ЗА „МЕЖДУ ЗВЕЗДИТЕ И ЗОРАТА“ – Борис Цветанов

ЖЕНСКИТЕ  ВРЕМЕНА  НА  ВЕСЕЛИНА КОЖУХАРОВА – рецензия на Борис Цветанов

Веселина Кожухарова, „ Между звездите и зората“, разкази, изд.„Фабер“, В. Търново, 2022 г.

          Старият завет беше триумфът на налагането на модела на мъжкия свят на планетата. Предизвикателството победа или поражение станаха вечните символи за слава.

          За жената бе отредена второстепенната роля на любима, съпруга, стопанка. Природната, животворящата енергия, с вековете започна да се вледенява от студеното сърце на мъжа – воин.

          Класикът Николай Хайтов по мъжки разчупи шаблона, показа, че мъжките времена могат да имат и цветни, а не само черно-бели измерения, но все още живота имаше рамка, а когато пък се излезеше от там, за да се тръгне срещу Природата, плащайки данъка на мъжките времена, Небето се сгромолясваше върху нарушителя, защото в този пъстър свят има и женски времена.

          Женски свят на нравствена чистота,  примамливо колоритен, колкото нежен, толкова и суров, дух, който е изиграл главната роля за съхраняването на българското през вековете на изпитания.

          Това е женският свят, женските времена на Веселина Кожухарова в нейната книга с разкази „Между звездите и зората”.

*

          Веселина не търси ефекти, за да покаже своята българка. Тя я повежда направо през парадния вход, и това е един необикновено силен жест във времето на тотално и тенденциозно обезбългаряване.

          Авторката, при все че това е едва третата ѝ книга, вече е изградила собствен идейно-художествено-естетически похват, за да покаже дълбините не само на народната душевност въобще, а конкретно на българката.

          Нейните героини са ония красиви българки, които са смайвали чуждестранни пътешественици по нашите земи в годините на междуцарствието.

          Веселина е сърцевед, съвършено самобитен, за нея жената е светла като слънцето, нежна като цвете и непредсказуема като времето. 

*

          Веселина Кожухарова  не се е събудила една заран с поднесено всичко на тепсия. Изграждала го е в сърцето си от най-ранно детство с песните на майка си…както се пееше в една песен от доброто старо време, че може би Родината започва с песните, които са ни пяли майките ни, които в никакви изпитания, никой не може да ни отнеме…

          Веселина винаги е изтъквала приемствеността си в любовта към фолклора, легендите, митичните създания от майка си, едно ръководство за цял живот, в който тя също отдава на съхраняване народни песни, предания, митове и легенди, десетилетия споява основите на този градеж със сълзи, горчиви или от радост. За да се стигне до надстройката на богатата душевност на героините й в нейните женски времена. През целия си живот човек изживява заложеното в детството му, като учителка по музика, като ръководителка на състави, тя преминава напълно естествено в новия етап на живота си – раждането ѝ като белетрист.

          Без да е търсила дебели теоретични писания тя отговаря на единственото изискване  за писането на разкази: можене. И претворява на дело единствения закон в белетристиката: има драма, има разказ, няма драма – няма разказ.

*

          Страданието има особена роля в тия женски времена, но то е, както казва Изтокът, което изгаря фалшивото в човека.

          Само на пръв поглед често финала е жесток и трагичен, но не и песимистичен, защото той разчиства и посочва пътят, категорично показвайки, че Жената с главна буква е дала най-съществения принос българи до края да останем.

          „Между звездите и зората” е книга за златния фонд на оредялата ни истинска литература, а ако за някой е странно, че не посочвам  заглавия на разкази, че да подкрепям написаното, ето отговора: защото в книгата всичкото е в една взаимно допълваща се феерия от багри. Под перото на Веселина Кожухарова легендите оживяват, любовта прави чудеса – превръща върколак в човек, Природата се притичва на помощ на жената не искаща живот без любов.

          Тази книга плаче за филмиране на сериал (с разкази от предишната й книга „Погледни през рамо“ и тази която подготвя със заглавие „Въглени“), който ще ни освободи от сапунените имитиращи кинопродукции…

          Защото героините на Веселина са жени на всички времена, които са не само с изградена душевност, но могат в тия виртуални сиви дни и нощи да посаждат морални ценности и у читателя.

          Което на  малцина им е дадено от Бога…

          Накрая ще споделя една натрапчива мисъл, която не ме напускаше през цялото време, в което живях в женските времена на Веселина Кожухарова – тя е на американския афорист Ашли Брилиант: „Жените могат да правят всичко както мъжете, но винаги с много повече чувство, отколкото с интерес”. 

Борис Цветанов

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.