ЗА „МАЛКИТЕ“ И „ГОЛЕМИТЕ“ ТВОРЦИ – статия от Емил Петров

Много често се говори за „големите” и „малките” творци, за силните и слабите творби… Но никой не казва как да ги измерим…

Да, изкуството или го има, или го няма… И тук идва другият голям въпрос – има ли място за онова писане, онова творчество, което не е изкуство… и къде е то? Къде е мястото на онези, които го правят? Може ли един талант да се развие, или не…

Ние сме дошли тук на Земята, за да се учим, и ние се учехме. Но когато стана време за практическа изява, комунистическата цензура си казваше тежката дума. Така и не се утвърдихме, защото не бяхме „техни” хора. Но поне осъзнахме, че „да пишеш в мерена реч, все още не е поезия, а в немерена – белетристика”.

Знаем още, че никой не се е родил научен, но и училище за поети и писатели няма. Писането на човек трябва да му идва „отвътре”, както се казва. И още нещо. Има много талантливи млади литератори, литературоведи, лингвисти, етимолози, литературни критици, но и те не са станали поети и писатели. Само когато се съчетае желанието на човека с дадеността и теорията на литературата, тогава израства талантът.

А теорията на литературата е сериозна наука, изискванията са много големи, всеки литературен жанр си има свои критерии, които трябва внимателно да се разучават, за да не останем само „драскачи”, вместо „писачи”.

Какво основно трябва да знае един начинаещ в това направление?

Да прави разлика между поезия и проза – т.е. ще трябва много добре да познава и употребява художествените средства и похвати и в художествената реч;

Метрика и ритмика на стихосложението – силабическо и силаботоническо;

Видовете рими: съседни, кръстосани, обхватни и вътрешни, богати и бедни рими;

Предпочитания за бели стихове и против;

Разлика между иронията, епиграмата, сатирата и сарказма;

Метафоричните и метонимичните тропи и още десетки други особености и разлики

Като имаме предвид днешната подготовка на подрастващите във всички области на живота и техните предпочитания, вероятно талантливи млади поети и писатели едва ли ще се намерят, но лансирани ще има. Предпочитанията им ще бъдат в областта на интимната лирика, в която преобладават символите, които са много трудни за употреба, тълкуване и разбиране.

Да не забравяме и така наречените „посредствени” поети, защото днес почти във всички вестници има „недодялани” стихотворения, без умело римуване и ритмика, а за художествени средства и похвати  – да не говорим. Но тези „посредствени” са хора главно „втора младост” и „трета възраст”, както ги наричат във вестниците. Те нямат претенции за поети, а за човеци, с по 38 – 40 години трудов стаж в живота си, ненужни вече на държавата, изоставени на доизживяване, със символични пенсии, забравени и от бога, и от царя. Очакванията на властващите са тези забравени „същества” колкото може по-скоро да се преселят в „друго измерение”.

А всъщност тези  посредствени същества са хора в повечето случаи високо интелектуални, с гражданско и патриотично съзнание и имат едничкото желание да бъдат забелязани, да бъдат чути, да напомнят, че все още съществуват, че желаят да помогнат с нещо на своята родина, ако не с друго, то поне с мъдри съвети в кратки стихове, макар тия стихове и да нямат високо художествено майсторство.

А един чужд, много известен поет, преди повече от сто години е казал /ще перифразирам мислите му по памет/:

„Поет можеш и да не бъдеш ти, но гражданин трябва”  /”Поет и гражданин”/

© Eмил Петров

Author: gabriell-e-lit

Издателство gabriell-e-lit е регистрирано на 6 декември 2018 г. от Габриела Цанева. Габриела Цанева е българска писателка, родена в Русе. Завършва Математическа гимназия „Баба Тонка“ в родния си град. Дипломира се като инженер-химик в ХТМУ – София. Защитава дисертация, за което ѝ е присъдена научната степен „доктор на техническите науки“. По-късно завършва право и работи като адвокат в Софийската адвокатска колегия. От 2003 година е член на Сдружението на българските писатели. През 2018 г. регистрира издателство gabriell-e-lit. Библиография Публикува в списание „Родна реч“, във вестниците „Век 21“, „Демокрация“, „Народно земеделско знаме“, „Земеделско знаме“, „Литературен форум“, "Труд", "Словото днес", "Литературно земеделско знаме" и други. „Миналото в мен“ (документална повест, 1994) „Догонвам бягащия ден“ (стихосбирка, 1998) „Треви под снега“ (роман, 2000; ISBN 978-954-8453-58-5) „Реши се и ще си свободен“ (есета и стихове, 2001; ISBN 978-954-8453-79-0) „Заскрежени птици“ (стихосбирка, 2008; ISBN 954-9375-41-1) „Шофьори“ (новела, 2008; ISBN 978-954-304-340-8) „Миналото в мен“ (документална повест, 2010; ISBN 978-954-304-369-9) „Врабче върху антената“ (стихосбирка, 2010; ISBN 978-954-497-011-6) „Светлата пътека към звездите“ (стихосбирка, 2010; ISBN 978-954-9375-76-3) „Искам себе си“ (хайбун, 2011; ISBN 978-954-321-830-1) „Заскрежени птици“ (стихосбирка, 2011; ISBN 978-954-321-947-6) „Състояния“ (хайга, 2013; ISBN 978-619-152-347-4) „Бурята сплита ръце“ (стихосбирка, 2016; ISBN 978-954-09-1069-7) „Високосният ден“ (лирика, 2018; ISBN 978-954-09-1253-0)