ЗИМАТА НА ЖИВОТА - Маргарита Нешкова : gabriell-e-lit

ЗИМАТА НА ЖИВОТА – поезия от Маргарита Нешкова

Вали, вали и неумолима
е зимата със своя хладен дъх,
надежда бяла само в нея има
и растеж оскъден като мъх…

През разстояния и кръговрати
в преспите потъва всеки ден.
Много бедни, незаслужено богати,
а болката се е закотвила у мен.

Къде ме водите, дни зимни?
На пързалката и в бъдещия ден…
Чувам пак ридания на химни,
а копнежът е все още вдъхновен…

Но бурята пъртини заличава,
загубват се в миражна белота,
а вдъхновението не се предава
и надежди пръска по света.

Но ето, че гърдите ми изстиват.
И сетива, и пръсти, и сърце…
Като лавина пак миражите се сриват.
В далечината свети слънчево лице…

На една учителка

Несресана, раздърпана и непозната…
Цял живот учителка била…
Каква ли грижа диша в тишината
на мислите й – оставила следа?

Не познава вече близките си хора.
Движи се подобно странен пилигрим,
като сянка тъжна скита се из двора
и говорът й – дъх неуловим…

А беше, беше спретната и чиста…
Шиеше, бродираше, плетеше…
Почеркът й, като везмо на листа,
на първолаци тетрадките красеше.

Сега пред портата седи самотна,
дописва тъжно своя тих роман,
не ме позна, но пак ръка подава –
аз милвам хладнатаната й длан…