ИЛЮСТРАЦИЯ НА ЛИРИКАТА – редакционен коментар

ДУМИТЕ И БАГРИТЕ В НОВАТА ДВУЕЗИЧНА ПОЕТИЧНА КНИГА НА НАДЕЖДА РАДЕВА, ИЛЮСТРИРАНА ОТ ВЕСЕЛИНА КАМБУРОВА

Нова, двуезична, илюстрирана книга представя на читателите Надежда Радева. „Не съм сама”, заявява авторката със заглавието и нейното послание ни след-ва във всяка от 17-те избрани творби. „Nu sunt singură” звучи гласът й на румънски, „не съм сама”, говорят и илюстрациите на художничката Весе-лина Камбурова.
Заклинателна, мистична, метафорична, женствено-шепнеща, галеща, плашеща, слепваща тишина и енергия, огън, пепелище и щастие…

* * *

Не съм единствената в този град,
която денем чака призраци
да посетят изложбата на кактуси.
Разбрах това, когато днес те срещнах.
Ти също като мен ловеше зайчета
тъй слънчеви, лъщящи на алеята отсрещна.

Ти не попита кой ме е изпратил
да подредя изложбата от кактуси
и отключа погледите на търговци на плакати,
да се влея в мисълта им?
Не съм единствената в този град,
ти също като мен не търсиш отговори.

Очакване, худ. Веселина Камбурова
Очакване, худ. Веселина Камбурова
   * * *

Nu sunt singură în orașul meu
acea zi de așteptare a fantomei
în vizita la expoziția de cactuși.
Atunci când te-am întâlnit,
am înțeles totul –
îți place la fel ca mie iepurașii pe câmpul
ca soarele, strălucitori în alee.
Nu ai întrebat pentru ce sunt acolo
să aranjez expoziția de cactuși
și să deschid ochii vânzătorilor de postere,
să însuflețesc gândurile lor?

Nu sunt singură în acest oraș…
Tu de asemenea ca mine
nu ai nevoie de răspunsuri.

ДОКАТО ТЕ НЯМАШЕ…

Докато те нямаше, научих много неща:
да вярвам и да се съмнявам,
да бъда силна, да се боря,
да мога да се радвам на малките неща…
Да не се втурвам презглава напред,
да се взирам в себе си,
да искам… и
да казвам „не“.
Научих кои неща са ми скъпи.
Научих се да оправям леглото си сутрин,
да пия вино, да се скитам…
… дори да заспивам сама!
Мислех и да се науча да обичам,
но Теб те нямаше…

Апокалиптично мълчание - худ. Веселина Камбурова
Апокалиптично мълчание – худ. Веселина Камбурова

ȘI NU EȘTI …

În timp când tu ai fost plecat,
am învățat multe lucruri:
Să cred şi să nu mă îndoiesc,
să fiu puternică şi să trăiesc.
Mă bucur de lucrurile mârunte!
Nu mă grăbesc cu capul înainte,
să simt sufletul meu.
Să cer
şi să spun nu.
Am învăţat ce este mai bun în viaţă!
Am învăţat să fac patul dimineaţa,
să beau vin, să călătoresc
chiar să dorm singură.
Gândeam să învăţ cum pot iubi
dar nu eşti….

СЛЕД ТЕБ

Нищо няма след теб.

Две изпуснати думи
нежно някога казани
вече спомен са ценен
от праисторическо време.

Нищо няма след теб.
Все още съм птица,
която не знае,
че губи равновесие
при летене,
но минавам за личност
добре скроена
сякаш правеща нещо,
а то… и да търся –
нищо няма след теб.

Нищо няма след теб.
Бързо дните препускат
по небесни програми
протича животът ми
и добре съм изучила
всички важни уроци –
нищо няма след теб.

Към Вечността - худ. Веселина Камбурова
Към Вечността – худ. Веселина Камбурова

După tine

După tine-i neant.

Doar două cuvinte scăpate
mai demult tandru spuse
amintire aleasă
dintr-un timp preistoric.

După tine-i neant.
Încă sunt pescărușul,
ce nu își dă seama
că-și pierde echilibrul
când se-avântă,
pentru public – prestanță
bine făcută
(parcă trâiesc)
din păcate… chiar de caut –
după tine-i neant.

După tine-i neant.
Zile-n grabă aleargă
pe programe din ceruri
se scurge și viața mea
și cu bine-însușite
lecții primordiale –
după tine-i neant.

Într-o zi.(Asta-i sigur.)
Mă voi desprinde de vreascul
pe care îmi odihnesc aripile
când îmi va fi silă de-a căra
golul deșert de sub mine
pentru că –
după tine-i neant.

КАТО ЕСЕН

Непривично пристъпя,
накриво с високите токчета,
напоена от вятър,
тръпнеща в ледена ласка на вечер,
ярки пръски разлива
от нощното есенно вино
и гребе издълбоко дъх
в сезона на дъбови песни…

Тя е смела от обич,
така ѝ отива
и пиянството женско,
и усмивките тънки на хората,
даже мъжките погледи
в чара ѝ впити…
Нека те ѝ наливат –
ще пие, до виене, още!…

…Би пристъпяла боса,
на голо, по грапава почва,
би се сляла с цвета
на земята красива,
ако можеше –
вечно би пила, защото
тя е Есен,
която след Лятото тича…

Дърветата ги боли - худ. Веселина Камбурова
Дърветата ги боли – худ. Веселина Камбурова

Ca o toamnă

Cu pasul neobișnuit
piezișă cu tocuri înalte
îmbibată de vânt
pulsatilă în mângâierea rece a serii,
stropii luminoși în scurgerea
de vin al nopții de toamnă
vâslind adânc aromat
în anotimpuri de cântecele vesele.

Este curajoasă de dragoste
așa îi stă ei bine beție de femeie
și zâmbete subțiri de oameni
chiar și privirea bărbaților
de farmecul ei hipnotizați…
Las-o să toarne pe ea,
va bea, va cânta, mai mult!…

… Face pasul cu picioarele goale,
nudul pe iarba care înțeapă,
s-ar fi contopit
cu culoarea pământului frumos,
dacă ar putea –
totdeauna va bea, pentru că
ea este Toamna,
care există!

ДОСТАТЪЧНО ЩАСТИЕ

Насладата на кафето е в това,
да го приготви майка ти сутрин,
(когато нощта си отива
на прага и среща деня….)
да отпивате бавно, на глътки…
Очарованието на утрото е в това –
да има ръка да те буди
с докосване, на каквото
само майките са способни.
То всъщност си е чист късмет,
ако и на петдесет си още дете
и до теб е тази, която
те събужда сутрин с чаша кафе.

И, повярвай, това е достатъчно.

Rețeta de fericire

Bucurați-vă de cafea
caci mama o pregătește dimineață
(Când noaptea părăsește
Pragul și întâlnește ziua…)
Sorbind încet gură cu gură …
Farmecul dimineții este
că există o mână care te trezește
cu o atingere blândă.
Doar mamele sunt capabile de așa ceva.
Este aceasta un noroc pur,
dacă la cincizeci de ani ești încă un copil
și la tine este una, mama,
care te trezește dimineața
cu o ceașcă de cafea.

Și cred că este de ajuns.

© Надежда Радева – поезия, © Веселина Камбурова – илюстрации, © превод на румънски Дуня Паланджеану

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.