ЗВУЦИТЕ – прозаични фрагменти и хайку от Цанка Шишкова

От първото проплакване до последното издихание сме в безбрежния свят на звуците.
Животът ни е уникална ненаписана оратория от звуците на душите ни и на заобикалящия ни свят:
горестни и радостни, отчаяни и възторжени, минорни и мажорни, сподавени и крещящи, умоляващи и благославящи, океан от звуци в пъстра емоционална гама.

Но, всъщност – така ли е?

Животът ни и светът, в който живеем са толкова сложни и съвършени, че не могат да бъдат дефинирани и то в такава тясна рамка.

И все пак…

1
вятърни камбанки –
звуците
на моето детство

2
цветни венчета
в придошлата река –
надпяват се лазарки

3
песен на кос
изпреварва будилника –
зазоряване

4
жътва
в тишината на нощта
песен на щурец

5
приглушена песен
на подранили рибари –
корабна сирена

6
лятна буря…
водни перкусии
на скалистия бряг

7
сутрешни камбани в градския шум

8
звук на флейта…
разлиствам
стар дневник

9
цветни дъги
и космични звуци –
планинско поточе

10
мида в куфара…
все още пази шума
на морето

11
звукът
на старата цигулка…
отново у дома

12
рок концерт…
всеки пее и танцува
в собствен стил

13
безлюдна алея
старец потропва
в ритъма на блус

14
планинска хижа…
след градския шум
белоснежна тишина

15
коледа …
деца звънкат звънчета
по тихата улица

Днес, в пандемичната реалност, звуците на живота ни са приглушени, но резонират в спомените и мечтите ни с вярата и надеждата, че доброто ще победи.

Виртуалният ми свят в пандемичните дни изпълнен с музика:

Моцарт…
не е нужен
преводач

изолация…
чувам вселената
в музиката на Бах

жена без куче…
цъфналите вишни
не са сами

сама
с чаша чай…
пандемия

© Цанка Шишкова – проза и хайку