ИВАН СЕЛАНОВСКИ – ДУХЪТ НА ДЕТЕЛИНАТА – редакционна статия в памет на Иван Селановски
Още един поет си отиде. И светът обедня. Избеляха багрите на думите и есента, уморени свирят щурците, а детелините вехнат.
В нощта на 14 срещу 15 септември заглъхна гласът и на Иван Селановски.
*
Иван Димитров, с литературен псевдоним Селановски, е роден на 01 март 1931 г. в село Селановци, Врачанско.
Завършва гимназия, а години по-късно и Техникум по дървообработване и вътрешна архитектура в София. Започва да пише стихове като ученик в гимназията. Не се отказва от художественото слово нито през дългите и тежки 10 години, които прекарва като политически затворник и лагерник, нито през последвалите ги години, когато работи като трудовак и строителен работник по време на тоталитарното управление.
Със свои стихотворения Иван Селановски участва и в четирите тома на сборник „Детелина“, издание на Съюза на писателите земеделци. Негови творби в проза и стихове са включени и в четирите тома на „Алманах Литературно земеделско знаме“ на изд. gabriell-e-lit.
Автор е на стихосбирката „Дните на зората“ (1998), на сборника със стихове и проза „Мирен преход“ (2010) и автобиографичната повест „Спомени от мрака на тоталитарната нощ“ (2018).
Секретар е на Съюза на писателите земеделци от неговото основаване. Редактор във в. „Литературно земеделско знаме“ от 2012 до 2015 г.
Представен в списание „Картини с думи и багри“, брой 0/2018 г. с рецензия за най-новата му книга.
Автор в списанието от брой 2/2019 г. Неговата поезия и литературна критика отварят умовете и сетивата на читателя и го водят към нови светове.
Умира на 15 септември 2022 г. в София.
СПОКОЕН
И моят сетен ден във вечността ще свърши.
И леден вихър – сетно уморен;
безщадно клона на живота ми ще скърши
до дънера, безшумно повален!
Но мойта лира, знам, ще бъде дълговечна.
И вихри, нивга, няма да сломят!
Че във нея има жар, любов и скръб човечна,
че в нея има вяра – дух крилат!
Разголва смело мрака с тайните зловещи,
където кървав, безпощаден свят;
бе стегнал хищно във зъбчатите си клещи
на Нацията най-прекрасния й цвят.
Поезия такава, вяврай, не умира…
В душата нежна е камбанен звън!
Звъни, звъни… О, моя неспокойна лира,
събуждай ти, заспалите, от сън!
Спокоен в дните волни тленно ще изстина,
оставил свидна рожба – огнен стих!
И върху гроба ми ще никне ДЕТЕЛИНА,
че младостта – на нея посветих!
Иван Селановски
