ЗА „ЛИРИЧЕСКА ПАЛИТРА“ – Крум Гергицов

ПОЕЗИЯ, ОТ КОЯТО СТРУИ ЛЮБОВ И ДОБРОТА – рецензия на Крум Гергицов за книгата на Нина Тончева

            В началото на стихосбирката на Нина Тончева „Лирическа палитра“ е изречена благодарност на авторката към двама души, които са я насърчили да пише, които са й помогнали да усъвършенства своето поетическо писане, които са и подали ръка при въвеждане в дверите на поезията – това са покойната известна   русенска поетеса Мила Лазарова и изтъкнатият литературовед  доц. Руси Русев. Чест е за Нина Тончева, че тъкмо тези личности са оценили нейните стихове и са й вдъхнали вяра, че може да пише поетични строфи, и то хубави, че може да живее и твори в атмосферата на поезията.

            Със следващите си размисли всъщност аз ще се присъединя към мнението на тези изтъкнати русенски литератори.

            Нина  Тончева от две или три години е член на Литературния клуб при  Възрожденско читалище „Зора“. Но още от първите ни срещи тя респектира със своята изисканост и аристократичност в поведението,  с културата и деликатността на изказа си при обсъждането на произведенията на авторите от Клуба. Не след дълго тя ни чете стихове от книгата, която тази вечер представяме. Така постепенно в атмосферата на клубната работа тя внесе един тон на  култура и финес в боравенето със словото, такт и доброжелателност в изказване на оценки за своите събратя по перо.

*

            Споделям тези мои мнения за личността на Нина Тончева, защото тази изисканост, финес и  смислово поднесена емоционална чувствителност присъства и в нейните стихове от първата й поетична книга за възрастни „Лирическа палитра“. Това е една мъничка, тънка  книжка, но от нейните стихове извира толкова много любов, доброта и обич към околните. Имам чувството, че  тя пише стихове, за да раздаде и да засвидетелства едно чувство към другите – любов и безпределно уважение. Няма значение как ще нарече „другите“ – майка, баща, свои деца, съпруг, приятелки , Родина.

В израз на възхищението си, в стиховете тя  изгражда един почти идеализиран образ на тези личности. Ненапразно много  от стиховете й носят посвещения. Всъщност този ореол произтича от самата същност на човека, за който тя посвещава стихотворението си. А той я е възхитил със своята доброта , човечност, светлина, която носи около себе си.

Ето откъс от едно такова стихотворение „Релаксация“, посветено на Маргарита: „Сърцето ми/с обич пречиста те зове,/душата ми към твоята душа стреми се,/до теб съм аз,/чувствително дете,/ти в моята спокойна нежност/потопи се/.Мълчи ,не казвай нищичко !Не говори,/а отпусни глава/в гальовните ми длани, пътечката на светлите ми мисли/поеми/,очите притвори,/тревогата далече / ще остане./.

            Цялата стихосбирка е изцяло пропита от тази тоналност на възхищението, на обичта, на светлата нежност. Въобще Нина Тончева  с тези чувства гледа на света – това е нейното житейско отношение, това е нейната философия за света. Философия на поетично- нежното отношение към житейския факт, философия на безпределната любов, философия на изживяване на нежни и страстни чувства. В едно стихотворение тя възкликва: „Изнизват се годините, не чакат..! Да бързаме! Любов да си дадем!“ или в друго :“О, повелителко , спасителко  Любов/, живей във нас ,човеците,/за да оставаме/ и да пребъдваме такива-/истински!/“.

            Любов и нежност, светлина и вяра в доброто – това обединява всички стихове в тази стихосбирка. Те се явяват като някакъв благодат за нас, когато се докосваме до тях. Те ни въздействат силно и  мигновено ни  карат да забравяме злобата, омразата, нервността на нашето ежедневие  и изведнъж да  си възвръщаме чувството за  усещане, че все пак съществуват и по-ведри чувства, съществува една светла надежда, че този свят може да бъде населен и с по-светли изживявания. Тъкмо в тази идея съзирам и подтика за писане на поезия на Нина Тончева. Тя посяга към белия лист в пристъпи на обхванали я  силни чувства на любов, обич, възторг от светла личност или прехласване от красива природна гледка.

*

            В тази книга има и стихове, които са посветени специално на внуците й, въобще на децата.  А  нека споменем, че тя има и издадена детска книга. Децата са израза на чистотата, на безпределната искреност и доброта, на онази непорочност, която тя иска да открие и във възрастните. „Децата-радост, болка, чак до края,/разковниче на хиляди мечти-/живота ни преправят, без да знаят/за нашите надежди и съдби.“ Дори в едно стихотворение, посветено на сина си, тя възкликва : “Когато със подкупваща усмивка/надникваш, сине, в моя час –  горчивка,/щастлива аз с отворени обятия/прегръщам майчиното си „разпятие“./ На този избор безотказно, зная, ще бъда радостно обречена до края.“.

Така посланията на стихосбирката образуват един  цялостен възглед – от нас самите, възрастните зависи какви деца ще възпитаме, какъв морал ще им дадем, какво ще им оставим като пример и нравствено-морално наследство.

*

            Много харесвам и тези стихотворения на авторката, в която тя рисува природни картини. Те не са много, но са достатъчно силни и най-важното – майсторски умее в тях да одухотвори природата. Тя носи също светлина и нежност, тя се вълнува за това, което ние човеците преживяваме на  Земята. Природата е нашата закрилница, нашата майчица. „Небето, ужасено  / от безумците –деца,/оплаква дълго майката Земя./И много дни вали, вали,../Небето рони горестни сълзи./“.Природата се оказва за Нина  Тончева нашият приют от силите на злото, от динамичния ни изнервен свят. В нея се чувстваме защитени, пречистени, одухотворени.

            Любов, живот, Земя, мъдрост – всичко има в тази малка поетична антология. Наистина една фина лирическа палитра, която трогва всеки, който се докосне до нея. Нина Тончева пише в стила на класическия стих, тя не се стреми към модернизъм. Пък  и той и би бил чужд на нейната  човешка природа. Тя обича простите, искрени и смислени поетични откровения. Тя обича ясния изказ в стихотворението , тя обича светлината, а не мъглявината и тайнствеността в стихосложението. Ето защо нейната стихосбирка се чете леко и увлекателно, така както се пие чиста изворна вода.

И ще завърша изложението си с едно много интересно нейно стихотворение, което говори за нейната житейска и поетическа мъдрост. То се казва „Еднаквост в различието“: Различни/букви, букви, букви, от тях/-слова, слова, слова./Различни/цифри, цифри, цифри,/от тях-„числа, числа, числа./Различни/знаци, знаци, знаци/ от вековните времена…/А истината за душите/ до днес е все една!/“. Това стихотворение пък е пример и за по-сложни метафорични конструкции, които откриваме в някои стихотворения.

            Книгата “Лирическа палитра“ е издадена през 2018 г., но нейната премиера бе осуетена от отминалата продължителна пандемия на Ковид 19.

Редактор на книгата е поетесата Мила Лазарова, художественото оформление на самата Нина Тончева, а издателството, което я е отпечатало е „ Геана“-Русе, на известния русенски поет и прозаик Явор Цанев и дългогодишния служител в Русенската регионална библиотека Кети Илиева. Нека им благодарим за съдействието по издаването.

            Поздравления по случай представянето на поетичната ви книга г-жо Нина Тончева. Желая ви здраве и  нека вдъхновението да пишете не Ви напуска, макар и на тази прекрасна достолепна възраст!

Крум Гергицов

Рецензията е четена на представянето на стихосбирката на 30 юни 2022 г., „Синя зала“ на Регионална библиотека „Любен Каравелов“, Русе.

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.