ЗА ХРИСТО МЕДНИКАРОВ – Тодор Билчев

ХРИСТО МЕДНИКАРОВ – В ПАМЕТТА НИ

18.04.1930 – 14.11.2019

Христо Стоянов Медникаров е български публицист, поет и писател.
Роден е на 18 април 1930 г. в село Разпоповци, Еленско. Завършва гимназия в Елена, а след това висше образование – руска филология в Софийския университет. Учител е в Елена и Велико Търново и след това, в периода 1971 – 1990 г., е журналист във вестник „Борба“ във Велико Търново.
Член е на Съюза на българските писатели и Съюза на българските журналисти. Заслужил краевед. Носител е на национални награди за есеистика и поезия. Превежда руска поезия. Участва в антологии и сборници. За книгата си „Размисли и прозрения“ през 1996 г. е номиниран от Международната академия за изкуства в Париж. Носител е на наградата „Златното перо“ на Съюза на българските журналисти и на орден „Св. св. Кирил и Методий“ I степен. Почетен гражданин е на Елена. Умира на 14 ноември 2019 г.
Автор е на книги с литературни изследвания, поезия, есеистика и разкази, сред които:
„По следите на Емилиян Станевите герои“ (изследване, 1982); „Люлка под Балкана“ (документална повест, 1992);
„Стожер на духа“ (в съавторство, 1993);
„Есенни ручеи“ (стихове, 1993);
„Размисли и прозрения“ (1994);
„Родени от Балкана“ (в съавторство, 1995);
„По диктовка на сърцето. Биографичен очерк за Верка Сиракова-Недялкова“ (1998);
„Български вълшебства“ (есета и къси разкази, 1998);
„Песни за българския дух“ (1998);
„Посечената вяра на зографа“ (разкази, 2000);
„Еленски балканджии-шегаджии“ (2001);
„Пъстроцветия“ (разкази, 2002);
„Живописецът Йордан Попов. Биографичен очерк“ (2003);
„Живот за родния край. Биография на Стоян Медникаров“ (2005);
„Нашепнато от Балкана“ (стихове, 2005);
„Еленска духовна твърдина 1837 – 2007″ (в съавторство, 2007);
„Родословие и роден край на Емилиян Станев“ (2008);
„Идвайте си“ (стихове, 2010);
„Камъчета от реката“ (разкази, 2010);
„Весели еленски бивалици“ (2012);
„Неразделни като в паметта“ (в съавторство с Пенчо Чернаев, 2014);
„Обич и памет за роден край“ (2015).[1]

БЛЯСЪК В ДУШАТА

На Хр. Медникаров – с дълбок поклон

И склопил мисли под вратата,
заслужили здрависал с песни,
за нищо нямаш ти вината
и най си ведър и чудесен.

Пак “Идвайте си” призоваваш,
защото мъдър си и знаеш –
рода така се продължава,
на мястото си да изтрае.

И днес пред мен стоиш изправен.
За птиците ми рецитираш.
Самотни как гнезда не правят
и бременни с мъка умират.

В сълзи очите ти изтичат –
планински бурен, мътен поток,
на внучка име щом изричат
словата във този свят жесток.

А ти напътстваш я умело,
и в странство, българче да бъде.
Красива, горда, умна, смела.
Мечтата българска да сбъдне.

Дано така не си отиде,
макар със мъката закърмен.
Със зло ти никой не обиди…
Не винаги е ножът дървен.

Поклон, приятелю велики.
Ще помня вечно светлината.
В сърцето нося аз лика ти.
А блясъка свещен – в душата.

КОЛЕДА В РАЗПОПОВЦИ

На Хр. Медникаров

Над Разпоповци зелените гори
пухкав сняг отново в светлина покри.
В Коледната свята и свещена нощ
тук легендата пристъпва с нежна мощ.

И се спуснаха по снежни баири
селските разпоповски богатири.
А ги води Станевият Емилиян,
най-великият и толкова голям.

Нова роля пак си Гец репетира.
“Идвайте си…”, Медникаров рецитира.
А Търсанков с ключ читалищна врата,
в миг отвори я широко пред света.

Селските герои скромно слязоха
и на сцената сега излязоха.
Тиха, свята нощ над селото вали.
Всички тук са. Него не забравили.

15.12.2021 г. 18.33 ч., Русе

Тодор Билчев

Материала подготви Тодор Билчев

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.