нито един въпрос. Сигурно възнамерявате да се изкажете в някой таен позив…

— !?

„Стършел“ — 13 декември 1940


Материала подготвиха Кирил Назъров – текст

Габриела Цанева – подбор на илюстрациите

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.