„ИЗГУБЕНАТА МУЗИКА НА МОЯТА ЗЕМЯ“ В КАРТИНИ С ДУМИ И БАГРИ – творческа изява на Валентина Григорова
На 17 март т. г. в Русенска художествена галерия бе представен проектът на Валентина Григорова – Vanda „Изгубената музика на моята земя“. Изложбата може да бъде видяна до 28 март.
Валентина Григорова е добре позната вече на нашите читатели както със своите картини и творчески изяви, за които писахме, така и с публикуваните в списанието нейни стихове, разкази и картини. Безспорно, тя е един разкрепостен творец, смело експериментиращ в различни стилове и различни изкуства. Със сигурност може да бъде определена като „визуален артист“, за който няма рамки и граници между изкуствата и който отстоява целта и пътя си – да създава произведения, които носят цялата дълбочина и истинност на нейната човешка същност, без които те не биха били „нейни“ и не биха оцелели.
Проектът на Валентина Григорова „Изгубената музика на моята земя“, легнал в основата на изложбата, съдържа рисунки, вдъхновени от редки стари записи с българска народна музика от началото на ХХ век; музика – оригиналните записи и интерпретации по тях; документални филми-портрети и текстове свързани с българското село и хората. По този начин тя създава мост между миналото и бъдещето, между селото и града, мост между хората, затворени в пространството на настоящата пандемия.
С няколко думи ще щрихираме най-същественото за проекта, според неговия автор.
РИСУНКИТЕ
Представените рисунките са с приблизителни размери 50х35 см., изпълнени на картон с туш, пастел, молив и акрил. Цикълът не е завършен и художничката ще го прави, докато „не се изчерпи откъм вдъхновение и песни, които да нарисува“.
А вдъхновението идва от стари записи с народни песни, от 30-те години на миналия век, „неясно защо забравени и почти изчезнали“, като подборът на песните и изпълнителите е личен.
ЗАПИСИТЕ
„За мен ще е голяма радост, хората да чуят освен познатите гласове на Гюрга Пинджурова, Мита Стойчева и Борис Машалов, но да покажа съкровищата които открих – песните на почти непознатите Марга Симеонова, Иванка Георгиева, Атанаска Тодорова, Цонка Петкова, Зорка Желязкова и Маша Белмустакова, в акомпанимент на едни от най-добрите оркестри за онова време. Няма да пропусна Духовата музика, както и звука на Родопите, които като че ли единствени са съхранили своята автентичност, до наши дни“.
ДОКУМЕНТАЛНИТЕ ФИЛМИ
Идеята за проекта не идва току-така. Още като дете, запленена от песните на своите баби, Валентина тръгва „на лов за изгубената музика“. Тя записва с двукасетъчен касетофон първо някои песни на баба си, а след това се сприятелява с няколко от бабите на село, на които е носела мляко и ги е склонила да ѝ пеят и да ѝ позволи да ги запише. Освен песни, те ѝ разказват и различни истории, които силно впечатляват малката Вал, а днес тя споделя: „Ако имам късмета този проект да се развие във времето, имам надежда да запиша изключително редки и красиви песни от цяла България.“
Проектът ще включва и съвременни изпълнения на някои от откритие песни, които също ще бъдат филмирани. Тази последна идея идва, когато става ясно, че пандемията ще ограничи възможността за живо изпълнение пред публика.
ТЕКСТОВЕТЕ
Първият сборник с разкази и стихотворения на Валентина Григорова стана литературен факт през юли 2020 г., когато издателство gabriell-e-lit публикува в два електронни формата книгата „Черно-бели истории за моите шарени хора“, и който предстои да излезе като печатно издание. Някои от разказите са публикувани в списание „Картини с думи и багри“ и в Литературен алманах „Брод“.
Проектът „Изгубената музика на моята земя“ е подкрепен от Програма „Творчески инициативи“ на Национален фонд „Култура“.
А ето и три картини на Валентина Григорова, вдъхновени от три песни в изпълнение на Мита Стойчева:
редакционна статия
