ЗА „МЕЖДУ НИЩОТО И СБОГОМ“ – Борис Цветанов

МЕЖДУ ВСИЧКОТО И ЗДРАВЕЙ – рецензия на Борис Цветанов

ЗА СНЕЖАНА ИЗВОРСКА И „МЕЖДУ НИЩОТО И СБОГОМ“ на издателство ХАЙНИ, 2022 г.

Не знам защо, но стихотворенията на Снежана Изворска са ми толкова на сърце, че определенията в заглавието си ги приемам като“ всичко“ и като едно „здравей, я да изпием по едно кафе“…
И не само за това,че разликата помежду ни е някакви 70 дни.

Ние сме от едно поколение, което още изживява детството си, носим още тичането по прашните улици ръка в ръка, за да стигнем до равносметката, че като нас поколение никога няма да се повтори, ще липсва , защото бяхме

синьо зелена
дива трева,
буйна и жилава
като нас.

( Трева)

Снежана, след брак с д-р Ануар Ауад, вече живее в Израел, но си остава българка по душа и сърце.

Тук е била поетеса, взривяваща публиката по студентски литературни четения, гимназиална учителка, журналистка, редакторка, преводачка , там – градинарка, пренесла кътче българска природа в Галилея, художничка е, обича котките… Майка героиня с три деца – Мира, артистка, композиторка и певица, Алан – инженер и Синан компютърен специалист, те са нейно отражение

…една звезда
със моята усмивка пее.

(Мира)

*

Животът на Снежана е движение напред, странно съчетано в нерушимо единство със спомените, които все я връщат назад. Движение в което й е тъжно, че го няма вече човешкия фактор на близост.

И мисля, че се родее с едно стихотворение на Габриела Цанева, в което тя най-много се бои лицето на индивидуалния човек да не се превърна в безлика тълпа.

Снежана Изворска търси спасението от това обезличаване в топлината на ръката на човека до нея

Хвани ръката ми
и я задръж.
Метрото е пълно
с разделени ръце.

(Нощно метро)

Снежана е от онова поколение на последни мохикани на перото, когато имаше критерии , за да се печата. Борба за качество трябваше, имаше негласен закон, изречение, написан от бай Радой Ралин:“ Животът е бездушна дама, поезията е призвана да я облагородява“.

И написаното бе обикновено на коляно , след бохемски скитания, но което не влачеше като днес мъгла от махмурлук, а

…осъмва с добро настроение
и размесила рая със ада,
пише ново стихотворение…

(На един дъх)

*

Ако сте решили, че тя е автор само на социална или гражданска поезия, грешите.
Има и за любовта, без която не можем, дори оная, забравената, затрупаната, която един ден неочаквано покълва.

Любовта за Снежана е и спасение, и противоречие , светът на човека не свършва с една любов и винаги ще има „дни неповторими“.
Колкото до оная голямата любов, за която всички само сме чували

Голямата любов е рядка пеперуда…
Какво човекът прави
с рядка пеперуда –
забожда я с карфица в своята колекция.

(Любовта е рядка пеперуда)

Колкото до брака, любовта там е скрита като в замък зад дебели стени, в които

И до ден днешен
не зная даже
пленница ли съм
или царица.

(Без заглавие)

И един завет към всеки от нас :
„Не спирай да говориш със живота си“.
Съвет от един свят в който всички бяхме акробати по душа и вървяхме по въжето, без да ни интересува, че под него няма предпазна мрежа.

Борис Цветанов

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.