ЗА СТЕФАН СТАМОВ – редакционна статия

В ПАМЕТТА НИ

СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК ОТ ЗЛАТОСЕЛ – редакционна статия

Наскоро получихме в редакцията новата книга на Велка Стамова „Наричаше се свободен човек“, изд. „Палмира“, 2021 г.

В този неголям по обем том авторката е събрала личните си впечатления и оценки, родовата история, документални и публицистични материали, спомени и стихове, посветени на живота и творчеството на поета Стефан Стамов.

Един опит да бъде съхранено и осмислено наследството и заветът на неговия бурен и страден живот, който надхвърля своята непосредствена цел, като рисува фрагменти от цялостната картина на живота в България от средата на 19-ти веки до настоящето.

И докато се запознаваме с родословието на един свободен човек, докато проследяваме стъпките на предците му от миналото към днес, ставаме съпричастни към съдбата на народа си – с целия трагизъм на насилие, изселване, палежи и войни, на диктатури и несвобода.

Въпреки умението на авторката да разказва и увлича читателя, въпреки безспорния краеведчески принос, основно достойнство на книгата остава съхранената памет за жизнения път и творчеството на Стефан Стамов.

Роден е на 20 септември 1920 г. в с. Златосел, близо до Пловдив.

Завършва гимназия в Пловдив. Следва Световна търговия във Виена. През лятото на 1944 г. получава призовка за мобилизация и макар да е могъл да не се отзове, студентът става войник, за да докаже принадлежността си към Родината. Участва в двете фази на Втората световна война. Мирът го заварва в Унгария, връща се във Виена, но не остава там, защото счита, че е нужен на България. Новият режим не му позволява да напусне страната и той продължава образованието си в София.

През 1947 г. става част от организираното студентско движение, насочено против настъпващата комунистическа диктатура и е един от основателите на Селска армия на свободата. За тази своя дейност през 1948 г. е осъден на десет години затвор, но не престава да се нарича „Свободен човек“. Във връзка със събитията в Чехословакия, през 1968 г. е интерниран за 5 г. в с. Абрит, Добричко.

Поезията му е родена от болката; стиховете му са творени в карцерите и единочките на затворите, запаметявани, скътвани дълбоко в душата и отново раждани, за да достигнат до своите читатели години по-късно. Автор е на стихосбирките „Окована младост“, „Обич и гняв“, на повестта „Йохана“, както и на десетки стихотворения, публикувани в периодичния печат, както и в сборника „Вик от каторгата“.

редакционна статия

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.