1. Елена Светланова Деянова (15 г.) – Кюстендил (ПМГ „Проф. Ем. Иванов”)

сбъдната мечта

за миг

ставам птица

Хармонията в тази изящна и технически издържана рисунка на Елена Деянова се отразява и в хайку стиха. Зрителят чувства отвореното пространство, дълбочината на небето при скока на плувеца, всеобхватността на мечтата. Свободата на птицата може да бъде носена навсякъде и при всякакви обстоятелства в сърцето, но най-силно човек я чувства, когато целта му е не просто достигането до финала, а пълноценното изживяване на всеки уникален миг от пътя му.

2. Петя Добромирова Димитрова (9 г.) – Русе (Общински детски център за култура и изкуство)

лято

във вихъра на цветовете

политам към мечтите

Майсторство в рисунката показва 9-годишната Петя Димитрова от Русе. Движението в нея е изразено сякаш в кадър от анимационен филм. Скейтбордът се носи „във вихъра на цветовете”, цялата композиция е изградена по диагонал; прибраната на опашка коса на момичето повтаря вълнистите движения на шарките върху дрехата. Добре стилизираният образ носи устрем – сякаш вятърът навлиза в картината. Да отбележим, че хайку стихчето е изписано с красиво съчетани разноцветни букви.

3. Йозкан Беркант Еминов (12 г.) – Хасково (СУ „Св. Паисий Хилендарски”)

олимпиада

хвърлям копие

и достигам Олимп

Една от най-хубавите творби, участващи в конкурса – еднакво интересна като колорит, рисунка и текст. Яркото слънце в небето, решено като повторение на олимпийските кръгове, прекрасно илюстрира спортната амбиция на автора да достигне Олимп с хвърленото от него копие. Оригиналната детска рисунка, съчетана с многопластовото хайку, създават приятно чувство за устрем и сила.

Едновременно конкретна и метафорична хайга, отразяваща по най-добър начин детските мечти и надежди за изява и успех, които понякога са наивни, но винаги ни умиляват с чистотата на помислите си.

4. Василия Христо Елезова (12 г.) – София

начало

тръпка, очакване

музика

Опит за безглаголно хайку увенчава декоративно изградената хайга на Василия Елезова от София. Рисунката е издържана в хармонични светли цветови съчетания и изразителни пропорции. Вдигнатата ръка с топка в нея е знак за началото на състезание по художествена гимнастика – „тръпка, очакване, музика”. Силуетът е с контур от плътна черна линия (елементите в него – с по-тънка). Чудесна е идеята фигурата на състезателката да бъде обградена от светлосиня ивица, която насища образа с енергия. Цялата хайга носи романтично настроение.

5. Асена Ахмедова Арифова (13 г.) – Русе (НЧ „Ангел Кънчев – 1901”)

Лято

По острието на вълната

танцува бяла пяна

Отлично съчетание и баланс на свободната рисунка, изобразяваща сърфиращата по вълната фигура и философския текст на прекрасното, графично вписано в картината хайку. Контрастът на синьото и червеното, на студени и топли цветове създава чувство на лятно ваканционно оживление. Постигнат е едновременно приятен колорит и много добра композиция на рисунката, запазила детската непосредственост на изразяването. Допълнителни нюанси на едновременни закачливост и метафоричност внася чудесно построеното хайку.

1. Надежда Антонова Огореличова (14 г.) –  София (138 СУЗЧЕ „Проф. Васил Златарски”)

Заедно в отбора

единни и в едно

топъл дъжд

Една чудесна рисунка, в центъра на която са здраво дете и дете с увреждания, опрели гърбовете си, за да бъдат заедно, за да спечелят най-голямата победа – приятелството. Четиринадесетгодишната Надежда ни напомня за най-важното в спорта – да бъдем единни и да не допускаме различията да застават помежду ни. Отборът е чест и привилегия и само ако бъдем единни, ще можем да се зарадваме на победата. С чистата радост, която би ни донесъл един топъл дъжд.

2. Лютвие Танер Шерифова (12 г.) – Хасково (СУ „Св. Паисий Хилендарски”)

за миг

ставам птица…

висок скок

Препятствието е зад гърба на победителката. О, да, тя е победителка – номер 01 на гърба и поникналите й (от радост) криле ни го гарантират. След малко тя ще се върне към ежедневието си, за което ни говорят сградите и дърветата в далечината, но точно в този момент, тя е „птица“, както го заявява в своя хайку стих. Ето такива победители са ни нужни понастоящем – които ще се издигнат над проблемите и ще видят всичко от птичи поглед.

3. Денис Рускен Садула (14 г.) – Хасково (СУ „Св. Паисий Хилендарски”)

лентата рисува

бъдещите ми стъпки

художествена гимнастика

Тази нежна творба използва много интересна техника, за да постигне психологическия момент на очакването една мечта да се сбъдне. Реалистичността на нарисуваната лента е подчертана от белия силует на гимнастичката, поставени заедно в пространството на желанието – като в прекрасен шарен сън.  На Изток казват, че за да нарисуваш въздействаща картина, трябва да станеш едно с обекта, който рисуваш и с четката – проводник. Тук проводникът на тази синергия е движението на лентата, чийто танц стъпките следват.

4. Божидара Валентинова Върбанова (12 г.) – Хасково (СУ „Св. Паисий Хилендарски”)

плуване –

още две дължини

и победа

Плувен басейн. Ясно се вижда, че едно от децата е половин дължина напред от останалите, а в хайку стиха дори е преброило колко още остават до победата. Когато тя е обозрима, късметът вече със сигурност е на страната на състезателя. Това послание е постигнато и с цветовете на рисунката. Чудесно допълващи се картина и стих – с удоволствие се взираме в свободата на движението, в думите, във фигурите.

5. Венелина Емилова Иробалиева  (13 г.) – Хасково (СУ „Св. Паисий Хилендарски”)

карате –

хармония изпълва

душата ми

Кога човек чувства хармония в себе си? Когато следва своя път и призвание, без да вреди на другите и на природата. В карате, както в още много видове спорт, двама души се съгласяват да се изправят един срещу друг и да спазват правилата на играта. Въпреки всички рискове, които носи, спортът е силно призвание. Рисунката на Венелина Иробалиева изразява баланса и дисциплината на тяло и дух като път на израстване – много по-дълбока цел от обикновеното противопоставяне на физическа сила.

6. Оля Александрова Телалим (14 г.) – София (школа за рисуване „Дом Телалим”)

маранята трепти

след футболния мач

хавлията е мокра

Едно движение на ръката. Напоената в розово четка описва своеобразна вълна и оставя достатъчно пространство за зрителя. Източен финес и умение, което само майстор на енсо би постигнал. Нейното хайку ни отвежда на футболното игрище в един зноен летен ден, в който виждаме всичко в трепкаща мараня, а мократа хавлия е също с толкова пространство за интерпретация, колкото и изящния й рисунък.

7. Виктория Йорданова (14 г.) – Кюстендил (ПМГ „Проф. Ем. Иванов”)

Моята мечта

Дава ми амбицията

да се боря

Отново чудесна рисунка, издържана в стила на японското „аниме” и „манга”. Аниме е термин, използван като общо название на създадените в Япония рисувани анимационни филми и сериали с характерен графичен (черно-бял) стил. То често бива повлияно от японските комикси, познати като манга – японската дума за комикси и карикатури, както е и в настоящия случай. Прецизната „аниме” рисунка създава една обобщаваща картина, съчетание на почти източно светоусещане, умело допълнено от западната амбиция за борба и успех, прозираща от текста на самото хайку.

8. Моника Станкова (15 г.) – Кюстендил (ПМГ „Проф. Ем. Иванов”)

Движение

прераждане с

всеки поет дъх

Изящна творба в стил „аниме” и „манга”. В родината си – Япония, най-популярните манга творби често се адаптират за аниме (японски анимации, с характерен графичен стил). Извън Япония думата се употребява за означаване на комикси в японски стил, но понякога се прилага и за чуждестранни комикси, които наподобяват стила на японската манга. В случая рисунката е майсторски изпълнена графично в този стил, с чудесно предадено движение на фигурата и добре написано хайку, което с философската си дълбочина я допълва.

9. Мариела Найденова (8 г.) – Асеновград (Дет. ателие „Пъстроцвет”)

Съчетание с бухалки

летят и двете

каква прецизност

Мариела Найденова посвещава своята хайга на художествената гимнастика. Детска рисунка с много настроение, с плътни, свободно полагани цветове. Гимнастичката е пред своята многобройна ентусиазирана публика (в по-тъмни тонове), която заема горната част на фона. Самият терен и „героинята” са в светли краски – небесно, розово. Цветни точки – като светлинки, обединяват и оживяват картината.

10. Васил Георгиев (12 г.) – Асеновград (Дет. ателие „Пъстроцвет”)

В последната минута

на стоп кадър

спор за гол

Една чудесна като колорит рисунка – майсторски акварел, който с пастелните си багри и добре построената композиция, наистина като на стоп кадър ни предава амбицията на автора за победен гол. Интересното решение на фигурите на играчите и на публиката, доброто съчетание на текст и рисунка засилват приятните емоции, които носи хайгата, предаваща детската непосредственост и целеустременост.

11. Ралица Христова Петрова (13 г.) – Асеновград (ОУ „Отец Паисий”)

музика

ритъм на сърцето

криле на успеха

Безглаголно хайку допълва реалистично изградения образ в хайгата на 13-годишната Ралица Петрова от Асеновград. Пренасяме се в залата за тренировки – тук в центъра на рисунката е гимнастичка в изпълнение на екстремна фигура от своето съчетание. Тялото е пластично, напрегнато. Композицията е в няколко плана: хоризонтален (стена и под), диагонал (шпагат във въздуха), вертикал (тялото в стойка върху ръцете). Няколко детайла говорят за ежедневието и успехите, увенчали труда на гимнастичката.

12. Кристиян Петров Стаменов (14 г.) – Враца (СУ „Васил Кънчов”)

Пет се свиват в едно

Съединението

прави силата

Боксът е силов спорт, който цели да сломи противника на всяка цена – дори с цената на сериозни контузии. Тази решителност прозира в рисунката на Кристиян Стаменов. Но в съчетание с хайку стиха виждаме посланието й и от друга гледна точка: Петте олимпийски кръга, символизиращи петте обединени континента, стават петте пръстта на ръката, обединени в юмрук. Всяка индивидуалност, колкото и да е силна, не може да се сравнява с обединените сили на единомишленици. В България мотото „Съединението прави силата“ украсява фасадата на Българския парламент. Със своето хайку младият автор надгражда идеята за спорта като възпитател на боен дух до националната идея и над нея – до глобалния й смисъл, чрез символа на Олимпийските игри като среда на търпимост и взаимопомощ между народите.

13. Даная Пламенова Александрова (13 г.) – Враца (СУ „Васил Кънчов”)

Пет кръга, сплетени в едно

Континентите спортуват

Земята ликува

Хайгата на 13-годишната Даная Александрова от Враца е посветена на очакваната все още по това време Олимпиада 2020 в Токио. С много любов към спорта младата авторка изобразява различните негови лица. Сякаш те излизат от петте кръга, символи на континентите. Рисунката наподобява плакат – спортуващите фигури (тъмни силуети) върху цветни петна, съчетани с успоредни прави линии, се превръщат в обобщения, в знаци. „Пет кръга, сплетени в едно / континентите спортуват / земята ликува” – хайку, което звучи като девиз на Олимпийските игри.

14. Радосвет Русев Димитров (11 г.) – Русе

Последен ход

Тъга и усмивка

в спрялото време

Това хайку е преведено от автора си, което е още един плюс за неговите постижения. Учудени сме да видим наклонът вдясно на три съществени фигури в шахмата, решени графично. Внушение за радост и тъга, събиране и раздяла, начало и край. Учудването идва от това, че толкова дълбоко философско послание, допълнено съвсем естествено от тристишието в горния ляв ъгъл е постигнато от дете, което е едва на единадесет години. Учудване, примесено с възхищение.

15. Далия Кирилова (13 г.) – Варна (Международен френски лицей „Шарл Перо”)

Ледена пързалка

Търся майка ми с очи в публиката

Не я виждам

Рисунка-сън. Сред безброй звезди, изящна фигура на състезателка по фигурно пързаляне Вляво от хайку, в близък план е малката грешка, която може би е допуснала. И текстът в хайку ни подсказва, че колкото и смело да е детето, то винаги ще търси сигурността, която майката може да му даде. Сякаш с острието на кънката ни прорязва последният ред: „Не я виждам“. Каквото и да кажем повече, би било излишно. Можем само да съпреживяваме и да се възхитим на дълбокото внушение, което тринадесетгодишната Далия е успяла да пресъздаде.

16. Павел Павлов Павлов (11 г.) – София

Спортът е за смелите

Скачай, хвърляй, тичай

към победата

Въпреки категоричното заявяване на това какво трябва да се направи, хайку от Павел Павлов е многопластово и може да се прочете по различен начин, с пауза на две места. Динамичността, характерна за всеки спортист, е насложена последователно и в рисунката, и в текста, след прочитането на който, дори човек, който не е опитвал спорта, ще поиска да скача и да тича. Благодарим за този ентусиазъм.

17.  Теодор Викторов Манев (13 г.) – София (145 СОУ „Симеон Радев”)

победна топка

шампионът оставя сълзите си

на корта

Теодор Манев от София разкрива в своето хайку вълнението на победителя в двубой по тенис, който „оставя сълзите си на корта”. Там той оставя усилието си – и целия труд, вложен по пътя дотук, до тази „победна топка”. Плътна мъжка фигура с вдигнати ръце пред мрежата заема пространството, загатната е част от ракетата. Композицията е симетрична, с няколко хоризонтални нива в три нюанса зелено и център – мрежата на корта, и една вертикала – фигурата на тенисиста. Цветовете са пестеливо подбрани, мъжкият силует излъчва сила.

18. Мартин Филипов Марков (10г.) – София (139 ОУ „Захарий Круша”)

Пинг-понг

топката отскача

падат капки дъжд

Композицията в рисунката на Мартин Филип Марков и нейното изпълнение ни напомнят за най-добрите примери от съвременното живописно изкуство. Присъствието на луната и звездите стои като символ и превръща в космически знак обичайното средство за един прекрасен спорт – масата за пинг-понгът. Природната картина в хайку стиха внася допълнителна мистика и дълбочина на чувството, заедно с нощносиния фон. Младият автор създава атмосфера на спокойствие и свързаност между природата и любимия си спорт по един неподправен хайку начин.

19. Вяра Янева (14 г.) – София (18 СУ „Уилям Гладстон”)

Тропот! Бам!

Цял ден за това сричам –

сумо обичам

Всяка култура е път към необятно богатство, към което можеш да тръгнеш от различни ъгли. През езика, през изкуството, през спорта и историята. Сумо е уникален спорт за Япония, също както японският език. В тази свежа рисунка любовта към сумо събужда любов към езика, която обещава да бъде дълга. 

20. Шанел Шемшетин Галиб (11 г.) – Хасково (СУ „Св. Паисий Хилендарски”)

баскетболен мач –

маратонките ми скърцат

докато дриблирам

Усещане за простор и готовност за полет – и буквално и метафорично. Графити по стените, на които изпъква играчът – високо момиче, уверено дриблиращо към коша. Тя знае, че не го прави само за себе си, а и за публиката: обърната е с усмивка към нея. Синьо-кафявите тоналности са в толкова добър синхрон, колкото и рисунката с хайку стиха към нея. Единадесетгодишната авторка ни прави част от своята игра и ние можем да чуем скърцащите маратонки.