Автори на списанието


Страницата е в процес на обновяване и преработване.


А


Александра Ивойлова

Александра Ивойлова

Дипломира се като пианистка в Националната Музикална Академия „Проф. Панчо Владигеров” в София. Специализира в Париж. Изучава и камерно пеене – като мецосопрано е издала компактдиск „Барокови арии и песни” (2011, с пианистката Д. Андонова). През 2016 г. издава компактдиска „Отражения – поезия и музика” (композитор: Н. Добринов). Публикува есета, фрагменти, поезия (вкл. за деца), литературна, художествена и музикална критика, творчески портрети. Издала е осем книги със стихотворения, хайку, сентенции, хайбуни,  поетични  диалози, както и „Същината на Ботевото слово” – полемични анализи.

Съставител и редактор е на двуезичната хайку антология „Градът / La Ville” (2012) – 103 български, френски и франкофонски поети. Сред съставителите е на българо-английската хайку антология „Отвъд думите / Beyond Words” (2018), съвместно с Британското хайку общество.

Участва в редколегията е на сп. „Хайку свят”. Членува в Българския ПЕН-център, Български хайку съюз и в Световната Хайку Асоциация (WHA).

Автор в сп. „Картини с думи и багри“ от бр. 2/2019.


Александър Алекс. Дъбнишки

Александър Алекс. Дъбнишки

Роден е на 27.09.1944 г.

Завършил е специалност математика в СУ „Климент Охридски“ и английска филология в НБУ.

Публикувал е съвременни поетични форми в традициите на японската кратка поезия в сп. Chrysanthemum (№ 15,17, 29), Хайку Свят бр.3 и 4/2017 г., Blithe Spirit 2019, 2020 и неговите антологии и в антологиите: “Capoliveri“ 2015, 2016, “World Haiku“ 2017-2020 и “Beyond Words“.

Пише и публикува на български и английски език. Превеждан е на немски, италиански и японски език.

Освен поезия и проза, има публикувани статии по математика и методика на обучението по математика. Пенсиониран учител по математика и английски език.

Автор е на стихосбирките „Попътни строфи“ /в съавторство с Александра Ивойлова/, „Португалски импресии“, „Отвъд залеза на думите“ /2020/ и „По пътя на залязващото слънце“ /2021/.

Автор в „Картини с думи и багри“ от брой 2/2019.


Антония Атанасова

Антония Атанасова

Родена в Русе. Живее и работи в Търговище като журналист и икономист, публикува в местния и централен печат свои очерци, репортажи, интервюта, разкази, пътеписи и фейлетони. Нейни произведения са преведени на руски език.

Автор е на сборниците с разкази: „Камъчета”/2011/, „Пътечка нагоре”/2012/, „Тук и някъде там”/2013/, „Три в едно”/2014/, „Там, край реката”/2015/, „Денят започва с красота”/2017/ и романа „Наследството на Йохана”/2016/. Позната е като сладкодумна разказвачка и чрез публикуваните си текстове в алманасите „Нова българска проза”, изд. 2017 и 2018 г.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 2/2019.


Анастасия Георгиева

Живее и работи в гр. Бяла черква, обл. Велико Търново. Директор е на Историческия музей в града и е председател на НЧ „Бачо Киро – 1869“ – град Бяла черква.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 4/2019 г. със статия, която представя дейността на читалище „Бачо Киро – 1869“ и репортаж за честването на 150 годишнината от рождението на Цанко Церковски.


Атанаска Иванова

Атанаска Иванова

Родена е на 07.07.1964 год. в гр. Бяла, обл. Русе. Завършила е основното си образование в гр. Борово, а средно в ЕСПУ „П. Волов” гр. Бяла. Започва трудовата си дейност в НЧ „Искра – 1898“ гр. Борово като библиотекар.

По-късно учи в СВУБИТ, където се дипломира със специалност „Библиотекознание и библиография”. От 2008 год. е секретар на читалището. Участва в самодейни състави.

Представя читалището в рубриката „Гостува ни“ в брой 4/2019 на „Картини с думи и багри“.


Александрина Шаханова

Александрина Русанова Шаханова

Завършила е факултета по славянски филологии на СУ „Св. Климент Охридски“ със специалност българска филология. Около 40 години е преподавала български език и литература в гимназиалния курс. Има придобит II клас и защитен I клас квалификация.

Сътрудничила е на сп. „Родна реч“ и „Български език и литература“ и има публикации в сборници на научни институти, на Русенски университет „Ангел Кънчев“ и на румънското списание „Валахия“.
Автор е на книгите: „Учебен анализ или прочит на лунна светлина“ – сборник статии с методическа насоченост; „Аналекта“ – избрано от събраното: публицистика, проза, поезия; „С дъх на есен“ – стихове; „С тебешир и молив – из спомените на една учителка“ – мемоари; „Облаци“ – роман; „Частица от Вселената“ – поезия.

Има подготвени за печат две книги: двуезична книга с поезия на български и румънски език и публицистична книга – есета и литературна критика.

Носител е на няколко награди и отличия от регионални и национални конкурси, от които по-значителни са: Две първи награди за есе, Златна книга и златна монета за есе по повод Ден на народните будители, Специална награда от конкурса „Поетичен листопад“ за стихотворението ми „Жена“, диплом и приз „Сребърен лист“ от конкурса „Листопад на спомените“, Варна; диплом и медал за принос към българо-румънското литературно сътрудничество.

Автор в сп. „Картини с думи и багри“ от брой 2/2021.


Атанас Райков

Атанас Райков

Роден е през 1932 г. в с. Тюркмен, Пловдивско.
Основно училище завършва в родното си село, а гимназия – в град Пловдив. През 1952 г. за антикомунистическа дейност е осъден на 15 години затвор, като преминава през затворите в Пловдив, Шумен, Ловеч, София, Пазарджик и в лагера Белене на о. Персин.
Пише поезия от ученическите си години, както и по време на изтърпяване на присъдата си.
Негови стихове са поместени в одобрената от МОН през 2013 г. „Христоматия по литература за 12 клас“.
Автор на стихосбирката „Глас от ада“, издание на FastPrintBooks, 2019 г.
Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 2/2021.


Антониу Рамуш Роза

Португалски поет, представен в брой 3/2021 на сп. „Картини с думи и багри“ чрез преводите и подбора на Сидония Пожарлиева.


Анна Димитрова

Анна Димитрова

Поет и публицист, автор на стихосбирките „Между два фокуса“ /1996 г./, „Проглеждане в хаоса“ /2005 г./, „Око на мълчанието“ /2016 г./, „Печат върху камък“ /2020 г./ и др., както и на пътеписа „Докосване до Изтока“.

Автор в сп. „Картини с думи и багри“ от брой 4/2021, преди това представена в рецензия на Надежда Радева за литературния сборник „Дунавски съзвездия“ /бр. 2/2019/ и на с рецензия на Надежда Александрова за стихосбирката й „Печат върху камък“ /бр. 4/2021/.


Александър Петров

Александър Ангелов Петров

Роден на 28.04.1930 г. Дългогодишен преподавател по рисуване в гимназията в гр. Бяла. Художник, чиито картини са излагани в множество самостоятелни изложби и са част от частни колекции и галерии в страната. Автор на пиеси и поезия, читалищен деец и самодеец. Умира на 30.10.2008 г. като оставя дълбока диря в съзнанието и в културния живот на родния си град Бяла.

Представен в брой 2/2022 на сп. „Картини с думи и багри“ със статия на Павлина Петкова, в която са включени негови знакови картини.


Б


Божидарка Божинова

Божидарка Божинова

Прави първите си поетически опити на 11-годишна възраст, но дълго време избягва публичността, като пише в литературни сайтове под псевдоним. Завършила е руска филология и слабостта й са преводите и руската литература. Понякога пише стихове и на руски. В момента се занимава с коректорска и редакторска дейност и прави планове за бъдещето. Автор на стихосбирката „Залез и мед“, изд. ФРП, София, 2018.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 1/2019 г.


Борислав Любомиров

Борислав Любомиров

Роден е в Перник. Студент в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Предучилищна и начална училищна педагогика“. Победител е в кампанията на PwC за есе на тема „Най-важният урок. Послание към бъдещите ми ученици“. Конкурсът се организира от 2018 г. и е под патронажа на Президента на Република България Румен Радев, с подкрепата на Министерство на образованието и науката.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 3/2019 г.


Борис Цветанов

Борис Цветанов 

Роден е на 10 декември 1944 г. в село Мокреш, Ломско. Живял е в Лом, София, Габрово, Плевен, Кърджали, Велико Търново, Горна Оряховица, Монтана. Учител (1968-1970), журналист в четири вестника (1970-1974), след пет уволнения е на свободна практика (1974-1990). 

Вече 51 години твори в областта на хумора и сатирата. Печатал е във всички издания, които отделят място и внимание на тези жанрове.

Негови афоризми, още преди така наречените „промени“, са намирали място в сериозни издания в САЩ, ГФР, Великобритания, Италия , Франция и естествено в СССР, Полша, Чехословакия и др.

Мисли за себе си като за скромен монах, който броди по света със скъсан чадър и държи на максимата, завещана му от Мирон Иванов: „Няма власт над оная глава, която не иска власт!“

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 1/2021.


Бернар Кирини

Bernard Quiriny е съвременен белгийски писател и журналист. Завежда рубрика за музика и книги в сп. „Кроник’арт” (Chronic’art), пише също за сп. „Опинион” (L’opinion). Роден е през 1978 г. Той е доктор по право и преподавател в Бургундския университет (Франция).

Като писател дебютира през 2005 г. със сборника разкази „Притеснение от първото изречение” (L’angoisse de la première phrase), с който веднага печели Наградата за призвание (Prix de la vocation).

През 2008 триумфира с друг свой сборник  –  „Месоядни разкази” (Contes carnivores), удостоен с наградата Виктор Росел (Prix Victor Rossel – най-значимото литературно отличие на Белгия), с Наградата Марсел Тири (Prix Marcel Thiry – награда на град Лиеж, учредена в памет на поета, писателя, есеиста, политика Марсел Тири), както и с наградата за стил (Prix du style).

През 2013 г. печели Голямата награда за фантастика (Grand prix de l’Imaginaire) за най-добра франкофонска новела от неговия сборник „Една много специална колекция” (Une collection très particulière).

Това са само щрихи за творчеството на този талантлив автор, което продължава успешно да се развива.

Представен от Иванка Попова-Велева в рубриката „Преводачът представя“ на брой 1/2022 на сп. „Картини с думи и багри“. Повече за автора прочетете тук.


Бела Бенова

Бела Бенова 

Родена е във Варна, завършила е Френската гимназия и Техническия университет в София, следвала е и във Франция.

През лятото на 2007 г. осъществява първия си проект за заснемане на навигационните светлини на Черно море – „Велопътешествие по българските фарове”. Описва тези приключения с фотоизложба в Археологическия Музей – Варна и серия фото-разкази в списание „Морски Свят”.

През 2013 г. издателство „Сталкер”- Варна публикува дебютната й книга „По пътя на пулсиращата светлина” – пътепис с над 250 черно-бели авторски фотографии. Следващата книга на Бела е сборникът „Врати” (Сталкер, 2015 г.), съчетаващ стихове и авторски снимки на рисувани врати от остров Мадейра, който е представен заедно с едноименната фотоизложба в няколко града в България. През 2016 г. „Сталкер” публикува и „Гостенка в миналото” – дневник в проза и мерена реч, илюстриран отново с авторски фотографии.

Участва в литературни групи и форуми. Нейни творби са публикувани в онлайн издания и литературни сборници.

Член е на Асоциация на младите български писатели.

Велопътешественик, писател и фотограф, тя става автор в сп. „Картини с думи и багри“ от бр. 2/2022 с ревюто си за дебютната стихосбирка на Снежана Стамова „Отвътре навън“.


В


Весислава Савова

Весислава Савова

Родена в София. Автор на четири книги, част от много български и международни антологии. Нейни наградени и отличени творби, както и творби на визуалните изкуства са публикувани в международни списания на девет езика.
Тя е редактор на пет книги на български език и една на английски. Четири книги на български автори са преведени от нея на английски, две от които са публикувани от издателска къща „Hammer&Anvil“ в САЩ.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 1/2019.


инж. д-р Васил Харизанов

Васил Харизанов

Д-р инж. Васил Харизанов е роден на 16.10.1967 в София. Завършва „Химико-технологичен и металургичен университет“ – София, със специалност технология на силикатите и свързващите вещества, 1996 г.
Преподава в Националната художествена академия, катедра „Дизайн на порцелан и стъкло“ дисциплините: техника и технология; компютърно проектиране;
Защитил научната степен „доктор“.

Разработил е глазури за керамика. Съдове за икебана, декорирани с негови глазури са представени в списание „Картини с думи и багри“, брой 2/2019 г.


Венелина Петкова

Венелина Петкова

Родена през 1979 г. във Варна.
Завършила е магистратура „Изкуства и съвременност“ в СУ „Климент Охридски“. Живее и работи в София. От 2014 е член на Българския хайку съюз. Пише кратка проза и поезия по вдъхновение и вътрешна необходимост. Изучава източните форми на изкуство, философия и естетика.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 2/2019 г.


Виолета Солникова

Виолета Солникова

Родена на 24.09.1941 г. в гр. Килифарево. Живее и твори в с. Върбовка, обл. Велико Търново. Поет, с интереси в областта на източната философия и кратките източни поетични форми хайку. Има многобройни публикации в български и чуждестранни списания, сборници и антологии. Автор на две стихосбирки с хайку-поезия – „Чаша светлина“, 2005 г. и „Събудени гнезда“, 2016 г.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от бр. 2/2019.


Владимир Цоневски

Владимир Цоневски

Роден е през 1970 година в град Русе.

Завършва Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”, специалност „Живопис” при проф. Терзиев. 
Има двадесет и две самостоятелни изложби и участия в много общи ескпозиции.

Негови картини са притежание на колекционери от цял свят. 

Представен в списание „Картини с думи и багри”, брой 2/2019 г. чрез илюстрациите си към книгата на Райна Преславска „Сърдечни монолози”.


Веселина Камбурова

Веселина Камбурова

Родена и живее в Русе Завършила е АЕГ „Гео Милев“ и Европеистика в Русенски университет „Ангел Кънчев“. Творческите й изяви са в областта на популярната музика и живописта.

Представена в брой 3/2019 на „Картини с думи и багри“ с илюстрации към двуезичната книга на Надежда Радева „Не съм съма“.


Величка Вълчева Георгиева

Величка Вълчева Георгиева 

Величка Вълчева Георгиева е родена в гр. Маджарово през 1965 г. , където живее до 7-годишна възраст. Завършила е средно образование в СОУ „Васил Левски“.

През 1989 г.  завършва Технически Университет в гр. Варна, специалност  „Изчислителна техника“.

Работила е като учител в Икономически Техникум гр. Хасково.

Автор в „Картини с думи и багри“ от брой 1/2020.


Венцислав Иванов

Венцислав Иванов 

Роден в град Русе през 1981 г. и е завършил Техникум по Дървообработване и вътрешна архитектура „Йосиф Вондрак“ в родния си град със специалност дървостругарство през 1998 г.

Ето какво споделя за себе си: „От много малък рисувам различни сгради – нестандартни, реални, различни замъци, дворци и къщи“. През 2008 г. прави обща изложба живопис в „Силвена АРТ“, град Русе със Стефан Георгиев, художник от В. Търново. През 2010 г. има обща изложба с Елеонора Йорданова, също живопис. Неговите рисунки и графики се приемат много добре от публиката.

В сп. „Картини с думи и багри“ е представен с графики – илюстрации към стихотворения за деца на Надежда Радева.


Веселина Узунова

Веселина Узунова 

Д-р Веселина Узунова е главен уредник е в РИМ-Хасково.

Автор е на една монография и много научни публикации в областта на най-новата история на България, Близкия изток и международните отношения.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 1/2020 със статия-творчески портрет в съавторство с д-р Красимира Узунова на поета-земеделец Теню Янчев. Д-р Веселина Узунова е и гост редактор на броя.


Валентина Григорова

Валентина Григорова

Родена е на 13. 12. 1974 г. в Ряхово, обл. Русе. Завършва СОУ „Никола Вапцаров“, град Силистра със специалности живопис и скулптура, 1988 – 1992, а след това Свободна Академия „Жул Паскин“, София – специалност „Живопис“ – Ива Владимирова; специалност „Илюстрация и оформление на книгата“ – Атанас Василев, 1993-1996 и Майсторски клас при Николай Майсторов – гр. София – Свободна Академия „Жул Паскин“ – 1996 От девет години е член на СБХ.

Тя е художник и графичен дизайнер, бард, поет, а с дебютната си книга „Черно-бели истории за моите шарени хора“ на издателство gabriell-e-lit – и писател.

Участва в общи изложби на „Шипка“ 6, в Галерия „Алтер его“, участия във Въздухария фестивал, за който създава първия плакат и логото, което впоследствие е векторизирано; множество участия в „Джобен фестивал“, гр. София – главно като концептуален художник, но също и като писател и музикант. Самостоятелни изложби: Галерия Нава, гр. София (1996) първа самостоятелна; Културен център „2019“ гр. София – „Рут с пушката и други истории“ (2012); Бар „Контрабас“, гр. Пловдив – „Ветровитата музика“ (2015); Ателие Пластелин, гр. София – „Коледна изложба – Ванда на живо“ (2019); Галерия „Етюд“, гр. София – „100 фрагмента от цялото“, 2-7 март (2020).

Участия в литературни четения (Арт хостел, и Стърлинг), и едно самостоятелно в „Делта блус Бар“, където с нейната група правят няколко благотворителни концерта през последните две години. Освен като художник, работи и като графичен дизайнер, прави илюстрации на книги и плакати.

Печели първа награда на Фестивала за късометражно кино „Love is everyting 2“ (48 часово предизвикателство за концепция и реализиран продукт) с филма „В страната на изперкалите делфинчета“. От пет години работи върху етнографска тема – „Изгубената музика на моята земя“.

Списание „Картини с думи и багри“ анонсира самостоятелните й изложби „Без страх“ (брой 1/2020) и „Спомени за коне“ (брой 2/2020). Автор в списанието от онлайн изданието на брой 1/2020 с песента „Свещичка мъничка“ и печатното издание на брой 2/2020 с разказа „Събудих се красива“.


Веселка Кюкова

Веселка Кюкова 

Родена е на 9.07.1956 г. в Русе. Завършила магистратура по „Предучилищна педагогика“ и „Богословие” във Великотърновския университет. Работи в ОДЗ „Снежанка“. Учителка е от близо четиридесет години.

Пише стихове и разкази от дете. Печелила е награди от регионални и национални конкурси.

Нейни стихове са помествани в периодичния печат.

Автор е на книгите с лирика „Агапе“ (духовна поезия), „Рисунка на цвете“, „Реката на времето“, „Ева ли?“.

Предстои издаването на още две книги – с разкази и интимна лирика.

От 2016 г. е член на Съюза на свободните писатели в България.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 2/2020.


Вера Костадинова

Вера Костадинова

Родена е в гр. Брезник.

Завършила е СУ „Климент Охридски“ със специалност „Предучилищна педагогика“, а след това ВШВИД и Международно право към УНСС – специалност „Държавна адмиистрация и Международно право“; ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ със специалност „Стопанско управление“.
Работила е в най-тежките сфери на социално-икономическия живот – социални дейности, здравеопазване и образование. В момента работи като учител.

Започва да пише на 14 години. Първият цялостен цикъл от 20 стихотворения, наречен „Самота“ е написан през 1982 г. След много дълга пауза ( повече от 25 години), прописва отново.

Има публикации в два Алманаха през 2020 г. – „Всичко е любов“ и „Под лъчите на слънцето“ . Живее и работи в София.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 1/2021.


Велла Неделчева

Велла Неделчева

Завършила е Професионална гимназия по телекомуникации с профил – системно програмиране през 2020 г.

Същата година през октомври заминава за Улм, Германия, за да усъвършенства знанията си по немски език. Там започна да пиша стихотворения, за да разбере чувствата си и да трансформира насъбралата се у нея през последните години многообразна емоция за нещо вълшебно, с което да се зареди.
В момента работи като стажант-програмист във фирма, а от септември 2021 г. е студент по Мехатроника в Австрия.

Вярва, че новото място ще я вдъхновява, за да подобрява писането си.

Първите й публикации са в брой 2/2021 на списание „Картини с думи и багри“, като става автор на списанието.


Веселин Веселинов

Веселин Веселинов  

Веселин Янков Веселинов е роден е на 8 юни 1989 г. в Сливен. Завършва Профилирана хуманитарна гимназия „Дамян Дамянов” в родния си град, където е обявен за литератор на випуск 2003/2008.

Бакалавър по психология, а по-късно и магистър по клинична и консултативна психология. В момента се обучава в докторантска програма на СУ „Св. Климент Охридски”, като негови научни статии са помествани в годишници на университета.

Преподавател по философски цикъл и английски език в София.

Публикува в списанията за литература и изкуство „Кула” и „Нова социална поезия”, вестниците „Музи в залива”, „Teen`s paper” и „Литературен глас”, електронните пространства „Отвъд кориците”, „Литературен свят”, tetradkata.com, „България без край” и „Литературен клуб”, както и в алманасите „Огнище”, „Изкуство по време на пандемия”, „Лято след пандемия” и „Свято слово”.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 3/2021.


Василен Васевски

Василен Васевски 

Роден е в Сливен. Завършва Националната художествена академия в София през 1993.  Две години по-късно се установява в САЩ, където усвоява загадките на “комерсиални изкуства“ в Индиана – Пардю Юнивърсити. Преподавател по рисуване и дизайн в Илинойския институт по изкуство/ професор/, днес той живее и работи в Чикаго.

Утвърждава се като професионален художник с над двайсетгодишна кариера. През годините активно творчество е направил  150 общи  и 20 самостоятелни изложби в Европа и САЩ. Творецът на багри и цветове е инициатор в създаването на група „Български художници зад граница“, развива активна културна дейност сред българската общност в Чикаго.

Автор на няколко белетристични книги, с последната – романът „Корени“, която бе представена онлайн  през декември в Хамбург, израства като родолюбец, преоткрива силата на родовата и националната българска памет.

Представен в брой 4/2021 на сп. „Картини с думи и багри“ със статия на Христина Въчева за негова творческа изява в Хамбург, Германия.


Велислава Иванова

Велислава Иванова 

Ученичка в Математическа гимназия – Варна. От малка проявява талант в рисуването. Има няколко награди от различни конкурси. Последният проект, в който участва, заедно с нейна съученичка, е награден от Община Варна през 2020 г.  в конкурс, свързан с евреите в България.

Става автор в брой 1/2022 на сп. „Картини с думи и багри“ на 15-годишна възраст, със съвместна публикация с майка си Вероника Иванова.


Вероника Иванова

Вероника Иванова 

Д-р Вероника Иванова е завършила Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и е доктор по психология на Медицински университет-Варна. По професия е детски  клиничен психолог.

Пише поезия повече от 30 години, но едва през последните няколко месеца започва да публикува художествена литература.

Заради професията си пише научни статии, основно на английски език. Има издадена една монография „Семейните отношения и юношите. В опит за разбиране на тинейджъра”  и над двадесет публикации в научни издания.

Нейни художествени текстове са публикуван в Алманах „Проза 2020“ и Алманах „Романтика 2022“  на издателство Буквите. 

Става автор в брой 1/2022 на сп. „Картини с думи и багри“ със съвместна публикация с дъщеря си Велислава Иванова.


Вяра Дамянова

Вяра Дамянова

Родена е на 26 април 1976 г. в град София. Средно образование получава в столичното 19-то СОУ „Елин Пелин“ с хуманитарен профил.

След това завършва педагогика в СУ „Св. Климент Охридски“ с придобита квалификация „Магистър по хуманитарни науки“.

Стихове пише от ученическите си години, като още в ІV клас е публикувала във в. „Септемврийче“.

Нейни произведения са отпечатани във вестниците „Земеделско знаме“, „Литературно знаме“, „Литературно земеделско знаме“, както и в сборниците „Детелина“ (2 том и 3 том и 4 том).
Член е на Съюза на писателите-земеделци в България.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 1/2022.


Веселина Башова

Веселина Башова

Веселина Асенова Башова е родена е в  гр. Златоград.

Живее и работи като ресурсен учител / 9 години/ в Методично обединение гр. Сандански към Регионален център в подкрепа процеса на приобщаващото образование гр. Благоевград. Членува в Национална асоциация на ресурсните учители /НАРУ/ и в КТ Подкрепа.

Участва  в много национални и международни конкурси.

Получава втора награда за проза от Международен конкурс „Аз обичам Черно море“ и специалната награда за презентация, свързана с народните будители.

Има публикации във фейсбук пространството.

Нейна статия, свързана с професионалната й работа като ресурсен учител е публикувана в Училища. БГ, като същата намира място и на страницата на Снежана Ташева – писател, която й дава специалната награда в конкурса „За ползите от образованието.”

Разказът й „Любовта ми към Вапцаров” е отличен в конкурс на списание Прово. Същата лична история ще бъде публикувана в алманаха „Под лъчите на слънцето”.

„Моето синьо лято” е алманах, в който участва с две стихотворения на морска тематика.

Участва в сборника „Много се смей – дълго живей – 3“ и в авторския състав на „Женски алманах“, „Хумор и сатира“, „Алманах за 24 май“.

Учениците й са одобрени за участие в Сборник с броенки и Детски алманах на фондация Буквите. Има награди и за това, че учениците й са печелили първи, втори и трети места в национални конкурси.

Има 11-годишен син, Димитър Иванов вече е спечелил 18 първи награди и множество други награди за поезия, проза, фотография, музика, изобразително изкуство и презентации.

Автор в сп. „Картини с думи и багри“ от брой 2/2022.


проф. Венелин Терзиев

Венелин Терзиев

Проф. д. н. Венелин Кръстев Терзиев е роден на 14.02.1970 г. в Севлиево. През 1996 г. се дипломира в Университета „Проф. д-р Асен Златаров“ в гр. Бургас, специалност „Технология на полимерите“. Завършва квалификационни курсове в България, Гърция, Румъния, Великобритания и др.

Венелин Терзиев е професор по научна специалност „Организация и управление извън сферата на материалното производство“, доктор на икономическите науки, доктор на науките по национална сигурност и социална дейност. Има над 800 научни статии, от които над 240 в Web of Science и Scopus. Неговите научни и изследователски интереси са свързани с различни сфери и области на знанието. Автор е на редица монографии.

Изкушен от словото и красотата на духа, любител на поезията и красивата музика, проф. Венелин Терзиев създава свои собствени интерпретации върху текстове на редица наши интелектуалци, сред които Георги Раковски, Марко Семов, Атанас Далчев, Николай Хайтов, Фани Попова-Мутафова и др.

За своята научна, преподавателска и просветителска дейност проф. д. н. Венелин Терзиев е носител на множество национални и международни отличия, последното от които е наградата „Сократ“ на Академичния съюз в Оксфорд, Великобритания.

Работи в Министерство на културата на Република България, „Реставрация“ ЕАД – София. Главен научен секретар на Университетска болница „Канев“ в Русе.

Автор в сп. „Картини с думи и багри“ от брой 3/2022.


Валентин Павлов - Вай Воф

Валентин Павлов – Вай Воф

Пише стихове от ученическите си години, но сериозна поетическа и издателска дейност започва в зряла възраст, след 2000 г.

Досега има издадени 6 книги с поезия.: „Преход“, стихове, Работилница за книжнина, София, 2003 г.; „Експериментално поколение, смешна лирика“, Работилница за книжнина, София, 2004 г.; „Денят продължава, римувани пространства“,
Работилница за книжнина, София, 2005 г.; „Познати сезони, поетични отражения“, АСИ Принт, София, 2008 г.; „Светове, стихове“, Изида, София, 2018 г. „Днес – междинна гара, избрани стихове“, Изида, 2021 г.

Вай Воф има лирични и социални стихотворения за битието на съвременния човек.

Водещ мотив за него е в поезията му да има разказ, движение.

Творчеството му съдържа десетина разказа и един моноспектакъл, изразени изцяло в стихотворна форма.
Особени попадения са сатиричните му произведения –
миниатюри, етюди, епиграми, майтапи, писани винаги под мотото ,, Къси, кратки, ясни, понякога ужасни‘‘ .

Автор в сп. „Картини с думи и багри“ от брой 3/2022.

Г


Габриела Цанева

Габриела Цанева 

Д-р Габриела Цанева е родена в Русе. Завършва математическа гимназия като програмист. Дипломира се като инженер-химик в ХТМУ-София, защитава дисертация в областта на техническите науки /PhD/.

Завършва право и работи като адвокат в Софийска адвокатска колегия до 2018 г.

Същата година регистрира издателство gabriell-e-lit и започва да издава списанието за литература и визуални изкуства „Картини с думи и багри“.

Автор е на 17 книги с поезия и проза.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 0/2018.


Георги Цанков

Георги Цанков 

Д-р Георги Цанков е роден през 1950 г. Завършил е българска и френска филология в СУ „Св. Климент Охридски“.

Доцент доктор в Института за литература при БАН.

Известен български литературен критик и теоретик на литературата .

Автор е на книгите „В мига на избора“ (награда „Южна пролет“, 1987), „Отвъд бариерата“ (1988), „Доктор Кръстьо Кръстев“ (1989), „Рицарят на родовата памет“ (за писателя Здравко Дафинов, 2001; 2004), „Сеячът на златни зърна“ (за издателя Славчо Атанасов, 2004) и на монографията „Диаманти от короната на Франция“ (2013).

Превел е много книги от френски, сред които произведения на Брантом, Алфред дьо Мюсе, Мирча Елиаде, Филип Ариес и двата тома на „Черната книга на комунизма“. Лауреат на Националната награда „Христо Г. Данов“ за 2001 г.

Представен в брой 1/2019 г. на списание „Картини с думи и багри“ с цитати от негов предговор към първото издание на стихосбирката на Габриела Цанева „Догонвам бягащия ден“.


проф. Георги Георгиев

Георги Георгиев

Проф. Георги Георгиев е роден на 20.06.1951 в Плевен. През 1977 г. завършва НХА, специалност „Керамика“.
Професор в НХА, преподава „Дизайн на порцелан и стъкло“. Член на СБХ.

Има участия в пленери и общи изложи.

Самостоятелна изложба, галерия „Арт алея“, София 2012.
Колективна изложба, галерия „Арт алея“, София 2012.
Салон на изкуствата „Шипка“ 6, София 2011/2012.
Фестивал на съвременната керамика, „Шипка“ 6, София 2011.
Акция „Стената“, ов. „Св. Екатерина“ 2009.
Галерия „Сариев“, Пловдив (съвместна изложба с проф. Бончев) 2009
Обща изложба, галерия „Агора“, София, 2009.

Автор в „Картини с думи и багри“ от брой 2/2019 и брой 3/2019 с рецензии за творчески прояви.

Неговите статии са в основата на идеята за развиване на списанието и като място за публикации с научна стойност и принос към науките за литературата и визуалните изкуства.


Гергана Христова

Гергана Христова 

Родена е на 24.01.1980 г. в град Враца

Завършила е ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ – В. Търново като бакалавър по социална педагогика и магистър психолог. Монтесори педагог от 0 до 6 г. в Асоциация Монтесори –  Ръка за Ръка.

Социален педагог в ДМСГД гр. Враца, социален работник и психолог в ЦОП (Център за обществена подкрепа) гр. Враца.

Има една издадена книга, „Близо до сърцето“ – сборник разкази, 2019 г. и публикации в сайт „Откровения“ и лична Фейсбук страница – Гергана Христова – лично творчество. Участвала е в Алманах „Под лъчите на слънцето 6“, Сборник с разкази „Разкажи ми своята история“, Списание „Нова социална поезия“-май 2019г.

Грамоти и награди: Грамота за участие в Национален конкурс за къс разказ „Мостове“ Второ издание  – гр. Русе 21.05.2019 г. за разказа „Най- доброто дете“;

 ІІ място в конкурс на тема: „Духовният свят на съвременната българка“ – гр. Враца 22.05.2019 г. за разказа „ Договор за пет години“;

ІІ място в Първи фолклорен фестивал „Йосиф Петров“ с. Чирен – 10.08.2019 г. категория есе на тема „Свободата“;

 Грамота за участие във Втори Национален конкурс „Земя на пеещите колелета“ – 11. 2019 г. гр. Генерал Тошево и специална награда от Издателство „Захарий Стоянов“ за разказа „Шепа земя“.

Първите творчески опити са в областта на поезията, но по-късните й изяви са в прозата и по-точно в късия разказ.

Автор в сп. „Картини с думи и багри“ от брой 1/2020.


Габриела Жекова

Габриела Жекова 

Родена е през 2010 г. в град Дългопол. Пише стихове от трети клас. Участвала е в литературни мероприятие в училище.

Понастоящем е ученичка е в 5 „а“ клас на местното училище. Живее в родния си град.

Става автор на сп. „Картини с думи и багри“ от брой 1/2022 с три свои поетични творби, които са и неин поетичен дебют.


Георги Жулев

Георги Жулев

Роден е на 21 юли 1934 г. в с. Лесичово, Пазарджишко. Животът му преминава в градовете Русе и Варна. В настоящия момент живее в гр. Бяла, Русенско.

Негови творби са публикувани в наши и чуждестранни вестници, алманаси и сборници. Също така и в Донбаски вестници и сборници, където е работил и учил в Харковския юридически институт.

Носите е на награди от литературни конкурси – „Листопад на спомените“ – Варна, „Огърлица от разЛОМени сърца“ – Лом – поощрителна награда, учредена от дарителската Лидия Христова, Конкурс за хората с увреждания“ – Разград и др.

Издал е стихосбирките „ Отминали видения“, 2016,  „Лирика“, 2019 и „Завръщане при спомените“, 2021.

Почти всяка седмица пресъства със свои творби на страниците на периодичния печат – „Минаха години“, „Пенсионери“, „Трета възраст“, „Златна възраст“ и др.

Осем от неговите стихотворения са превърнати в песни.

Член е на Конфедерацията на българските писатели. Член на литературната група „Хайде де“ при НЧ „Трудолюбие – 1884“ – гр. Бяла и Литературната група към Военен клуб „Н. Вапцаров“ – гр. В. Търново .

Автор в сп. „Картини с думи и багри“ от бр. 1/2022.


Греди Асса

Греди Асса 

Проф. Греди Асса е роден през 1954 г. в Плевен.

Завършил е ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ със специалност „Монументална декоративна живопис“. Заедно с Андрей Даниел, Божидар Бояджиев, Вихрони Попнеделев, Недко Солаков и Филип Зидаров през 1985 г. създават неформалната група „Градът“.

Професор е в катедра „Мода“ при Националната художествена академия от 2003 г., като е заместник-ректор и ръководител на катедрата от 1999 г. През 2011 участва на Венецианското биенале.

Има над 80 самостоятелни изложби в страната и чужбина.

Представен е в рубриката „Визуални изкуства“, „Нашият избор“ на брой 2/2022 с благотворителната изложба в полза на Украйна „Три цвята“.


Д


Диана Тенева

Диана Тенева

Родена е 1966 г. в Хасково. Завършва ГПЧЕ „Р. Ролан“ – гр. Стара Загора, а след това ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, гр. Велико Търново.

Има издадени три стихосбирки – „Изподраскана душа“ (2005), „Картина в стих“ (2010) и „Пробуждане“ (2012).

Нейни хайку са публикувани в японския вестник „Mainichi Daily News“, японското списание „World Haiku Review“, издавано от Световния Хайку Клуб, колонката „Asahi Haikuist Network“ към „The Asahi Shimbun“ и много англоезични списания.

Нейни танка са преведени на китайски език и са публикувани в Neverendingstory и Atlas Poetica. Има награди в много български и международни литературни конкурси.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 3/2019 г.


Dunia Palangeanu

Дуня Паланджеану

Родена е на 14 март 1954 г. в град Гюргево, Румъния.

Писател, поет, публицист, личност в културния живот на Румъния и преводачка на български език, председател на литературен кръг „Лучафарул“, представен в брой 2/2019 на списание „Картини с думи и багри“.

Основател и координатор на трансграничното дружество за литература и изкуство „Дунавски съзвездия“, което създава в Гюргево през 2002 г., една истинска културна и духовна платформа, обединяваща писатели, хора на културата и изкуството от дунавските градове, Гюргево (Румъния) и Русе (България).

Литературният дебют на Дуня Паланджеану е през 1994 г. със стихосбирката „Провинциални писма“. Автор е на няколко книги с поезия, проза и публицистика:
„Провинциални писма” – стихове, 1994;
„На разговор с моя ангел хранител”, проза, 1995;
„Молитва за утрините на града” – стихове, 2002;
„На кулата с часовника”, лирика, 2013;
„Литературни спомени”, публицистика, 2014;
„Дунавски миниатюри” – стихове, двуезична (румънски и български), 2015;
„Утихнала снежинка” – хайку, 2017;
„Поеми за Балчик” – поезия, двуезична (румънски и български), 2019 г.

Понастоящем поетесата пише активно, публикува в месечното списание за литература и изкуство „Валахия”, издавано в гр. Гюргево. Нейни творби намират място в редица антологии, издавани в Букурещ.

Дуня Паланджеану е организатор на културни събития, свързани с литературата, представяния на книги и автори, срещи с подрастващите в младежкия дом „Йон Виня”, литературни четения, художествени изложби, придружени с музикално-артистична програма.

Нейна е идеята за появата на румънско-българската антология „Дунавски съзвездия” през 2018 г., в която са включени стихотворения на съвременни автори от Гюргево и Русе.

Автор в брой 3/2019 г. на списание „Картини с думи и багри“ с рецензия на двуезичната поетична книга на Надежда Радева „Не съм сама“, както и с авторска поезия и преводи.


Диляна Георгивеа

Диляна Георгиева

Завършила е езикова гимназия в град Враца, след което придобива бакалавърска степен по философия от СУ „Климент Охридски“ и магистърска степен по история на културата от Нов български университет (НБУ).

Тя усъвършенства своите певчески способности, като работи с известния български баритон Стоян Попов. Диляна Георгиева специализира, като работи с Мария Слатинару, доктор на науките, от Румъния по време на Sofia Music Weeks през 2003 г.

Сопраното беше част от майсторския клас на Гена Димитрова по време на Международния музикален фестивал „Лято във Варна“ през 2004 г. Диляна бе лично награден със стипендия на Гена Димитрова в края на майсторския клас.

Сопраното Диляна Георгиева имаше своя сценичен дебют в ролята на Виолета от „ Травиата “ на Верди на сцената на Старозагорската опера през 2004 г.

Пише хайку поезия. Автор в списание „Картини с думи и багри от брой 4/2019. с


Джуна Харизанова

Джуна Харизанова 

Родена е на 17 март 1971 г. в София.

Интересът й към българските художествени занаяти е наследен от родителите и баба й, които й предават уменията си в тъкачеството, плетенето, бродирането, металопластика и дърворезбата, а също керамиката и декорирането.

Като възпитаник на Техникума по керамика и стъкло в Елин Пелин, тя има участия в няколко благотворителни изложби и печели награди за декоративна керамична „Римска мозайка”, скулптура и керамика.

През 1997 г. реализира самостоятелна графична изложба със съдействието на в. „Труд”. През 2011 г., 2012 г. и 2013 г. участва в изложбите на съвременно българско изкуство на Арт Рентал и получава награда за графика.

Самоук иконописец с повече от 50 икони в частни колекции в България, Русия, Украйна, Франция, САЩ и др. От 2016 г. работи като графичен дизайнер.

Нейни живописни творби, графики и икони присъстват в е-Галерия gabriell-e-lit. Представена в рубриката „На фокус“ в брой 1/2020 на списание „Картини с думи и багри“.


Димитър Пенчев

Димитър Пенчев 

Роден е на 15.02.1967 г. в с. Бъта, Панагюрска община. Средно техническо образование завършва в гр. Панагюрище.
Издал е книгите:
„Пътеки на мисълта“ – /Афоризми, изводи и мисли във вид на дневник/ – 2006 г.
„Уловени по пътя“ – /Философски размисли по категории/ – 2014 г.
„Речник на говоримия диалект – с. Бъта“ – 2015 г.
„Ситновъртежи“ – хайку и не точно – 2017 г.
„От дузпа в тъч“ – Епистоларни монолози – 2019 г.
Има публикувани творби в литературния сборник „Светлини над града“ – 2005,
Антология НАсП – 2019, както и в електронно списание „Нова асоциална поезия“, литературния сборник „Конкурсът“ – 2017, в проекта на Кристина Митева „Един от нас споделя“, местни вестници и интернет.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 1/2020 г.


Димитър Милушев

Димитър Милушев

Завършил е българска филология като бакалавър и е магистър по „Медии и междукултурни отношения“. Има две издадени стихосбирки – „Шепот в есенните листи“ /2012 г./ и „Начало, прехождане завръщане“ /2014 г./ , но пише и проза.

Интересите му са в езотериката, българистиката, ранната българска история и културното ни наследство, както и етнология и фолклор. Понастоящем работи в друга сфера, но би искал да промени това, като работи за кауза, по специалността си.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 3/2020 (8).


Доброцвета Илиева - автор на илюстрации от брой 1/2021 на списание "Картини с думи и багри".

Доброцвета Илиева

Живее и работи в гр. Русе. Завършила е висше образование във Велико Търново. Рисуването е нейно любимо занимание в свободното време.

Първите ѝ публикувани рисунки са през 2001 год., когато тя все още е дете, ученичка в началния курс. Те стават причина да бъде написана поемата за деца „Моят град”, която се превръща в книжка за четене и оцветяване, предназначена за деца в предучилищна възраст.

Със свои картини Доброцвета Илиева е участвала в Обща изложба на русенски непрофесионални художници през декември 2013 г. в Художествена галерия – Русе.

Тя е автор на илюстрациите към книгата с детски стихове „Март идва” (написана от Надежда Радева), която излезе от печат февруари 2021 год., под знака на издателство Съюз на свободните писатели – Русе.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 1/2021 /10/.


Денис Миланов

Денис Миланов 

Роден е на 07.05.2002.

Завършил е Софийска математическа гимназия „Паисий Хилендарски“ през 2021 г., като понастоящем е студент в Американския университет в Благоевград.

Редеактор и създател на сайта на списание „paradigma (една нова страница)“, издание на ученици в СМГ.

Публикувал е в списание „Българска наука“ теоретични трудове. Има задълбочен интерес към науките и изкуствата и това, което ги свързва, а именно философията.

В брой 1/2021 на сп. „Картини с думи и багри“, в рубриката „Гостува ни“ са публикувани творби на автори от списание „paradigma (една нова страница)“, сред които и есе на Денис Миланов, а от брой 2/2021 той става автор на „Картини с думи и багри“ в рубриката „Философия и общество“ с теоретичното есе „Критика на „етиката“ на /не/света и неговите /не/идеи“.


Десислава Стоянова

Десислава Стоянова – liulina 

Десислава Съботинова Стоянова е родена на 16.09.1978 г. в гр. Сандански, живее в София от четири годишна.

Пише от дете, но започва да публикува за първи път в интернет пространството през 2004 година. Има награди от литературни конкурси за свои разкази. Две от наградите са от конкурса „Състояние на полет“, организиран от  „Скайномад“ и общината в град Сопот. В сайт https://hulite.net/ има публикувани повече от петстотин произведения и там използва псевдоним  liulina. Има три участия в „Джобен фестивал“, който се организира всяка година през сезоните пролет и есен в ателие „Пластелин“  в гр. София, където представя свои стихове за есента, разкази за жената и съвместни проекти.

Има отпечатана и издадена самостоятелно книга с разкази със заглавие „ Теоретична мултивселена“, както и няколко произведения, включени в Алманах „Хумор и сатира“ 2021 година, издаден от издателство „Буквите“, няколко апеви в „Първа антология на българската апева“, няколко стихотворения в трети национален алманах „Всичко е любов“, издаден от Мария Герасова, председател на Съюз „Духовно възраждане България“ – гр. Пловдив , две стихотворения в сборника „Език май роден мил, в себе си магия скрил“ на издателство „Лунна светлина-13“ и няколко произведения в алманах „Под лъчите на слънцето“.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 3/2021.


Димитър Владов

Димитър Владов

Димитър Даниелов Владов е роден на 29 август 1992 година в град Бяла, област Русе. Завършва средното си образование в СОУ „Панайот Волов” в родния си град, след което се дипломира в Русенски университет „Ангел Кънчев” през 2017 година със специалност „право“.

От октомври 2018 година работи като юрисконсулт в Община Борово, област Русе.

Започва да пише стихове и проза като ученик в девети клас. Издал е два сборника с поезия и разкази: „Философия на разочарованието” (през 2013 година) и „Пробуждане” (през 2020 година).

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 1/2022 с три стихотворения, включени във втората му книга „Пробуждане”.


Деси Цветкова

Деси Цветкова 

Магистър е по славянска филология от СУ „Св. Климент Охридски“. Говори английски, френски, също руски и полски език. Работила е като репортер за Дарик радио, вестници „Жена“, „Женско царство“, публикувала е стихотворения в списания, като „Родна реч“, „Литературна академия“, „Пламък“, „Море“ , и вестника на СБП „Словото днес“.

Тя публикува първата си стихосбирка „Птиците летят много съвсем до Бога“ през 2007 г.  „Светлина в душата“, „Красотата е навсякъде“ и „Лъчи от небесната светлина“ са следващите.

През 2021 излезе „Wind whispers“ – нейната първа книга със стихове, написани на английски, и това е и първата въобще стихосбирка, писана на англ. от българка.

Деси участва в 1-ви и 2-ри фестивал на българската книга в Брюксел (2019, 2020) и в белгийския културен фестивал InterLitraTour, през 2019 г. Доброволец в Асоциация Culturelle de Bulgare en Belgique (ACB).

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 1/2022.


Димитър Анакиев

Димитър Анакиев

Известен още като Камесан, 亀さん, (роден 1960 г.) е  българин от Западните покрайнини (с. Грознатовци, Трънско), той започва да пише и публикува поезия на 13-годишна възраст и започва да пише хайку през 1985 г. Той е „баща“ на много балкански хайку проекти като „Haiku Novine“ “ ( Сърбия ) и „Prijatelj“ и „Apokalipsa haiku edition“ (Словения).

Заедно с Димитър Стефанов е съосновател на Български хайку клуб през 2000 г., а заедно с Венелина Петкова през 2021 г. е основател на поетичен кръг “Шукaн” (субективност) които организират Българското състезание за съвременно (гендай) хайку (2021) и Български международен конкурс за хайку и танка “Котодама” (душата на думите) през 2022 г. Той е съосновател и на Световната хайку асоциация (世界俳句協会 SEKAI HAIKU KYOKAI) и съредактор (с Джим Кейшън) на „Възлите – антология на хайку поезията на Югоизточна Европа“.

Анакиев също така редактира словенската хайку антология „Езерцето на тишината“ и антологията на антивоенното хайку „Парче небе“. Димитър Анакиев е редактор на престижната „Камасанова световна хайку антология за война, насилие и нарушаване на правата на човека“ с 903 хайку, написани на 35 езика от 435 поети от 48 страни и автор на 17 хайку сбирки.

Неговите награди включват Европейската награда: Медалът на Франц Кафка, Наградата на Музея на хайку литературата, Годишната Merit Book награда на Haiku Society of America, Годишната награда Ginyu (Saitama), Годишната награда на читателите на Shamrock (Ирландското общество за хайку), „Фуджисан” Токио (за танка) и наградите от Mainichi Daily Новини, Daily Yomiuri (и двете Токио) и Azami (Осака).

Димитър Анакиев е и носител на наградата „Хижа“ на състезанието Genjuan Haibun в Киото. Той също така спечели няколко филмови награди, включително Националната словенска награда за най-добър документален филм.

Автор в сп. „Картини с думи и багри“ от брой 2/2022.

През м. май издателство gabriell-e-lit осъществява като електронна книга сбирката с хайбуни „Тясна пътека през душата и света“, която през юли с. г. излиза и като печатно издание.


Димитър Горсов

Димитър Горсов 

Роден е през 1939 г. в с. Долна Липница, обл. Великотърновска. Стихове започва да пише като гимназист. Оттогава датират и първите му публикации в сп. „Родна реч“, Радио София и др.

По-късно е обнародвал свои стихове във вестниците „Пулс“, „Литературен фронт“, „Народна младеж“, в списанията „Септември“, „Пламък“, „Тракия“, в алманасите „Море“, „Струма“, „Простори“ и в други национални и регионални издания.

Автор е на стихосбирките: „Като дъх и ласка“ (1971), „Всичко на света“ (1975), „Крехка вечност“ (1981), „Черните бардове“ (1994), „Мигове като градини“ (2000), „Кафез за феникси“ (2001), „Ранени притежания“ (2003), „Ронливи повеи“ (2004), „С лице в мравуняка“ (2006), „Праг“ (2007).

За първата си книга „Като дъх и ласка“ е получил „Награда за поезия и музика“ (1972, гр. Дългопол). Два пъти е удостояван със „Специална награда за поезия“ на конкурса „Пеньо Пенев“ (гр. Севлиево).

Дълги години е работил като редактор в литературно-художествения алманах „Зорница“ (гр. Габрово).

Член е на Съюза на българските писатели.

Автор в сп. „Картини с думи и багри“ от брой 2/2022.


Дария Георгиева

Дария Георгиева 

Родена и живее в с. Опанец, област Плевен. Само на 14 г. е, а вече има множество награди и отличия в литературни конкурси.

Ето какво споделя за себе си: „От малка имам интерес към литературата, но никога не съм предполагала, че тя ще заеме толкова важна роля в живота ми.

Първите си творби написах през месец юли 2020 година, а в края ѝ започнах да участвам в литературни конкурси с ръководител Анелия Атанасова и всеотдайната подкрепа на ОУ „Д-р Петър Берон“ град Плевен. Продължавам обучението си в ПГ по туризъм „Алеко Константинов“, а творческите си цели вече постигам самостоятелно.

За тези почти две години направих много. Мои текстове бяха и продължават да бъдат награждавани в национални и международни конкурси. Едни от най-ценните за мен отличия са I място, раздел „Поезия“ в Националния литературен конкурс „Любовта в нас“ – 2022, I място в категория „Проза“ и II в категория „Поезия“ в Международния конкурс „Talents of tomorrow” – 2022 и Наградата за хайку поредица в Първи български конкурс за съвременно (Гендай) хайку.

Вдъхновение черпя от различните характери, от трудностите, пред които бива поставен човекът в различните етапи от живота.“

Става автор в сп. „Картини с думи и багри“ от брой 2/2022 г. със свои стихотворение и картина към него.


Димитър Драганов

Димитър Драганов Драганов 

Роден на 20 май 1999 г. в град Ямбол.

Живее в град Стралджа от най-ранните си детски години и както сам казва, „там вдъхва живот на своята поезия – пъстроцветната магия, която го прави щастлив и го кара да вярва, че целият свят е едно красиво и безбрежно измерение“.

Започва да пише стихотворения от 10-годишен и с течение на времето поезията става негов най-добър и верен приятел. Носител е на награди от различни поетични конкурси.     

Дебютната му стихосбирка е със заглавие „Моят глас“, излязла от печат през месец юни на 2021 г. Втората му поетична книга със заглавие „Портрет на живота“, излиза от печат през месец януари на 2022 г. и включва 75 стихотворения на любовна и социална тематика.  

Автор в сп. „Картини с думи и багри“ от брой 3/2022.


Димитър Христов

Димитър Христов Черняев е роден на 17 май 1957 г. в Благоевград.

Израства в София и завършва специалностите българска филология и реторика в Софийския университет “Св. Климент Охридски”.

Работил е в Съюза на българските писатели като референт по въпросите на поезията, председател на Творческия фонд, главен редактор на в. “Български писател”. Бил е завеждащ отдел “Литература” във в. “Пулс”, главен редактор на в. “Литературен магазин” и издателство “Седан”, управител на “Софкнига” ЕООД, председател на Съюза на книгоразпространителите в България и на Кабинета на младите писатели, председател на читалище “Николай Хайтов” – гр. София, автор и водещ на седмичното телевизионно предаване „Време за поезия”, главен експерт в Министерството на културата, директор на Българския културен институт в Скопие, Република Македония.

Директор e в Съюза на българските писатели. Автор е на стихосбирките “Работен ден”, 1982, изд.”Народна младеж” (отличена с наградата “Владимир Башев”); “Ранена свобода”, 1989, изд. “Народна Младеж”; “Писма до Ева”, 1992, изд. “Седан”; “Български видения”, 1997, изд. “Захарий Стоянов” (отличена с наградата на Съюза на българските писатели за поезия); “Балада за любовта”, 2002, ИК “Виста”; “Романтика и пепел”, 2004, ИК “Мултипринт”; “Сърдечен ритъм”, 2006, ИК “Христо Ботев”; „Молитва за България”, 2007, изд. Национален музей „Земята и хората” (отличена с наградата „Пенчо Славейков”); „Хляб и вино”, 2011, ИК „Мултипринт”; „Хармония”, 2017, изд. „Захарий Стоянов”; „Песни – тъги и наздравици”, 2018, ИК „Мултипринт”; „Остров за двама”, 2019, ИК „Изида”.

Носител е и на наградите „Димчо Дебелянов”, „Слав Хр. Караславов”, „Иван Нивянин”, „Златно перо” на Съюза на българските журналисти, „Македонски литературен Дедал” и украинските литературни награди „Гогол”, „Григорий Сковорода”, „Изящното перо – 2019″ – Чикаго и др.

Негови стихове са превеждани и публикувани на английски, китайски, арабски, италиански, немски, арменски, гръцки, турски и на други езици. Има издадени книги с поезия и драматургия в превод на руски, украински, френски, полски, сръбски, македонски и албански.

Изпълнява свои авторски песни с китара, част от които са събрани в албума „Сърдечен ритъм”, 2011, изд. „Тип Топ Прес”.

Превежда от руски, украински, сръбски, полски и други славянски езици. Преводач, съставител и редактор на книги и антологии.

Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти.

Автор в сп. „Картини с думи и багри“ от брой 3/2022 чрез рецензията си за книгата „Днес – междинна гара“ на Валентин Павлов – Вай Воф.


Е


Емил Петров

Роден е на 07.07.1942 г. в с. Гложене, обл. Враца. Завършва Учителския институт „Любен Каравелов“ в Кърджали със специалности български език и литература, история и френски език. Работи като учител в Родопите и в родното си село. Интересите му са в областта на историята и краезнанието. Пише поезия и проза. След 1990 има публикации в периодичния печат.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 0/2018.


Елисавета Шапкарева

Елисавета Шапкарева

Елисавета Любомирова Шапкарева е родена в София. Завършила е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Живее и работи в родния си град. Има издадени две книги с хайку – „Тихо“ (2003) и „По здрач“ (2006) и една с лирика – „Око на птица“ (2008).

Нейни стихове са публикувани в антологиите на Българския хайку съюз: „Дъждовни семена. Българска хайку поезия“ (2001), „Птицата. Българска хайку поезия“ (2003), „Розата. Европейско хайку“ (2003), „Пътят. Световно хайку“ (2004), „Огледала. Български хайку“ (2005), в сборника „SMS-ПОЕЗИЯ“ (2005; 2006), в антологията „World Haiku“ (2005; 2006), „Ирин Пирин. Алманах за литература, изкуство и социален живот“ (2006; 2007), в сп. „Хайку новине“, в сп. „Знаци“, вестник „Литературен свят“, вестник „Словото днес“ и др. 

Участвала е многократно в „Софийския есенен салон за поезия“.

Хайги на Елисавета Шапкарева са публикувани в изложбите „Есенни багри“, „Звуци на есен“ и „Дъхът на града“, на сайта на Българското семиотично дружество, на сайта Frogpond, Daily Haiga, WHA, NHK World и др. 

Лауреат е на логото „SMS-поезия“ (2006), Трета награда от Международния хайку конкурс Мелнишки вечери на поезията (2006) и носител на почетна грамота от Международния хайку конкурс Мелнишки вечери на поезията (2007). 

Член е на Българския хайку съюз и на Световната хайку асоциация. 

Автор в сп. „Картини с думи и багри“ от брой 3/2019 г.


Елица Калоянова

Елица Калоянова

Родена е в Русе. Завършила „Промишлен дизайн“ в РУ „Ангел Кънчев“. Художник, поет, журналист. Автор в електронните медии Дело.бг и aloha.bg.

В списание „Картини с думи и багри“, брой 3/2019 участва с илюстрация на разказа на Михаела Грамен „Черна шапка“.


Ежиту Гонсалвеш

Съвременен португалски поет.

Чрез преводите на Сидония Пожарлиева в рубриката „Преводачът представя“ става автор в брой 3/2021 на списание „Картини с думи и багри“.


Емилия Юкер

Емилия Юкер

Родена в София. Завършва ХТМУ-София. По професия е научен работник (инженер-химик, доктор на естествените науки), но открива призвание и в онази странна магия, наречена изкуство.

Емигрира в Германия, където завършва специалност „рисуване“ в Народния университет в Хамбург. Следват участия в много сборни изложби, твори в Операта и в Елбхармонията –  една от най-модерните концертни зали в Европа с брилянтна акустика. Две линии, две начала, научната и творческата  се преплитат  в нея, за да родят един уникален проект, наречен  „Клангкартини“ („Klangbilder“). Емилия Юкер има и самостоятелни изложби в своя творчески път

Представена в брой 4/2021 на сп. „Картини с думи и багри“ със статия на Христина Въчева за нейна творческа изява в Хамбург, Германия.


Елена Богданова-Влайкова

Елена Богданова-Влайкова 

Родена е на 06.03.1957 г. в град Попово, но от бебе живее в Русе. Завършила е РЕГ „Максим Горки“ в същия град, а след това Институт по международен туризъм в град Варна, специалност Организация на туристическото предприятие.

Автор е на книгите: „Когато вятърът заплаче“ – стихове, 1995 г., „Зарът е хвърлен“ – поезия, 2000 г., „Рибена чорба“ – сатира в рими, 2001 г., „Въпреки всичко“ – романизирани истории за пораснали деца и майки, 2015, „Из житейските коридори“ – проза, шестдесет разказа, 2017 и „Животните разказват“ – детска проза и стихове в контекста на разказите, 2018 г. Има публикации в 15 сборника и алманаси, като някои от тях са наградени или номинирани.

Най-новите й книги – електронната „Въпреки всичко“ на издателство „Буквите“ и „Животните разказват“ на издателство МОНТ са достъпни за четене и закупуване в търговската мрежа. Илюстрациите навсякъде са на авторката или на нейния син.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 1/2022.


Ж


Живка Танчева

Живка Танчева

Родена е в с. Полско Косово, обл. Велико Търново.

Пише поезия през целия си съзнателен живот. Всеотдаен събирач на спомени за хора и събития от историята на земеделския съюз и неговата борба за социална справедливост и граждански права. Има многобройни публикации в местния и централния периодичен печат – в. „Народно земеделско знаме 21 век“, в. „Литературно земеделско знаме“ и др.

Автор е на осем книги с поезия, белетристика и документална проза – стихосбирката „Цвилят гривести коне”, сборникът със стихове и разкази „Славееви гори”, новелите „Инатът на бай Генчо”, „Бразди на кръстопът”, „Едно разпиляно ято“ и документалните книги „Петко Франгов”, „Истината и само истината”, „Речи на министър д-р Райко Даскалов”. Подготвя, преиздава и пише предговор към „Борба за земя” на д-р Райко Даскалов и речта на Еманюел Маркон „За една суверенна, сплотена и демократична Европа”.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 0/2018.


Живодар Душков

Доц. Живодар Иванов Душков е роден на 16.03.1947 г. в с. Надарево, Търговищко. Завършил е висше образование във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” – специалностите „История” и „Българска филология”.

Автор на четири стихосбирки – „Стриптийзьор” (2000), „Билет за раждане” (2007), „Дарявам ти любов” (2010) и „33 тристишия” (2014), романа „Пъзел” (2001), белетристичните сборници „111 малки разкази за големи хора” (2000), „Десет есетА” (2000), „35 истории от вчера” (2007), „Свидетелства на времето (2007) и др.

Автор е и на 20 научни книги, учебници и учебни пособия от областта на историята, на 150 научни изследвания, на повече от 1200 публицистични и научнопопулярни статии. Редактирал е десетки научни и художествени книги и вестници.

Заслужил доцент на Русенския университет.

Носител е на Годишната награда на Международна фондация „Георги Димитров” (2003), Годишната награда в областта на хуманитаристиката на Съюза на учените-Русе (2006), Награда „Русе” в областта на публицистиката (2007), Златна значка на Русенския университет (2007), Златно перо на Съюза на българските журналисти (2008), Голямата награда на конкурса „Хубава си, моя горо, през XXI век” (2014) и на други отличия от литературни или журналистически конкурси.

Член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на учените.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 3/2019.


Жан Батист Барониан

Роден през април 1942 г. в Антверпен с името Жозеф Лу Барониан, той е белгийски писател от арменски произход. Родителите му са потомци на бежанци от геноцида в Армения през 1915 г.

Когато е на две години, семейството се премества в Брюксел, където по-късно учи право. Той не упражнява правото като професия, а животът му се разполага между Брюксел и Париж, където работи в различни издателства и заедно с това започва неговата кариера на творец.

Жан Батист Барониан e автор на около 60 книги (романи, разкази, есета и др.), между които се открояват биографиите на т.нар. френски „прокълнати поети” – Бодлер, Верлен и Рембо. Освен биограф, той е и литературен критик, съставител на антологии, есеист, поет.

Пише под различни псевдоними, които използва в различните литературни жанрове, в които твори (литература за деца, любовни романи, полицейски романи). Президент е на международната асоциация Приятелите на Жорж Сименон.

Член е на Белгийската кралска академия за френски език и литература.

Популярен като автор на фантастични разкази – особено развит жанр във френскоезичната белгийска литература.

Представен в брой 1/2022 на сп. „Картини с думи и багри“ чрез превода на Иванка Попова-Велева.


З


Зорница Харизанова

Зорница Харизанова 

Зорница Стефанова Харизанова е родена на 19 август 1969 г. в София. Завършва Първа английска езикова гимназия. Специализира „Източни култури“ към програма „Хуманитаристика: култура и цивилизации“ и „Сравнително религиознание“ в НБУ. Интересите й са насочени в областта на далекоизточната философия, изкуство, поезия и художествена фотография.

От 2011 г. е член и секретар на Български хайку съюз, от 2017 г. член на Британското хайку общество, а от 2019 г. член на Международната хайку асоциация в Япония. Редактор е в сп. „Хайку свят“, официално издание на БХС.

Има публикации в български и чуждестранни хайку издания. Носител е на множество национални и международни отличия и награди за хайку и фото хайга.

Автор и гост редактор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 2/2019.


И


Ина Стана Ребиган

Ина Стана Ребиган

(Ina Stana Rebigan ) е родена на 14 юни 1955 г. в Ончещ, окръг Гюргево, Румъния. Живее в гр. Гюргево, Румъния.

Завършила е Народно училище по изкуствата в Гюргево, специалност графика.

Нейни графични рисунки са публикувани в списанието на лицей „Йон Майореску” – Гюргево. Първата ѝ самостоятелна изложба е през 1972 г. в атенеума „Н. Баланеску” – Гюргево. През 1973 год. прави втората си изложба в Дома на културата в Гюргево, сегашен театър „Тудор Виану”. През 1974 г. е третата ѝ самостоятелна изложба в град Питещ.

През 2004 г. участва със свои творби в обща изложба в Мадрид, Испания. През 2005 г. е първата ѝ самостоятелна изложба в чужбина в училището по архитектура във Валадолид, Испания.

На 25 юли 2018 год. за първи път представя свои картини в Художествена галерия – Русе в съвместна изложба с румънския художник Михай Шербанеску.

През септември 2018 г. участва в пленер в село Бръшлен заедно с художници-графици от Русе, а след това и в обща изложба в Екомузей – Русе, която продължи до февруари 2019 г. Оттам експозицията е преместена в кметството на гр. Сливо поле, Русенско.

През декември 2018 г. участва в графична изложба в Художествена галерия – Русе, заедно с две млади художнички-графички от Русе – Елица Калоянова и Мирела Венциславова.

Нейни картини има в частни колекции в Белгия, Испания, Румъния и България.

Нейни илюстрации са включени в стихосбирката на Надежда Радева „Изпращане на април“.

Автор-художник в списание „Картини с думи и багри“ от брой 1/2019.


Иван Влаев

Иван Влаев

Роден е в София. Завършва средно художествено училище по керамика в град Елин Пелин със специалност керамик-декоратор и технолог.

През 1987 г. създава творческа група ОПАК, която успешно ръководи.

Майсторът и неговата група произвеждат разнообразни изделия и сувенири – национални кукли, кукери, чаши, вази, чинии, керамични пана и други.

Група ОПАК е носител на златен медал от Международния пловдивски панаир. Изнася свои изделия в редица страни от Европа, като Испания, Франция, Германия, Австрия, а също и в САЩ, Япония, Канада.

Иван Влаев е председател на Националната камара на занаятчиите.

В списание „Картини с думи и багри“ брой 1/2019 са представени негови керамични съдове за икебана, декорирани с авторска глазура за керамика на д-р Васил Харизанов от НХА.


Иван Селановски

Иван Селановски

Иван Димитров, с литературен псевдоним Селановски, е роден на 01 март 1931 г. в село Селановци, Врачанско.

Завършва гимназия, а години по-късно и Техникум по дървообработване и вътрешна архитектура. Започва да пише стихове като ученик в гимназията. Не се отказва от художественото слово нито през дългите и тежки 10 години, които прекарва като политически затворник и лагерник, нито през последвалите ги години, когато работи като трудовак и строителен работник по време на тоталитарното управление. 

Със свои стихотворения Иван Селановски участва и в четирите тома на сборник „Детелина“, издание на Съюза на писателите земеделци.

Автор е на стихосбирката „Дните на зората“ (1998), на сборника със стихове и проза „Мирен преход“ (2010) и автобиографичната повест „Спомени от мрака на тоталитарната нощ“ (2018).

Секретар е на Съюза на писателите земеделци от неговото основаване. Редактор във в. „Литературно земеделско знаме“ от 2012 до 2015 г.

Представен в списание „Картини с думи и багри“, брой 0/2018 г. с рецензия на най-новата му книга.

Автор в списанието от брой 2/2019 г.


Иванка Янкова

Иванка Янкова

Родена е в Асеновград. Завършва специалност „Философия“ в СУ „Климент Охридски“. Работи дълги години като секретар и зам. председател на българо-руското дружество в Пловдив Издала е 14 книги от които 2 детски и 1 с хайку, както и книга със стихове, импресии и есета. Има награди и отличия от литературни конкурси и публикации на хайку в национални и чуждестранни издания – антологии, списания, сборници и други на английски, японски, френски, немски, руски и сръбски езици.

Учредител е и е била 15 години председател на хайку клуб – Пловдив, а сега е негов  почетен председател. Член е на пловдивското дружество на писателите, на Съюз на независимите български писатели,  Българския  хайку  съюз, и на Световната хайку асоциация. Представена е в хайку фондацията – САЩ с неин профил.

Автор в сп. „Картини с думи и багри“ от брой 2/2019, а след брой 1/2020 често става и като гост редактор.


Илияна Илиева

Илиана Илиева

Родена е на 08.04.1969 г. в гр. Враца. Учи в Националната гимназия за древни езици и култури „Константин-Кирил Философ”, София. Защитава дипломна работа в областта на старобългаристиката. Завършва руска филология и история в СУ „Св. Климент Охридски“, защитава дипломна работа върху църковнославянския език.

Автор е на поетическите книги: “Жабешки скок” (Издателско ателие Аб, 2004 г.) и на стихосбирките “Ти, който хакна планетата” (Издателство “Книгата” – Варна, 2008 г.), “Пента и Пижо. Малки и още по-малки песни” (Издателство “Книгата” – Варна, 2009 г.), “Говорещите руни на реката “ (Издателство “Захарий Стоянов”, 2011 г.), „Предмети“ (изд.“Пергамент“ 2014 г.), „И не помислям докога“ (изд. „Жанет-45“, 2016 г.), „Предмети“ (изд. Алма, Белград, Сърбия, 2017 г.), „Омара“ (изд. Фараго, 2018 г.).

Преводач от руски на книгата “Възлите в училище” – уроци за развиване на пространственото мислене от проф. Николай Христович Розов, под редакцията на проф. Сава Грозев.

Награждавана е в национални конкурси за поезия.

През годините има многобройни публикации на хайку в български и чуждестранни издания като. Член на Българския хайку съюз (БХС) и ”Хайку клуб – София”. Редактор в Електронно списание „LiterNet“ и зам. гл. редактор на списание „Хайку свят” (издание на „Изток –Запад” и БХС).

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 3/2019 г.


Иван Бързаков

Иван Бързаков

Проф. Иван Бързаков е роден в София на 13.12.1942 г. Следва английска, после завършва българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”.

Работи като преводач, преподавател по английски, лектор по естетика. Публикува статии, интервюта, литературни и филмови рецензии, стихотворения и есета в специализирани столични вестници и списания.

На 10 септември 1976 г. той успява да стигне до Триест, Италия, преплувайки 11 км в Адриатическо море. На 31 март 1977 г. реемигрира в САЩ, където продължава следването си  в New York City University.

През 1978 г. Бързаков, заедно с група психолози, основава и ръководи в Сан Франциско Международен институт за нови методи в образованието.

През 1980-1982  г. създава системата OptimaLearning® за максимално възприятие и развиване на мисълта, приложена по-късно в 29 страни.

В 1985 г. Бързаков защитава в САЩ двоен докторат по теория на образованието и психология. В 1988 г. Образователната комисия на Сената на Калифорния предлага законопроект за модел на училищата в щата, базиран на OptimaLearning, който не е приет по финансови причини.

През 2004 г. проф. Бързаков създава и уникален метод за бързо и дълбочинно проникване в изобразителното изкуство – AOLIA (Accelerated OptimaLearning In Art).

Автор е на три книги поезия и есеистика: „Яростно в скръбта“ (2009, 2014), „В съня над пропастта“ (2011, 2015), „Лумнали огньове“ (2013).

През 2020 г. е номиниран за осми пореден път за Нобеловата награда за литература от Шведската академия.

Автор в сп. „Картини с думи и багри“ от брой 2/2020.


Иванка Павлова

Иванка Павлова

Съвременна поетеса и преводачка.

Участвала е с цикъл от 15 стихотворения в сборника Петима млади поети (С., Народна младеж, 1979), с публикации в антологии, вестници и списания.

Издала е стихосбирките: Градините на сърцето (С., Лице, 1993), Между да и не (С., Стигмати, 2006), Зрея в мълчанието (С., Ерго, 2016), Боса ходя по жарава. Любовна лирика (Благоевград, Лингея, 2016), Светът в капка роса. Хайку и други тристишия (С., АртГраф, 2016), По сребърните пътеки. Избрани стихотворения и тристишия (С., Изток-Запад, 2017), Даровете на мига. Нови тристишия (С., АртГраф, 2018), … И ги осъдих на забрава. Пренебрегнати стихотворения (С., АртГраф, 2019), книгата Светлини и сенки. Проза микс (С., АртГраф, 2019), както и седем книжки със стихотворни творби за деца: Врабец храбрец (С., Фют, 2001), Калинка Малинка (С., Фют, 2004), Помисли! Отгатни! (С., Фют, 2005), Балончета хвъркати (С., Фют, 2009), Пчела с кошничка и Гатанки в рими (Пловдив, ПУХ, 2016), Калинка Малинка – с ново съдържание (С., Фют, 2016).

Превежда от унгарски и от руски език.

Голяма част от нейните преводи на унгарска поезия е представена в антологията Цветни мастила (С., Стигмати, 2005).

Най-цялостна представа за нея като преводачка на руска поезия дава участието й в антологиите на руската поезия Заветни лири (С., Народна култура, 1983) и Ята сред безкрая. ХVІІІ – ср. на ХХ век (С., Стилует, 2019).

Превела е също книгите за деца на унгарските писатели Ищван Чукаш Бомбе и картофен нос (С., Отечество, 1989) и на Шандор Фодор Чипике – джуджето великан (С., Отечество, 1990) и Чипике – джуджето, което искаше да стане великан (С., Фют, 2010), както и Приключенията на понито Бриз и неговите приятели (С., Фют, 2017).

Иванка Павлова е работила като редакторка, като хонорувана преподавателка в Катедрата по унгарска филология в СУ „Св. Климент Охридски” и като учителка по български език и литература.

Членува в Съюза на преводачите в България и в Българския хайку съюз. Автор в сп. „Картини с думи и багри“ от брой 2/2020.


Иван Додов

Иван Додов 

Роден е на 19.12.1960 г. Завършва Националната художествена академия в София през 1986 г. със специалност „Художествено пространствено оформление” в класа на проф. Георги Петров. Почти всяка година участва в пленери, организирани от „Център по изкуствата” към кметството на гр. Пасау, Германия, както и в ателиетата на СБХ в „Сите Интернасионал дез Арт” в Париж. От 1989 до 2020 г.

Иван Додов има реализирани над 50 самостоятелни изложби в България и по света. Картини на Иван Додов се намират в галерии и колекции в България, САЩ, Германия, Италия, Франция, Испания, Австрия, Нидерландия, Швеция, Финландия, Унгария, Израел, Гърция, Турция, Полша, Чешка република и др.

Галерия „Акварел Иван Додов – ученици и последователи” организира курсове за обучение, майсторски класове, пленери на открито, демонстрации и изложби на създадените творби. Целта е да се създаде общност от любители и ценители на акварелната техника за творчество, радост и развитие.

Акварелната техника на Иван Додов е съвкупност от силата и енергията на водата, цветовете и душата на художника. Това я прави магическа, даваща хармония, спокойствие и увереност.

Предоставя свои акварели за публикуване в е-галерия gabriell-e-lit и списание „Картини с думи и багри“ брой 1/2020.


Иванка Попова-Велева

Иванка Попова-Велева

Доц. д-р Иванка Тодорова Попова-Велева е родена на 05.03.1948 г. в гр. Павликени През 1967 г. завършва Смесена гимназия с преподаване на френски език „Фредерик Жолио- Кюри” в гр. Варна, а през 1972 г.Френска филология в СУ „Св.Климент Охридски”, с втора специалност Италиански език.

От 1972 г. е учител по френски език в „Природо-математическа гимназия”, гр. Велико Търново, а от 1973 до 2016 г. е преподавател във ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”.

През 1992 г. защитава дисертация в Санктпетербургския държавен университет, Русия и придобива научна степен „Доктор по филология”, а през 2000 г. – академично звание „Доцент”.

От 1985 г. е член на Съюза на учените в България. Получавала е от СУБ морални награди и грамоти за активна дейност, в т.ч. като член на ръководството на Великотърновския  клон на Съюза.

През 2015 г. е удостоена от Френското правителство с ордена „Академичните палми” в степен „Кавалер на Ордена” за изявената й дългогодишна работа за разпространение на френския език и култура.

Автор е на научни трудове, учебници, помагала, студии, статии, съавтор на  нов учебен Френско-български/ Българо-френски речник, 2004 г., изд. Слово. Редактор е на Френско-български речник, 2000, изд. Gabéroff.

Редактор е и на художествена литература.

Пише поезия и хайку, публикувани в български /списание „Картини с думи и багри“/ и френски издания /връзка към текста на публикуваните на френски език хайку/ .

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от сборните публикации на Български хайку съюз – брой 3/2020 и брой 4/2020, а като самостоятелна изява – от брой 1/2021.


Иан Менс

Иан Менс

(Yann Mens)  е съвременен френски писател и журналист роден през1958 г.

Към настоящия момент е главен редактор на тримесечното списание Международни алтернативи (Alternatives internationales), а преди това е работил за сп. Фосфор (Phosphore) и в. Ла кроа (La Croix). Първите му разкази, с ориентация към младата читателска публика, са публикувани през 1998 г.

От 2002 г. публикува вече романи  (Със или без келтски, Синът на Джанго) и, както ги нарича той, кратки истории (На масата, президенте; Тази вечер ще има мач; Това е моята стая; Минно поле и др.). 

През 2008 излиза от печат сборник новели, озаглавен Ехо от оръжията (изд. Тиери Мание/ Thierry Magnier).

Две къси новели от този сборник – Метро и Камионът, в превод на Иванка Попова-Велева, стават достояние на читателите на сп. „Картини с думи и багри“ В тях, както и в останалите седем от сборника, Иан Менс заклеймява войната през призмата на невинните и най-беззащитните ѝ жертви – децата и възрастните хора.

Чрез преводите на Иванка Попова-Велева в рубриката „Преводачът представя“ става автор в брой 2/2021 на списание „Картини с думи и багри“.


проф. Илия Илиев

Илия Илиев

Проф. Илия Илиев е роден в Бургас и остава завинаги свързан чрез творчеството си с морето и природата, архитект по образование, търси вдъхновение в красотата на геометричната форма.

Майстор на мозаечното изкуство, член учредител на Международната асоциация за съвременна мозайка (AIMC) със седалище Равена, професор по стенопис и дългогодишен преподавател в Националната художествена академия, ръководител на катедра „Стенопис“ (1990).

Стихията на хаоса и подредеността на симетрията раждат неговата мозаечната техника. Той използва мрамор, гранит, камък, стъкло (моделирано от него), както и различни природни форми, „обработени“ от времето и морето. Живее, работи и твори в София.

Житейски път в години: 13.05.1931 – Роден в град Бургас; 1949 – 1954 – Завършва архитектура в София, България; 1955 – 1959 – Работи като архитект-проектант в Бургас;

1959 – 1966 – Студент в специалност  „Стенопис“ в Национална художествена академия – София, при проф. Георги Богданов;

1966 – 1967 – Специализира в ателието на Жорж Патрикс – Париж, Франция;

1969 – Преподавател по композиция в НХА – София; 1970 – Едномесечен творчески престой във Финландия;

1985 – Доцент в НХА – София; 1989 – Член – учредител на AIMC (Международна организация на съвременните мозаици) – Равена, Италия; 1990 – Професор в НХА – София, ръководител на специалност „Стенопис“; 1991 – Гостуващ професор в Южно Илинойски Университет SIU  – САЩ.

Самостоятелни изложби и международни участия:

1987 – Самостоятелна изложба „Мозайки и пластики“ – София;

1991 – Самостоятелна изложба „Мозайки“ в SIU, САЩ; 1996 – Участие в мозаечна изложба – Александрия, Египет;

2000 – Участие в мозаечна изложба – Равена, Италия; 2003 – Участие в изложбата „Данте“ – Равена, Италия; 2003 – Самостоятелна изложба в галерия Стамен Григоров – София;

2004 – Самостоятелна изложба в галерия Жорж Трак – Пловдив, България; 2004 – Самостоятелна изложба в галерия „Неси“ – Бургас, България; 2004 – Участие в постер на конгреса на AIMC във Виктория, Бразилия;

2006 – Участие в постер и мозайка на конгреса на AIMC в Скопие, Македония;

2007 – Самостоятелна изложба в галерия Сезони – София; 2007 – Участие в мозаечни изложби в Пирот, Враня и Белград с група „Аметист“ – Сърбия; 2007 – Участие в мозаечна изложба „Мали формат“ с група „Аметист“ – Белград, Сърбия;

2008 – Участие в мозаечна изложба в Ексетер – Великобритания; 2008 – Участие в мозаечна изложба „Мали формат“ с група „Аметист“ – Белград, Сърбия;

2009 – Втора международна изложба на модерната мозайка – Москва, музей „Щусев“; 2009 – Участие в мозаечна изложба в Ексетер – Великобритания; 2009 – Участие в първи международен фестивал на съвременната мозайка – Равена, Италия; 2009 – Участие в мозаечна изложба „Мали формат“ с група „Аметист“ – Белград, Сърбия;

2010 – Участие в мозаечна изложба в Ексетер – Великобритания; 2010 – Самостоятелна изложба в Шартр – Франция

От 1967 г. досега проф. Илия Илиев е участвал във всички национални изложби на приложните изкуства, както и на тези от секция „стенопис“.

Повече от 80 негови творби са реализирани в архитектурното пространство.
Значителна част от кавалетните му творби са в Националната галерия и частни колекции в България, САЩ, Франция, Холандия, Русия, Япония, Германия, Гърция, Унгария, Македония, Сърбия, Великобритания.

Участия в интернационални симпозиуми и конгреси: 1985 – Симпозиум по монументални изкуства „Сенеж“ – Москва, Русия; 2000 – Участие в VI конгрес на AIMC – Равена, Италия; 2006 – Участие в IX конгрес на AIMC – Скопие, Македония.

Интересен щрих към тази поредица от изяви е фактът, че снимки на негови мозайки украсяват кориците на международни издания, посветени на развитието на това визуално изкуство и събрали между страниците си творби на най-изявените майстори на мозайката в света.

Проф. Илиев има и сериозен принос в разработката и използването на петоъгълните фигури при паркетиране на подове на сгради. Идеите му са изложени в книгата „Паркетиращи конвексни петоъгълници“ на издателство „Архимед“.

Награди: 1987 – Национална награда за приложни изкуства „Иван Пенков“;
1990 – Орден „Кирил и Методий“; 2005 – Награда на Съюза на българските художници – два месеца престой в Париж; 2006 – Награда на съюза на архитектите и художниците в България „Изкуство на социалната среда“; 2010 – Награда „Златно перо“ за принос в българската култура.

По повод 24 май 2021 г. е награден от министерство на културата с огърлие „Златен век“, грамота за изключителен принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност.

Представен в рубриката „На фокус“ в брой 2/2021 на сп. „Картини с думи и багри“.


Ива Радоева 

Ученичка в Софийска математическа гимназия „Паисий Хилендарски“. Публикувала в списание „paradigma (една нова страница)“, издание на ученици от СМГ.

Автор в сп. „Картини с думи и багри“ от брой 3/2021.


Иван Северняшки

Иван Северняшки 

Роден е на 30 април 1943 година в село Смочан, Ловешко. Живее в град Бяла, Русенска област.

Поет, издател, печатар, антикварен книжар, самоотвержен труженик на словото.

Превеждан е на руски, турски, немски и есперанто. Негови стихове са печатани в редица наши и чуждестранни литературни вестници, списания, сборници и алманаси. Издавал е вестник за хумор и сатира “Хайде де”, вестник за поезия “Перигей” и списание за литература “Искри”.

Автор е на книгите “Звънче”, “Мамо не тъгувай, че ме няма”, “Парола Светлина” , “Дежурен огън”, ‘Сълза в окото“ – двустранно издание, заедно с Павлина Петкова, „ Хайде де“ – афоризми. Автор е и на прекрасни миниатюри и афоризми под общо заглавие „И каза Времето!“. Носител е на редица национални и регионални поетически награди. Често негови творби звучат по БНР.

Автор в сп. „Картини с думи и багри“ от брой 1/2022.


Иван Антонов

Иван Антонов

Роден е на 19 януари 1950 г. в с. Алеково, община Свищов. Завършил е Строителен техникум гр. Велико Търново и Педагогически институт за учители по учебна практика гр. Ямбол. Работил е като технически ръководител в строителството, началник на строителен район, учител, директор на Дом за деца и юноши и директор на училище. Стихове и разкази печата още като ученик в сп. “Родна реч”.

Публикува в национални и регионални издания, между които сп. “Пламък”, вестниците “Български писател”, “Пулс”, “Новия пулс”, „Словото днес”, различни алманаси и антологии.

Член на Международно творческо сдружение “Сцена на духовността”, гр. Плевен. Превежда поезия от руски език. Издал е книгите с поезия: “Послепис”, “Когато болката узрее”, “Разпятие”, “Надеждата на лудите”, “Почти дете, жена почти”, “Есенният вятър на тъгата”, “Чаша залез”. Под печат е антологичната му книга с преводи и авторски творби “Щедрост”. Има над 15 неиздадени книги.

Автор в сп. „Картини с думи и багри“ от бр. 2/2022.


Иван Бонев

Иван Бонев

Роден е на 04.10.1950 г. в град Свищов.

Завършва ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“, специалност живопис, в класа на доц. Г. Стойков през 1975 г.

От 1976 г. участва във всички ежегодни изложби на свищовските художници, в първия международен пленер по живопис на художници от крайдунавските страни, в окръжните изложби на групата на СБХ В. Търново, в национални изложби на АМХ и СБХ София.

Художникът прави редица свои самостоятелни изложби: 1982 г. – Свищов; 1983 г. – Димитровград; 1984 г. – Павел; 1985 г. – Свищов; 1985 г. – Виена, Австрия; 1987 г. – В. Търново; 1989 г. – Свищов. Участва в международни изложби в Украйна, Румъния, Македония, Германия, Австрия, Полша.

Иван Бонев е съосновател и дългогодишен главен уредник на ХГ „Николай Павлович“ в Свищов,
и е един от инициаторите за създаването на традиционната ежегодна Изложба на свищовските художници.

Представен е в брой 3/2022 на сп. „Картини с думи и багри“ чрез есето на Иван Антонов, породено и посветено на картини от юбилейната му изложба /04-31 май 2022 г./ в ХГ „Николай Павлович“ – Свищов.


Й


Йорданка Радева

Родена е през 1955 г. в град Борово, но от дълги години живее в гр. Разград. Завършила е българска филология, преподава по специалността си в средните училища. Пише стихове от ученическа възраст. Първи публикации във в. „Септемврийче”.

Има издадени стихосбирки с различна тематика, в това число и 10 стихосбирки със стихове за деца и детски книги с разкази.

Със стихотворения участва в алманасите на  „Културна палитра”, Перник за 2013, 2014, 2015, 2016, 2017 год; „Тракийска лира”- 2014, 2015,2016 год.; „Сребърни звънчета”-2016; на Фондация БУКВИТЕ за 2015-2019 год.  за Поезия, Проза, Хумор и Сатира13 черни коткиДетски историиВсичко за майка ми, както и за списание Мечта за книга– 2018 г. на същата фондация; в международни алманаси на Македония „Балканска любовна поезия”, 2015 и двуезичната „ Македонско- българска антология”„ 2016 г;

Участва в алманаха на Гражданско сдружение за Сръбско- българско приятелство за 2014, 2015 и 2016год. Нови Сад, Сърбия; алманах за световна поезия “World Poetry Yearbook 2014”,Китай,; в Международен литературно-художествен алманах „Содружество”, гр. Уфа, Украйна и „Поэт года” 2014 и 2017, Москва към Съюза на руските писатели и с присъдени грамоти, а за 2018г.- грамота и медал на името на Вл. Маяковски;

с участие в алманах „Тя”- гр. Варна, 2016г., и Листопад на спомените, Варна, 2016; алманах Моя хубава Бяла, 2017,. С грамоти и присъдени награди от поетични конкурси.

През 2018 г. с отличие  Първо място в Международния литературен конкурс в гр. Бат Ям, Израел– за разказ и трето място за есе.

През 2019 г.- участие в двуезичен българо-испански алманах „Пъстър свят”, който бе представен в София.

През  2016 и 2017 год. – редактор и коректор на Алманах за Съвременна българска литература и изобразително изкуствоАвтори на 21, том 1 и том 2.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 1/2019.


Йосиф Петров

Йосиф Петров

Роден е на 14 май 1909 г. в с. Чирен, Врачанско. Завършва механотехническо училище в София. През 1931 г. завършва и Школата за запасни офицери в София.

От 1936 до 1940 г. следва „Консулство и дипломация“ в Сво­бод­ния университет в София. В периода 1942–1943 г. Йосиф Петров е Хумболтов стипендиант в Гер­ма­ния.

Първата си стихосбирка „Род­на земя“ издава през 1939 г. Следват „Под развети знамена“ (1944), „Селски и вой­нишки хуморески“ (1945), „Босилкова китка“ (1946), „Оранжева земя“ (1947), „Чо­рапът се разплита“ – комедия (1948). По време на унгарските събития през 1956 г., заедно с други интелектуалци, е арестуван и изпратен в комунистическия концлагер Персин край село Белене.

От 1948 до 1990 г. той тво­ри, но не издава нищо. След промяната през 1989 г. излиза стихосбирката му „Вик от каторгата”, всички стихотворения от която са написани и наизустени от автора им в каторгата Белене.

През 1990 г. е избран за депутат от квотата на СДС и като най-възрастен народен представител председателства откриването на VII Велико народно събрание на Република България.

През 1991–1993 г. издателство „Звезди“ издава още три негови сти­хосбирки – „Разпилени пъстроцветия“ (лирика), „Смях и жлъч“ (хумор и сатира) и „Ти ли ме повика, мое родно се­ло“. През 1999 г. се появява книжката „Дека­ме­рон­ки като бонбонки“, а през 2000 г. – „Избрано“ – най-доброто пуб­ли­ку­ва­но и непубликувано.

През 2003 г. , отново изд. „Звезди“ публикува книгата със социална и гражданска поезия „Добър ден, народе мой“ – последната стихосбирка на Йосиф Петров.

За своята обществена и литературна дейност Йосиф Петров получава орден „Стара планина“ I степен и е удостоен със званието „Почетен гражданин на София“. Умира на 16 октомври 2004 г. в София.

Представен в рубриката „На фокус“ в списание „Картини с думи и багри“ брой 2/2019.


Йордан Даменски

Йордан Даменски

Поет, прозаик, драматург и издател.

Живее и твори в Лас Вегас, САЩ.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 3/2019.


Йордан Йорданов

Йордан Йорданов

Роден е на 25.12.1942 г. в с. Горно Абланово, Русенско. Поет и прозаик, работил над 30 години като журналист в различни печатни издания. Член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на свободните писатели.

Автор на стихосбирките „Нежна съпротива“ и „Камък за птицата“, повестта „Разсъмване край огъня“, поемата за деца „Приключенията на Ели“ и „Кактус в джоба“ – сатирични миниатюри.

Живее и твори в Лондон.

Автор от брой 4/2019 на списание „Картини с думи и багри“.


Йордан Василев

Йордан Василев

Роден в Русе. Магистър е по български език и история на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Пише поезия и проза от ученическите си години.

Има отличия за поезия в национални литературни конкурси: „Витошко лале”, „Моя бяла пролет”, „Поетична Стара Загора” и „Кръстьо Пишурка”, „Пролет моя”. Награден е с приза за култура на Румънския трансграничен кръг за литература и изкуство „Дунавски съзвездия”.

Има публикации в сборниците на издателство „Лаген”, в сборниците на първия втория и четвъртия конкурс за SMS-поезия, в алманасите „Ирин Пирин”, в списание „КИЛ” и в Нова българска литература, алманах „Романтика”-2020 г. Негови стихове, преведени на румънски език, са публикувани в списание „Валахия” и в антологията за поезия „CONSTELATII DUNARENE”, издателство „Amurg sentimental”, Букурещ. Има публикувано есе в българо-македонския сборник „Балканският писател”.

Йордан Василев е редактор на юбилейния сборник „Неспокойни дни и нощи” на литературния клуб „Д-р Спиридон Тодоров”. Съредактор е на литературните алманаси „Крайречни гласове”, „Още са живи крилатите хора”, „Молитва” и „Дунавски съзвездия”.

През 2017 г. излезе и стихосбирката му „Любовно адажио”, включена в е-библиотека gabriell-e-lit.

Йордан Василев участва и в антологиите на ССПБ „Светоусещане”, „Отражения”, „Графити” и “Аритмии”.

Член е на Дружеството на писателите в Русе и на Съюза на свободните писатели в България. Председател е на Филиала му в Русе от основаването през 2013 г.

Автор в сп. „Картини с думи и багри“ от брой 2/2020.


Йин Сияоюан

Йин Сияоюан

(Yīn Xiǎoyuán, „殷晓媛“ на китайски) е авангарден, епичен поет, както и многожанров и многоезичен писател, основател на Енциклопедичната поетична школа (ок. 2007 г.), инициатор на Хермафродитното писателско движение и главен съставител на Декларация за хермафродитно писане, редактор и визуален дизайнер на „Енциклопедична поетична школа” (Специално издание за 10-та годишнина), „За12-та годишнина Поезия и фотография – Албум с ръкописи “ и „Годишник за 2020 г .: Поезия и фотография “,„ Луксозна версия за 2020 г.: Поезия и фотография с текст“ и „Химн на поезията 2020 “ : CD албум на Международния фестивал на поезията онлайн“.

Тя също ръководи „Енциклопедична поетична школа за творческо писане и интегрирана художествена работилница“, членове на която са поети, писатели, драматурзи, музиканти и художници по визуална/инсталация/фотография/калиграфия.

Йин Сияоюан е завършила Пекинския университет за международни изследвания. Тя е член на Китайската асоциация на писателите, Китайската асоциация на преводачите и Китайския институт за поезия. Тя е публикувала 11 книги, включително 5 поетични антологии и 6 преводни книги.

Енциклопедичната поетична школа е „нова тенденция в съвременната китайска поезия”.
Тя е написала 18 епоса и 24 тома енциклопедични стихотворения.

Нейните произведения са написани на китайски, английски, японски, немски и френски и са преведени на френски, немски, испански, италиански, шведски, португалски, арабски, ирландски, галисийски, финландски, румънски, гръцки, естонски, руски, бенгалски, иврит, македонски , турски, български, японски и албански, и публикувани у нас и в чужбина.

Тя си сътрудничи със 150+ съвременни поети в САЩ, Великобритания, Швеция, Ирландия, Австралия, Испания, Португалия, Русия, Германия, Франция, Финландия, Канада, Аржентина, Япония, Индия, Естония, Куба, Хондурас, Колумбия, Чили, България , Боливия и Еквадор и др.

Автор в сп. „Картини с думи и багри“ от брой 3/2021.


К


Катя Тончева

Катя Тончева

Катя Теодорова Тончева е родена през 2004 г. в София и е ученичка в Американския колеж в София. Има многостранни интереси.

Пише поезия от осемгодишна. Публикувала е във в. „Литературно земеделско знаме“ и LiterNet.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 0/2018.


Кирил Назъров

Кирил Назъров

Кирил Стефанов Назъров е роден на 02.11.1941 г. в с. Драгуш, общ. Петрич. Завършил е българска филология във Великотърновския университет. Преподавател, драматург и редактор, автор на книги за деца и възрастни, преведени на почти всички европейски езици.

Български поет, журналист и писател. Пише афоризми, басни, епиграми, гатанки, приказки, стихове и проза. Сред известните му книги са: „Хоровод“ (1980), „Пчелария“ (1983), „Барабанче бъбриво“ (1985), „Приказките на Заспивко“ (1986), „Огражден“ (1997), „Писатели в епигРАМКИ“ (2001), „Цветница“ (2004) и други.

Удостоен е с няколко национални и международни награди. Той е сред малцината съвременни български детски поети, чиито творби са включени в учебниците на учениците от началните и прогимназиални класове. Носител е на литературната награда за детско творчество „Петя Караколева“.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от предпремиерния брой 0/2018.


Крум Гергицов


Крум Гергицов

Роден е през 1949 г. в с. Новачене, Плевенско. Израства и получава средно образование в Плевен.

През 1976 г. завършва НАТФИЗ „Кр. Сарафов“- София, специалност „Театрознание“, в класа на проф. Любомир Тенев.

От 1976 г. е  драматург на Русенския драматичен театър. В периода 1998-2000 г. е негов директор, а  през 2006-2011 г. заместник-директор.

В периода 1980-1988 г. е директор на Държавен куклен театър – Русе.

Активно се изявява в областта на театралната критика. Има многобройни публикации по проблемите на българския театър в столични и местни издания за култура и изкуство. Бил е член на жури на национални фестивали и форуми на театъра – професионален и  любителски.

През 2009 г. издава книгата „Русе – преживени театрални мигове“.

Има публикации и като литературен критик с многобройни публикации в периодичния печат.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 0/2018.


Катя Николова

Катя Николова

Родена е в Свищов през 1958 г.

Български художник, преподавател по изобразително изкуство. Живее и твори в родния си град. Има участия в български и международни пленери и общи изложби, както и на самостоятелни изложби в Свищов и София.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 1/2019 г.


Колю Колев

Кольо Колев

Роден е на 16.03.1988 г. в град Монтана. От ранна детска възраст живее в Бургас, където се премества семейството му. Завършва през 2007 г. ПТТ „Проф. Д-р Асен Златаров” в Бургас, специалност Мениджмънт в хотелиерството.

Негови стихотворения са публикувани във вестниците “Дума” „България днес”, „Ретро” и „Уикенд”, както и в електронните списания ”Литературен свят”, „LiterNet“, „Е-същност” и „Простори”.

Участва със свои поетични творби в сборника за поезия и проза „Часовниковата кула” и в „Алманах Бургас”. Носител на втора награда от конкурса „Искри над Бяла” 2017 г.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 3/2019 г.


Казимиру де Бриту

Съвременен португалски поет.

Чрез преводите на Сидония Пожарлиева в рубриката „Преводачът представя“ става автор в брой 3/2021 на списание „Картини с думи и багри“.


Красимир Манев

Красимир Манев 

Роден е през 1955 г. в с. Кошов, Русенска област.

Пише стихове от ученик. Завършва Строителния техникум в Русе, а след това Полувисшия железопътен институт „Тодор Каблешков“ в София.

От студентските му години са и първите му публикации в периодичния печат.

През 1994 г. издава първата си поетична книга „Не може да ме е нямало“. Следват „Крадец на време“ /1997/, „Крадец на време”, 1997г., „Молитва за вяра”, 1998 г., „В сезоните на моя бяг”, 2003г., „Измамна утеха”, 2006 г., след които и две книги с разкази – „Далечни светлини”, 2007 г. и „Малкият”, 2014 г.
„Диви орехи“ е най-новата му книга със стихове /2018 г./

Автор в сп. „Картини с думи и багри“ от брой 1/2022.


Красимира Казанджиева

Красимира Казанджиева

Красимира Тодорова Казанджиева е на 17 март 1940 г. Баща ѝ е убит от Народния съд след 1944 г.

Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1972 г. със специалност актьорско майсторство за драматичен театър.

Участва във филмите „Неспокоен дом“, „Насрещно движение“, „Юлия Вревская“ и „Салвадор Дали“ и има над 50 театрални роли. Дълги години играе на сцената на Сатиричния театър. Също така участва в сериала „Забранена любов“, където изпълнява ролята на Бонка Цекова.

Дава гласа си за радио пиеси, измежду които „Тайната градина“ на Франсис Бърнет.

Започва да се занимава с озвучаване през 1994 г. след препоръка от актрисата Антония Драгова. От 1999 г. до 2015 г. актрисата е в екипа, който озвучава на български език сериала „Дързост и красота“ за БНТ. Тя дублира Стефани Форестър, Карълайн Спенсър и др.

От 2016 г. участва в театралните постановки на формацията „Актьори със сребро в косите“ и пише поезия за литературен салон „Евгения Марс“.

Член на Български хайку съюз. Нейни хайку са включени в общи публикации с хайку поезия на членове на БХС в брой 4/2020 и брой 4/2021.

В брой 2/2022 е представена със стихосбирката си „Набрах светулки“, 2020 – рецензия и подбор на Павлина Петкова.


Л


Любомир Тончев


Любомир Тончев 

Завършил е английска филология. Работи като учител в Русе. Интересите му са в областта на философията, историята, политологията и психологията. Има публикация във в. „Литературно земеделско знаме“ и е-списание LiterNet. 

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 0/2018.


д-р Лиляна Райчева

Лиляна Райчева

Д-р Лиляна Райчева е родена в Асеновград. Завършила е медицина. Работила е като участъков лекар, завеждащ консултативен кабинет в Катедрата по алергология в Медицинския факултет, София. Създава кабинет за кожно-алергична диагностика към ИСУЛ и още един консултативен кабинет към Ортопедичната клиника в Горна баня. Докато работи като лекар, започва да пише поезия и пиеси.

Има публикувани 10 книги с поезия, автор е на 5 пиеси и на 2 книги с белетристика. Публикува в пресата статии за български художници. През 2000 г. е наградена с първа награда за поезия от Клуба на лекарите-писатели. Неин сонет е включен в юбилейната антология на Световната академия за изкуство и култура. През 2003 г. получава литературната награда „Димитър Димов” за драматургия на пиесата „На словото войници”. През 2004 г. е наградена с плакет и грамота от община Асеновград.

Публикува в пресата статии за български художници.

Включена е в енциклопедията „Two Тhousand Оutstanding Europeans of the 21st Century”, Cambridge, England, 2003. Нейни стихове и хайку са включени в български и чуждестранни хайку антологии.

На 17 август 2018 г. е номинирана за титлата Honorary Doctorate of Letters от Mеждународния биографичен център в Кеймбридж, Англия.

Има множество литературни награди.  

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 2/2019.


Любомир Левчев

Любомир Левчев 

Любомир Спиридонов Левчев е роден на 27.04.1935 г. в гр. Троян.

Завършва гимназия в София (1953) и библиография и библиотекознание в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1957).

Работи като литературен редактор в Радио София и като главен редактор в „Литературен фронт“ (1970–72). Председател е на СБП (1979–88).

Автор на книгите: „Звездите са мои. Стихотворения“ (1957), „Завинаги. Стихотворения“ (1960), „Позиция. Стихотворения“ (1962), „Но преди да остарея. Стихотворения“ (1964), „Пристрастия. Стихотворения“ (1966), „Обсерватория. Стихотворения“ (1967), „Рецитал. Стихотворения“ (1968),

„Стрелбище. Стихотворения“ (1971; 1974), „Дневник за изгаряне. Стихотворения“ (1973; 1975), „Звездопът. Поеми“ (1973), „Самосъд. Стихотворения из десет книги“ (1975), „Свобода. Стихове“ (1975), „Изход. Стихове“ (1976), „Поздрав към огъня. Стихове“ (1976; 1978),

„Откъс. Стихове“ (1980), „Заклинания. Стихотворения“ (1981), „Самосъд’83. Стихотворения из четиринадесет книги“ (1983), „Работническа кръв. Стихотворения“ (1984), „Бавен марш и други стихотворения“ (1984), „Поетическото изкуство“ (1986), „Метроном. Стихове“ (1986), „Убий българина. Роман“ (1988; 1989), „Седмата смърт. Стихове“ (1989),

„Отвъд. Стихотворения“ (1994), „Небесен срив. Стихотворения“ (1996), „Пръстен от пръст“ (1999)

„Селена. Лявото око на боговете. Стихове“ (2001) „Ти си следващият. Роман“ (2001),“Вечерен акт. Стихове“ (2003) „Пепел от светлина. Стихове“ (2005), „Окончания. Стихове“ (2006) „Писма от Ада. Есета“ (2008), „Кон със зелени крила. Седемнайсет стихотворения и една поема“ (2009), „Капризната игра на времената. Избрани стихове“ (2010),

„Панихида за мъртвото време. Роман от спомени“ (2011), „Седемдесет и седем стихотворения“ (2012), „В невидимата кула. Любовна лирика“ (2014), „Дневник за изгаряне.

Стихове (1957–1973). Том 1“ (2015), „Градината преди Рая. Стихове (1974–1989). Том 2“ (2015), „Тъжна светлина. Стихове (1994–2013). Том 3“ (2015).

Самосън, поезия, 2017 Опасната свобода, публицистика, Гладиатор с меч от здрач – поезия, Островът и всичко останало, поезия, 2018

Носачи на мълнии, поезия, 2019

Изучаване на живота, сборник 2015 Размисли за орфизма, философска проза.

Носител e на множество награди, сред които: Златен медал за поезия на Френската академия и носител на званието Рицар на поезия (1985), Голяма награда на института „Александър Пушкин“ и Сорбоната (1989), Световна награда за мистична поезия „Фернандо Риело“ (1993), Орден „Стара планина“ – първа степен за „изключително големи заслуги към България, за развитие и популяризиране на българското изкуство и култура“, Националната награда „Христо Г. Данов“ за цялостно творчество (2008), Орден „Владимир Маяковски“ (2009), „Златен венец“ на Стружките вечери на поезията (2010).

Почетен гражданин на София (2015).

Умира на 24.09.2019 г. в София.

Представен в рубриката „На фокус“ в брой 3/2019 на списание „Картини с думи и багри“.


Людмила Христова

Людмила Христова 

Родена е на 26.08.1963 г. в гр. София. Работи като адвокат и специализира в областта на гражданското право. От 2000 г. пише хайку.

Нейни хайку са публикувани в пресата и в антологиите на Български хайку съюз „Розата”, „Пътят”, „Градът”, „Огледала”, „Различна тишина”, „Портрет на града”, „Мълчание в зелено”; в двуезичните антологии „Прегръдки за непознати”, „Отвъд думите”, „Климати”, „Божури”, както и в ръчно отпечатаните хайку антологии на Инго Цезаро, Германия – „Дори и без криле” 2008 г., „Безоблачно небе” 2009 г. и „Объркани сетива” 2013 г.

Носител е на Логото „SMS поезия” през 2006 г. и на Почетен знак „SMS-поезия” през 2007 г. в третия и четвъртия конкурс за SMS поезия на M-tel. Печели 3-та награда в 19-тия международен хайку конкурс „Кусамакура”, Япония 2014 г. и Наградата на град Кумамото в 21-вия Международен хайку конкурс „Кусамакура”, Япония 2016 г., както и отличие в 19-тия ежегоден международен хайку конкурс „Майничи”, Япония, 2015 г., и отличие в Iafor Vladimir Devide Haiku Award, 2018 г.

Има множество отличия и награди и в национални конкурси – „Мелнишки вечери на поезията” 2007 г. и 2008 г.; Международния конкурс за хайку „Вишнев цвят” 2015 и 2016 г. и награда за цялостно представяне през 2019 г. в същия конкурс; „Носачи на вятър” 2016 г.; Пети национален конкурс за хайку „Хармония между небето и земята” 2017 г.

Печели първа награда в  националния конкурс за хайку поезия „Старото езеро” – 2004 г., трети награди в Конкурс на Хайку клуб – София за хайку на свободна тема 2008 и 2015 г., втори награди в същия конкурс – 2009 и 2010 г., и отличия 2012, 2013, 2014, 2017 г.

Има издадени 2 двуезични (българо-английски) книги с хайку в превод и илюстрации на сестра й Светла Христова – „Капки светлина” 2005 г. и „Без предел” 2008 г. (последната преведена и на японски език). Превеждана е на английски, френски, италиански, японски, немски, руски, сръбски, унгарски език.

Член е на Световната хайку асоциация и на Български хайку съюз. Била е секретар на БХС до 2010 г. Автор в сп. „Картини с думи и багри“ от брой 3/2019 г.


Лили Чолакова

Лили Чолакова

Родена и живее в София. Позната е и с поетичния псевдоним Лили-русалка. Пише поезия и къси разкази.

Нейни стихове са публикувани във в-к ,,Ретро“, в-к ,,България днес “, в сборниците за поезия и проза на Издателство Буквите,
в сборника ,, Приятели в поезията“, издаден с благотворителна цел и др. Има издадени три книги с поезия: ,,Лети, ти, мое вдъхновение“ (2011 г. ), ,,Диви ветрове“ ( 2014 г.) и ,, Слънце за утре“ (2016 г.)

През 2018 г. издава първата си книга с разкази ,,До последния миг“.
Участва в литературни конкурси и нейни творби заемат призови места.

Става автор в брой 2/2021 на сп. „Картини с думи и багри“ с поезия.


Лъчезар Селяшки

Лъчезар Селяшки 

Роден е на 26.09.1949 г. в село Сатовча. Завършил „Българска филология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Завършил е и курсове по полски език в същия университет и в Полския институт, София. Работил е като учител и журналист в Благоевград.

Защитил е Първа професионално-квалификационна степен. През м. май, 2011 г. е удостоен с отличието „Неофит Рилски”, присъдено от МОМН. Поет, есеист, прозаик, преводач от полски език (главно на поезия).

Автор е на 18 поетически книги, между които „Самотни думи” (1991), „Другият глас” (1998), „Знаци” (1998), „Петдесет стихотворения” (1999), „Неутешима игра”, двуезична – на бълг. и англ. ез. (2004), „Сърцето на камъка” (2007), „Шепа думи”, избрана лирика (2009), „Отломки от Вавилон” (2012), „Съчки в слънцето”, избрани стихотворения (2014), „Inny glos”, избрани стихотворения в превод на полски език (2014).

Автор е и на два сборника с есета, разкази, фрагменти, на една художествено-документална повест и на студията „В поетическия свят на Атанас Далчев”.

Освен това в България досега са издадени 12 книги с поезия и проза в превод на Лъчезар Селяшки от полски език.

Негови творби са публикувани в периодичния печат у нас и в чужбина, в редица алманаси и антологии. Превеждани са на полски (публикации в списанията „Poezja dzisiaj”, „LiryDram”, „Relacje Interpretacje”, „Lublin” и др.), английски, руски, сръбски, литовски.

Сътрудничи със свои преводи от полски език на Международния фестивал „Славянска прегръдка”, Варна.

Участвал е в международни фестивали на поезията в Полша, Литва („Май над Нерис”) и Лондон. Удостоен е с редица национални и международни награди, сред които се открояват: Номинация за националната награда „Атанас Далчев”, Почетен диплом за активна преводаческа работа, Първа награда – „Славянска брошка” и др.

Член е на: СБП, Българския хайку съюз, Славянска литературна и артистична академия и Съюза на преводачите в България.

Автор в сп. „Картини с думи и багри“ от бр. 2/2022.


Леся Украинка

Леся Украинка

Лариса Петривна Косач-Квитка, известна с литературния си псевдоним Леся Украинка е родена е на 25. 02. 1871 г. в град Новоград-Волински.

Баща й е адвокат, а майка й, Олена Пчилка – писателка. Леся Украинка получава добро образование, въпреки тежкото си заболяване – костна туберкулоза, поради което не посещава училище. Още от дете се влюбва в поезията, музиката и театъра. Има голям музикален талант, който поради заболяването си, не развива достатъчно и не се изявява като професионалист в областта на музиката.

В своите занимания тя е насърчавана и от вуйчо си /брат на майка й/, известният поет, писател, философ, фолклорист и политик, професор по всеобща история, Михайло Петрович Драгоманов /1841 – 1895/, дълбоко свързан с България /умира в София през август 1895 г., преди това е професор по история в Софийския университет /1884 – 1895/.

Чрез него тя се запознава с елита на украинските творци в различни области на изкуството като поета и драматург Михаел Старитски и композитора Микола Лисенко.

Леся пише първото си стихотворение, когато е на 9 години. През 1884-та, когато е едва тринайсетгодишна, в списание „Лвов“ са публикувани две нейни стихотворения, които са подписани с псевдонима Леся Украинка.

Заради заболяването си се лекува в Крим, Гърция, Германия и Австрия, а последните си години прекарва в Египет и Грузия, където умира на 01. 08. 1913 г. в Сурами. Погребана в Байковото гробище в Киев.

Автор е на сборници с поезия, както и на драми, историческа проза, песни, епични поеми, балади, приказки, статии. Превежда Юго, Шекспир, Данте, Байрон, Хайне и др.

Едни от най-известните й произведения са: „Една стара приказка“, 1893 г. „Contra Spem Spero!“ стихотворение, 1890 г., „В работилницата, в страната на робството“ драматичен диалог, 1906 г., „Песента на гората“ драма, 1911 г., „Оргията“ драматично стихотворение, 1913 г.

Представена в рубриката „На фокус“ в брой 3/2022 на сп. „Картини с думи и багри“


М


Марио Митев

/03.06.1958-19.11.2003/

Роден в Русе. Завършва АЕГ „Гео Милев“ в родния си град и архитектура във ВИАС – София. Работи като архитект в Машстрой и Химстрой-Русе и фирма „Квадра“.

През 2002 и 2003 г. представя първата си самостоятелна изложба-живопис „Градове и знаци“ в Русе и София. През 2004 е организирана посмъртна изложба „Градове и знаци“-2.

Творчеството му е представено в рубриката „На фокус“ в брой 1/2019 на списание „Картини с думи и багри“.


Марин Маринов

Марин Маринов

Роден е в Каблешково, общ. Поморие. Животът и поезията му са свързани с морето. Има многобройни публикации в е-списание „Нова асоциална поезия“. Животът му е свързан с морето, а морето е основен източник на вдъхновение и предмет на описание в творчеството му.

През 2020 г. издава стихосбирката „Осем такта тишина“, която има изключителен успех сред читатели и литературни критици.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 1/2019 г.


Маруся Николова

Маруся Николова

Завършила е Висшия педагогически институт в Благоевград. Работила е като учител и като журналист във вестник „Първа Атомна“ – Козлодуй. Автор е на два романа – „Изневярата“ и „Цветето канибал, сборника с къси разкази „Баба ми, булката“ и детската поетична книга „Чудеса“. Победител е в конкурса на издателство „Буквите“ за съвременен любовен роман с книгата си „Мост през времето“.

През май 2019 излиза романът й „Образи и сенки“. Има публикации в алманах „Нова българска проза“ на изд. „Буквите“, в „Детска антология“ и сборниците на литературен клуб „Многоточие“.

През 2020 г. ,романът й „Дневникът на госпожица Радка“ излиза със знака на издателство gabriell-e-lit.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ брой 1/2019 г.


Мирослава Симеонова

Мирослава Симеонова 

Родена е на 10 ноември 1954 г. в с. Забърдо, Смолянска област.

Завършва Великотърновския университет през 1977 г. със специалност история, а през  2004 г. завършва английска филология  в Пловдивския университет. Преподава история и английски език  в различни училища, като последните 25 години – в СУ ”П.К.Яворов” – град Пловдив.

Има участия с поезия в сборника „Скъпоценни камъчета” на издателство „Булвест”, както и в периодичния печат.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 1/2019.


Минко Танев

Минко Танев

Роден на 30.03.1953 г. в град Пловдив. Завършил е българска филология в Пловдивския университет. Бил е старши преподавател по български език на чуждестранни студенти в Медицински университет – Пловдив и редактор във в. „Академия Медика” – Пловдив; зам.- главен редактор във в. „Арт клуб” – Пловдив.

Автор на шест стихосбирки и хайку книга, заедно със Стоянка Боянова. Съавтор в книги и антологии, редактор на над 60 книги с поезия, проза, хайку и танка. Преведен на немски, френски, английски, полски, словашки, сръбски, японски. Превеждал стихове от руски и арменски.

Член на Съюза на българските писатели, Съюз на писателите лекари в България, Дружеството на пловдивските писатели, Хайку клуб – Пловдив, Българския хайку съюз, Обединено хайку и танка общество – Великобритания, Хайку фондацията – САЩ, Световна хайку асоциация – Япония, Глобално литературно общество, Съюз на писателите на обединените нации, Световно съвременно литературно общество – Непал и др.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 3/2019.


Михаела Грамен

Михаела Грамен

Родена е през 1944 г. Завършва „Стопанска академия“ – Свищов, има следдипламна специализация по социология. Работила е като заводски социолог. Говори руски, немски и гръцки. От 20 години живее, работи и твори извън България.

Автор на книгата „Замъкът на свинаря“. Има множество публикации в местния и централния печат. Участва в сборник „Българските емигранти в Гърция разказват“, литературен сборник „Молитва“ на Съюза на свободните писатели , в българо-румънския литературен сборник „Дунавски съзвездия“, в Алманах на Съюза на българските писатели и др.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 3/2019.


Милена Филипова

Милена Филипова

Родена е на 11.07.1963 г. в с. Горно Абланово обл. Русе.

Завършила е средно професионално образование в гр. Русе през 1981 г. От 1981 до 1983 завършва второ средно за придобиване на професионална квалификация за технически и електро чертожник. Десет години работи в секция „Унификация” в ИТИМ като чертожник.

След това става регистратор в Рентгеново отделение на Окръжна болница гр. Русе. Има няколко години трудов стаж и в завод „Арда” гр. Русе като шивачка. Десет години е работила извън страната.

В края на 2017 г. постъпва като библиотекар в НЧ „Канев-Пробуда 1924“ с. Горно Абланово, където работи и до днес.

Става автор в „Картини с думи и багри“ в брой 4/2019 с два репортажа за представяне на книги в рубриката „Гостува ни“.


Маргарита Нешкова

Маргарита Нешкова

Родена е на 31 август 1952 г. в с. Долна Бешовица, Врачанско.

Завършила е Юридическия факултет на Благоевградския университет със специалност „Публична администрация“.

Публикувала е свои стихове в местния печат и във вестниците „Земеделско знаме“, „Литературно знаме“ и „Литературно земеделско знаме“. Участвала е със свои произведения в литературните сборници „Детелина“ (3 том и 4 том), издадени от СПЗ и в четирите тома на „Алманах Литературно земеделско знаме“ на изд. gabriell-e-lit.

Член е на Съюза на писателите земеделци в България. От 2015 г. е член на редакционната колегия на в-к „Литературно земеделско знаме“.

Автор е на 9 книги, 8 от които са издадени между 2014 и 2019 г., В тях съчетава поезията с биографичната проза: „Осем китки“, „Цветен прашец“, „Хоризонти в моя сън“, „Царевичка на кръстопът“, „Съдбовни пътеки“, „Корените в мен говорят“ и др.

Представена е в брой 2/2019 на „Картини с думи и багри“ с рецензия на Надежда Александрова за книгата й „Искрици в нощта“.

Автор в списанието от брой 1/2020.


Мая Данева

Мая Данева

Родена в град Ямбол. Завършила е информатика в Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. Защитава дисертация и ѝ е присъдена научната степен „доктор по информатика“. Работи като IT-консултант и като университетски преподавател по бизнес-информатика. Пише от 8-годишна; публикувала е в периода 1978-1981 г. След творческо прекъсване от близо 35 години, се връща отново към поезията. Голяма част от стиховете ѝ са тристишия в стил хайку и сенрю.

През лятото на 2020, тя приема 100-дневното предизвикателсво на Йосу Бусон, с което се ангажира в рамките на 100 последователни дни да пише ежедневно по поне 10 хайку. Текстовете от този творчески процес са публикувани на английски в World Haiku  Review, Canada Haiku Review, Frogpond, Presence, Wales Haiku Journal, Time Haiku, The Zen Space, First Literary Review-East, Cicada’s Cry, и FreeXpresSion, както и на немски в списанията Sommergras, Lotosbluete и Chrysanthemum. Член е на Немското хайку дружество (DHG).

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 4/2020.


Мая Цекова

Мая Цекова

Родена и живее във Варна. Пише предимно сатира, но е публикувала и лирика. Печата в много издания като „Литературен свят“, „Литературен глас“, „Стършел“, „Втора младост“, „Матадор“ и други, сътрудничи редовно на вестници за българите в чужбина като „България“, „България Сега“, издавани в Чикаго, „Пламък“, Торонто“, превеждана е в „Без навреда“, Северна Македония.

Носителка на първа награда за афоризми на последния международен конкурс на Салона за българска култура и духовност, Чикаго „Изящно перо“, на международния конкурс на Славянския университет „Г. Р. Державин“, Северна Македония „, JAS ,ИTAP ПЕJO“,,2021, международния конкурс „Професор Бързаков“, Сан Франциско. Лауреат и в конкурса за хумор и сатира в град Кубрат 2020.

Издала е три книги : „Смешки без дрешки“,1999; „Апашите са от нашите“, 2019; „Афоризми“, 2020. Под печат е книга с афоризми, епиграми и вицове „Съчки в огъня“.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 1/2021.


Мила Долапчиева

Мила Долапчиева

Родена е на 21 март 1997 г. в град София. Бакалавър по бизнес администрация от 2020 г. Любимият й предмет в училище е бил български език и литература. Пише поезия от прогимназиална възраст.

Печелила е следните литературни награди: Десети национален конкурс „Бог е любов” на МОН през 2012 г- 1-во място и на Четиринадесети национален конурс „Бог е любов” през 2015 г. – 2-ро място.

Първата й публикация в литературно издание е „Фрагменти“ в брой 2/2021 на списание „Картини с думи и багри“. С тези стихове става автор на списанието от същия брой.


Марин-Константи Палатов

Марин-Константин Палатов 

Роден е на 04.05.2002 в София.

Завършил е Софийска математическа гимназия „Паисий Хилендарски“ през 2021 г. Понастоящем е студент в Политехническия университет в Милано.

Преди да се захване с осъществяване на собствената си идея – списание „paradigma (една нова страница)“, е редактор на ученически вестник, също издание на ученици от СМГ.

Отличен е в конкурси за творческо писане. Има задълбочен интерес към изкуството, независимо дали става въпрос за изобразително изкуство, за музиката или поезията.

Негова творба е включена в рубриката „Гостува ни“ на брой 2/2021 на сп. „Картини с думи и багри“, в която е представено списание „paradigma (една нова страница)“.

Автор и гост редактор в сп. „Картини с думи и багри“ от брой 2/2021 и брой 3/2021.


Милена Френкева

Милена Френкева 

Милена Филипова-Френкева е д-р по социална психология и позитивен психотерапевт.

Пише поезия от детските си години. Издала е 4 стихосбирки „Кръговрат“, „Научи ме да летя“, „Денят е нацъфтял като мушкато“ и „Пролетно огледало“ /представена с рецензия на Иван Селановски в брой 4/2019 на списанието/.

Спечелила е 1 награда в конкурса „С Ботев в сърцата“ през 2021 г. при НЧ „Христо Ботев — 1879“ Козлодуй със стихотворението „Обичам Ботев“ и 1 награда от Втори национален конкурс „Асен Разцветников“ „С пламъка на родолюбието“ 2021 г. със стихотворението „Тиха любов“.

Публикува стихове в електронните сайтове Откровения, Буквите и Hulite.net. и в. Литературно земеделско знаме.

Член на „Съюза на писателите земеделци“.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 3/2021.


Мира Дулевска

Мира Дулевска 

Учи в Софийска математическа гимназия „Паисий Хилендарски“. Победителка е в конкурса на списание „paradigma (една нова страница)“ от лятото на 2021 г. за разказ.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 3/2021 с наградения в конкурса разказ.


Милена Стоянова

Милена Стоянова

Родена е на 30.10.1958 г. в Пловдив. Завършила е полувисше медицинско образование и има 23 години стаж по специалността.

Има литературни изяви от 2001 г. в студио „Младост“ с художествен ръководител Николай Гюлев.

Награждавана е на „Мелнишки вечери на поезията“ – 2002 г. и 2003 г., на „Кулски поетичен панаир“ – 2005 г.,
през 2016 г. с отличие от Столична община на конкурса „В полите на Витоша“.

Има публикации в местни и национални издания.

Автор на стихосбирката „Точка на мълчание“, изд. КВЦ, Пловдив, 2022 г.

Автор в сп. „Картини с думи и багри“ от брой 2/2022 с участие в обща публикация „Те обичат Асеновград“ и от брой 3/2022 със самостоятелна публикация.


Н


Надежда Цанева


Надежда Александрова Цанева

Родена е в град Видин, в семейство на учители. Живее и твори в София. Завършила е българска филология в СУ „Климент Охридски“. Работила е като преподавател по български език и литература и като редактор на сайта „в-к Земеделска защита“ .

Поет, филолог и педагог, автор и редактор в издателство gabriell-e-lit и списание „Картини с думи и багри“.

Има многобройни публикации в периодичния печат и интернет. Поддържа блог за поезия и литературна критика.

Автор на сборника със стихове и статии „На попрището жизнено в средата“.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 0/2018.


Надежда Радева

Надежда Радева

Родена е през 1967 г. в Русе. Завършила е българска филология в ШУ „Еп. Константин Преславски“.

Автор е на стихосбирките „Непрестанно“ (1996), „Лично“ (2001), „Любовта, от която съм бягала“ (2009), „Игра на писма“ (2005), „Не жена“ (2014) „Рисувам те в червено“ (2016), „Не съм сама“ (2018), „Изпращане на април“ (2019) и книгата за деца „Приключенията на Прасчо“.

Участва в литературни конкурси и печели награди. Има публикации в литературни сборници, в периодичния печат и интернет. Пише стихове и разкази за деца и възрастни.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 1/2019, а от брой 2/2019 често е и гост редактор, като представя автори и творчески сдружения от Русе и Гюргево.


Нина Тончева

Нина Тончева

Родена е на 20.06.1942 г. в град Трявна. По образование е машинен инженер. Преподавала е в Русенски университет „Ангел Кънчев”. Пише стихотворения за деца и за възрастни. Публикувала е във в. „Литературно земеделско знаме“ и в интернет издания. Живее в Русе.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 1/2019.


д-р Никола Бенин

Никола Бенин

Д-р Никола Бенин е гл. асистент по български език, литература и изкуство в РУ „Ангел Кънчев“.

Бил е преподавател по Българска филология във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, гр. В. Търново.

Научните му интереси са в областта на нова българска литература, най-нова българска литература, методика на обучението по литература, ранно обучение по четене и писане, българска и чужда литература, литература за деца и юноши, митология, религия, исторически роман и др.

Член на Съюза на учените, на European Association for Jewish Studies, The Society of Biblical Literature.

Автор в „Картини с думи и багри“ от брой 1/2019.


Николай Николов

Николай Николов

Роден е на 11.09.1970 г. във Варна.

Завършва ТОХ „Асен Златаров“, свири на китара, сформира рок група, тренира бойни изкуства.

След отбиване на военната си служба, през 1990-91 сменя няколко професии.

През 1992 учи във Варненски свободен университет, след това във ВИНС. През 2000 г. създава фирма за градинарство, а през 2011 г. – пекарна за хляб.

Започва да пише по време на пандемията – сатирични стихове и поеми, политически драми и автобиографична проза.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 1/2021 г.


Николина Тодорова - Нина Росна

Николина Тодорова

Николина Тодорова, която често се подписва и с литературния псевдоним Нина Росна, е родена на 21 юли 1934 г. в с. Баниска, Русенско.

Развива таланта си в литературния кръжок „Н. Й. Вапцаров” към Дома на Културата на транспортните работници в гр. Русе и литературния клуб към Дома на здравните работници.

Има четири издадени книги – стихове за деца и възрастни: „Шипков плод” – стихове – изд. „Денница”, 1996 г., „Горска олелия” – детски стихове, 2 издания – 2004 и 2005 г., ИК „Парнас” – Русе, „Люлякови утрини” – лирика – 2012 г. „Стъпка от кошута” – стихове за деца, 2018 г.

Член е на литературен клуб към читалище „Зора” – Русе, на Дружеството на русенските писатели и на Съюза на свободните писатели в България.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 1/2021.


Николина Пенева

Николина Пенева 

Родена е в с. Коркина, Кюстендилско. Живее и твори в Русе.

Автор е на 46 книги, издадени в периода 1996 – 2021 г. Дебютира със стихосбирката „Огън” (1996). Най-новите заглавия са отпечатани през 2021 г. – вторият том с поезия „Водите на живота”, предхождан от първия том „Птичи поглед над душите”(2020). Има издадени книги с духовна поезия и нарича себе си „евангелска поетеса”.

Известна е като автор на духовна поезия, любовна лирика, сатирични стихове и епиграми.

Като автор на афоризми участва в шест поредни национални литературни сборника „Законите на Мърфи в ефир”. В настоящето издание са включени сентенции, писани през годините, много от тях са прочетени в ефир.

Става автор на издателство gabriell-e-lit с 47-мата си книга „Усмивките на мъдростта“.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 2/2021.


Николинка Димитрова

Родена във Варна. Завършва „Педагогика на изобразителното изкуство“ в ШУ „Епископ Константин Преславски“. Работи като дигитален илюстратор за български и международни издателства.

Изяви и награди:

Варна 2013 г. – Изложба „Приказки и фантазии“ избрана колекция от дигитални илюстрации с подкрепата на фестивала „FUNCITY 2013“; Варна 2014 г. – Благотворителна акварелна изложба „Гледайки морето“ по време на годишната регата Cor Caroli-Bavaria yachts;
Италия 2016 г. – Награди на „MAXI PAINT PERFORMANCE“ „Daniel Smith“ на фестивала на акварела „Fabriano in acquerello“ ( съвместно с Паулина Копестинска – Полша );
Варна 2017 г. – Изложба „Четири елемента“ – сборна изложба акварел, Николинка Димитрова, Елица Карабашлиева, Иво Иорданов – изложбена зала на Радио Варна;
Варна 2020 г. – Изложба „Будителите преди и сега “ – сборна изложба – комплекс Морско Казино;
Варна 2021 г. – „Лирични рисунки – изкуство на хартия” – сборна изложба на варненски автори

Представена в брой 4/2021 на сп. „Картини с думи и багри“ с две публикации, във връзка с нейната дебютна изложба „За нас откровено“.


Николай Гюлев

Николай Гюлев

Роден е през 1942 г. в Гюмюрджина, дн. Гърция. Детството му минава в с. Резбарци, Кърджалийска област.

По-късно завършва специалността Журналистика в СУ “Св. Климент Охридски”. Работил е като журналист в централни и местни издания.

Автор на 13 стихосбирки: “Някъде във нас е светлината” /1970/, “Пръст и вода” /1975/, “В часа на отлива” /1980/, “Небесен огън” /1986/, “Вторият живот” /1998/, “Голямото щракане”, /1998/, “Житие на един смешен и грешен раб божий” /1998/, “Отпивам мига” /1999 /, “Лятна есен” /1999/, “Безпределност” /2000/, “Убежище” /2001/, “Животът удря и животът гали” /2002/, “И земен, и небесен!” /2008/, “И все пак” /2014/.

Негови стихове са превеждани на унгарски, руски, турски и молдовски език. Носител е на национална литературна награда от Яворовите дни в Поморие.

Превеждал е руски поети и писатели, както и романа “Носач на вода” на латвийската писателка Илзе Индране. От 1970 г. живее в Пловдив, член е на Дружеството на писателите в града.

Ето какво споделя поетесата Милена Стоянова за него:

„Когато го срещнах през 2000 г., вече беше художествен ръководител на литературно студио “Младост”. В негово лице за първи път имах възможност да видя на живо български поет, да се докосна до богатия му душевен мир и това да ме окрилява. Ники Гюлев (както го наричахме в литературния клуб) беше земен и в същото време възвишен, сякаш неприсъщ за реалността. Това вълнение оставаше при всяка нова среща, остава и до днес, въпреки че на 12 юни 2017 г. земният му път привърши. Уверена съм, че за всички нас, които го познавахме, гласът му, думите му, образът му са все така живи.“ , 1 август 2022 г.

Представен в брой 3/2022 на сп. „Картини с думи и багри“ с рецензия за поетичния дебют на Милена Стоянова.


О


Огнян Балканджиев

Огнян Балканджиев

Роден през 1957 г. в Русе.
От 1990 г. до днес е художник на вестник ,,Утро”.
От 1990 до2007 г. художник в ИК ,, Парнас”, а от 2007 сценограф в куклен театър ,,Камила”.

С Дружеството на свободните художници представя изложби в Италия , Великобритания, САЩ , Франция , Германия.
У нас има десетки самостоятелни изложби и илюстрирани книги.

Негови илюстрации към книгата за деца на Надежда Радева „Прасчо“ са публикувани в списание „Картини с думи и багри“ брой 4/2019 и брой 3/2020.

Негови картини, подбрани от Надежда Радева, са представени в рубриката „Гостува ни; Гастрол“ на брой 4/2020 като част от представянето на румънската поетеса Дуня Паланджеану.


П


Пенко Керемидчиев

Пенко Керемидчиев

Роден на 11 януари 1027 г. в град Панагюрище. Завършил е българска филология в СУ „Климент Охридски“ и работи като учител по български език и литература в градовете Девин, Сопот, Калофер, Копривщица, Раковски.

Автор на 10 поетични книги и многобройни публикации в периодичния печат.

Автор, представен в раздела „На фокус“ на списание „Картини с думи и багри“, брой 0/2018.


Петко Огойски


Петко Огойски

Роден в село Огоя, Община Своге, Софийска област на 1 ноември 1929 г. Завършва гимназия в София. През 1950 г. е осъден на 5 години затвор за „вражески стихове и заговорническа дейност“ която присъда изтърпява в разни затвори и в концлагера Белене. Следва в Историко-филологическия факултет на Софийския държавен университет.

Депутат от СДС (от квотата на БЗНС „Никола Петков“) в VII ВНС, главен редактор на в-к „Земеделско знаме“.

Член е на Съюза на българските писатели, на Съюза на българските журналисти, на Българското историческо дружество и на Съюза на краеведите в България.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 0/2018.


Пенка Иванова

Председател на НЧ „Ахинора-2006“, с. Яворово, община Стара Загора. По образование е филолог, с многобройни публикации в периодичния печат, автор на документалната книга за живота и творчеството на Петко Огойски „Познах го със сърцето си“, главен редактор на в. „Ахинора“, издание на НЧ „Ахинора 2006“.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 1/2019.


Първолета Маджарска

Първолета Маджарска

Родена е на 4 август 1955 г. в гр. Радомир. Завършила е Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, специалност Българска филология, и изобразително изкуство в Педагогическия колеж „Св. Иван Рилски“.

Била е учител по изобразително изкуство. Работила е като журналист в регионални медии. От 1997 г. е уредник в Художествена галерия, Перник.

Има награди от национални и международни конкурси. Стиховете й са превеждани на английски, полски, украински, сърбохърватски и руски език.

От 2012 г. е основател и главен редактор на алманах-списание „Културна палитра“ за литература, изкуство и креативност.

Член на Съюза на независимите български писатели (2000) и на Движението на Световните поети (2010).

Автор е на стихосбирките „Ангел с ахилесова пета“ (1997), “Живей сега“ (2001, „Детето плаче като Бог“ (2006),„Ще се видим в Рая“ (2008) „Къде Икарите гнездят“ (2014),„Мадоната и птиците“ (2015)


Петър Чухов

Петър Чухов

Роден на 23 юни 1961 г. в София.

Автор на 11 стихосбирки (най-новата – „АДdicted“, 2017), 3 книги с проза (най-новата – „Достатъчно дълго“, 2019) и книга за деца. Съставител и редактор на „Mas-mas csond / Различна тишина“ (Napkut Kiado, Budapest, 2012, антология на българското хайку). Съавтор (с Ал. Мануилов) на пиесата „Честита Нова година“, номинирана за Национална годишна награда за драматургия (Шумен, 2015).

Творбите му са преведени на 20 езика, публикувани в над 20 държави. Награди: „Агата“ за криминален разказ (2000), „Иван Николов“ за най-добра стихосбирка (2002), „Развитие“ за нов български роман (2003), Голямата награда за SMS поезия (2004), „Славейкова награда“ (2005 – първа, 2013 – трета, 2016 – първа), „Златен ланец“ (2007), Голямата награда на музея „Башо“ в Япония (2007), награди от Международния хайку конкурс в Москва (2012), Голямата награда на конкурса за любовна поезия „Магията любов“ (2013), Втора награда на поетическия конкурс „В полите на Витоша“ (2014), номинация за наградата за нова българска поезия „Николай Кънчев“ (2015), Национална награда за лирика „Иван Пейчев“ (2017, за „АДdicted“), Номинация за Национална награда за поезия „Христо Фотев“ (2018, за „АДdicted“), Номинация за литературната награда „Балканика“ (2018) и др.

Автор и водещ на проекта „Поетически трубадурски двубои“, пише музика и текстове, свирил в много рок-групи („Субдибула“, „Тутакси“, „Стенли“), в момента е в етнорок групата „Гологан“, Par Avion Band и групата за поезия и алтернативен рок „ЛаТекст“, с която представя стиховете си. Член на Управителния съвет на Българския ПЕН-център, Сдружение на български писатели, Хайку клуб „София“, Haiku Society of America, World Haiku Association и Musicautor.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 3/2020 г.


Павлина Петкова

Павлина Петкова 

Павлина Якимова Петкова е родена на 13 март 1964 г. Живее в гр. Бяла, Русенско, а работи в гр. Борово.

Пише лирика, проза, есета, афоризми, хайку, хайбуни, рецензии. Нейни публикации са помествани в редица вестници, както и в периодичния печат, в алманаси и антологии. Книги на Петкова се намират в редица читалища в страната, както и в библиотеките на българските училища в Кеймбрич, Великобритания; Ларнака, Кипър и др.

Носител е на грамоти и отличия от литературни конкурси за поезия и хайку.

Издадени книги: “С крилете на птица” /2001/- поезия; “Между изгреви и залези” /2009/- поезия и хайку; “Паяжина от лъчи” /2010/ – /двустранно издание с Иван Северняшки/ – поезия; „Кръговрат на чувствата” /2011/ -поезия и хайку; „Душата ми е клада” /2014/ – поезия; „Тайнопис по небето” /2015/ – хайку; „Волтова дъга” /2016/ – sms -поезия; „Знак за жена” /2016/ – поезия; „Приятелство между редовете” /2017/ – проза; „Обичаме те, Юлия” /2017/ – проза; „През сезони и дни” /2018/ – хайбуни; „Спасени думи” /2018/ – хайку, „Сълзи по клепачите“ /2019/ – поезия, „Река многоцветна /2021/ – хайбуни и импресии.

Член е на Конфедерацията на българските писатели и председател на КБП – Бяла. Председател е и на литературната група „Хайде де” при НЧ „Трудолюбие – 1884″ – гр. Бяла. Членува в Литературна група към Военен клуб „Н. Вапцаров” – гр. В. Търново и „Сцена на духовността” – гр. Плевен.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 3/2021.


Р


Рени Васева

Рени Васева

Родена е в София. Завършила е българска филология в СУ „Климент Охридски“. Преподавател по литература и поет, автор на стихосбирката „Погледи“, изд. ЛК „Многоточие“, С., 2019. Публикувала е в сп. „Нова асоциална поезия“ и в други интернет издания.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 1/2019. Автор в е-Библиотека gabriell-e-lit с книгата си „Погледи“.

Издателство gabriell-e-lit осъществява като електронни книги и като печатни издания стихосбирките й „Сътворения“ и „Денонощия“.


Росен Русев

Росен Русев

Роден е на 15.10.1947 г. в Кубрат. Завършва Техникум по минна промишленост, Перник и 25 години работи в областта на минното дело. Понастоящем живее в Поморие и се отдава на страстта си към литературата.

Има стихове с различна тематика, отразяващи светоусещането и сърдечните пориви на лирическия аз.

Автор на три стихосбирки, а скоро ще издаде и четвърта книга със стихове. Публикува в личния си дневник във фейсбук и в сайт за руска поезия.

Росен Русев е автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 1/2019 г.


Румен Сейреков

Румен Сейреков

Роден е на 07.07.1959 г. в град Добрич.

Завършил ВМЕИ-Варна като машинен инженер, работил в изчислителен център, а след това като заместник-управител на в. „Добруджанска трибуна“.

В началото на 90-те години започва да публикува карикатури и епиграми във в. „Стършел” и регионалния печат…

Пише стихове и проза.

Публикува в сайта на Клуба на дейците на културата „Нов живец“, Атина и на в. „Отвъд кориците“, както и в публични групи във фейсбук.

Има многобройни публикации и в периодичния печат. Няма издадена книга, в процес на подготовка са две стихосбирки.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 1/2019 г. Представен в рубриката „На фокус“ в брой 3/2020. Румен Сейреков ни напусна на 07.09.2020 г.


Райна Преславска

Райна Преславска

Родена е в Русе през 1944 г. Дългогодишен банков служител, съпруга, майка и баба.

Пише поезия от младежка възраст. Завършва „Народен университет по литература” през 1970 г., участва в литературните клубове „Никола Вапцаров”, „Медик”, „Любен Каравелов” и клуба към читалище „Зора”. Има публикации в периодичния печат.

Дебютната й книга е стихосбирката „В бялата лодка” /2014 г./.

Автор в списание „Картини с думи и багри” от брой 2/2019 г.


Ради Стефанов Радев

Росица  Копукова

Родена е и живее в София, завършила педагогика и българска филология и още 7 специалности след гимназия.

Работи като журналист в централна медия. Издала 49 книги на български, френски и английски език. Рецензент на много автори. Известна по света – 50 престижни международни награди – САЩ, Италия, Австралия, Германия и десетки български. Превеждана в европейската и американската преса.

Участник в български и международни Антологии за поезия. Превеждана още на италиански, руски, португалски , немски език. Златни медали за лирика и проза в САЩ и у нас.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 2/2019.


Ради Стефанов

Ради Радев

Ради Стефанов Радев е роден на 4. 07. 1944 г. в село Болярино, Пловдивско, където прекарва детството си. После учи и работи в Пловдив.

Автор е на сборника с хумористични разкази “Галерия от гротески” (2008) и на непубликуваните – пиеса “Таласъмски хроники”, повест “Фрагменти от дневника на Марко Тотев”, фантастичен роман “Езотерон” и др. През 2019 г. излиза от печат стихосбирката му „Пеещи безумства“, която е преиздадена през 2020. Живее и твори в Пловдив.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 3/2020.


Радой Попиванов

Роден е на 15.02.1973 г. в София. Завършил е право в СУ „Св. Климент Охридски“.
Пише от ученик, първо стихове, а по-късно предимно проза. Публикувал е стихове в старозагорския вестник „Литературен глас“, варненския „КИЛ“, както и статии в публицистични издания. Има няколко поощрителни награди от престижни литературни конкурси, сред които се откроява „Ний всички сме деца на майката-земя“.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 3/2020.


Ралица Руйчева 

Ученичка е в Софийска математическа гимназия „Паисий Хилендарски“ , публикувала е стихове и проза в списание „paradigma (една нова страница)“ – издание на ученици от СМГ.

Автор на списание „Картини с думи и багри“ от брой 3/2021.


Рамела Бохосян

Рамела Бохосян-Стоянова

Родена и живее в град Пловдив.

Завършва специалност „Българска филология“ във ВТУ’ ‘Св. Св. Кирил и Методий“. Дългогодишен учител по Български език и литература в горен курс.

Има издадени четири стихосбирки – “Две ноти светлина“ (2016 г.), „Разлистваш душата ми“ (2017 г.), „За да съмне“ (2018 г.) и „За да ни има“ (2020 г.) с редактор Елена Диварова.

Членува в Дружеството на пловдивските писатели, Литературен кръг „Метафора“ и в Управителния съвет към читалище “Възраждане“ – Старинен Пловдив. Нещатен сътрудник на БНР, Програма „Христо Ботев“ от 2013 до 2016 г.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 3/2021 г.


Роси Савова

Роси Савова 

Родена е през 1958 г. в гр. Берковица, област Монтана.

Завършва ИНДУ „Лазар Станев” Плевен и ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” със специалност Начална педагогика. Дълги години живее в Севлиево. Там работи като учител и като завеждащ сектор „Културно-масова работа” в Профсъюзен културен дом „Ненко Илиев”.

Била е член на редакционен екип на заводски вестник „Червено знаме” и председател на литературен клуб. По-късно е учител в гр. Козлодуй, където живее и в момента.

Участва в много литературни конкурси за проза и поезия. Носител е на общински, областни и национални награди и отличия, сребърен и бронзов медал за поезия на VІ и VІІ републикански фестивал на художествената самодейност. През 2011 г. получава ІІ награда за проза в националния литературен конкурс за сатира „Очи за себе си”. През 2015 г. е лауреат на конкурс за новоиздадена книга „Голямата книга на малкия град” на Съюза на свободните писатели в България.

Стихове на Роси Савова са печатани и в чужбина: в превод на украински – във вестник „Заря”; в сайта на българската културна общност в Чикаго; в превод на френски – в списание REVUE PÉRIOIQUE.

Пише поезия за деца и възрастни, проза, хайку, хайга, апева, сатира и детски пиеси. Под нейна режисура детско театрално студио „Приказен свят” изнася над 15 представления в града и района.

Книги на автора: „Вълшебства” 2008; „Въглени за късна есен” 2014 и „Плетеница от мигове” 2020. Участва като автор в алманах „Бразди” Севлиево, „Под лъчите на слънцето” Враца, „Думите” на КБП, „Нарисувай ми любов и вино” за поети и художници на издателство „Лунна светлина 13” и др.

Председател е на Конфедерацията на българските писатели – филиал Козлодуй и на Литературен клуб Козлодуй.

Автор в сп. „Картини с думи и багри“ от брой 1/2022.


С


Светлин Трендафилов

Светлин Трендафилов

Роден е роден през 1992 г. в Каварна. Художник, поет, музикант и танцьор. Дипломира се във ВСУ „Черноризец Храбър“ – Варна като дизайнер на архитектурна среда. Има шест самостоятелни изложби живопис и участия в колективни изложби в България и чужбина. Автор на книгите ,,Мълчаливи крясъци”  (2010 г.) , ,,В търсене на светлина” (2012 г.), ,,Между вчера и днес” (2017 г.) и ,,Ти ли си Тя?” (2018 г.) Има публикации в електронни и печатни издания още като дете.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 1/2019 г.


Стоянка Боянова

Стоянка Боянова

Родена е на 29.03.1955 г. в с. Манолско Конаре, Пловдивска област. Завършила е физика в Пловдивския университет. Работила е като главен експерт в Българския институт по метрология, София – в областта на измервателните уреди, създава и одитира системи за управление на качеството, разработва стандарти.

Автор на 12 книги – девет стихосбирки, роман, сборник с къси разкази и хайку книга, съвместно с Минко Танев. Съавтор на повече от 30 издания в България, Полша, Сърбия, Германия, Индия, Япония, САЩ, Англия, Африка. Редактор на книги с разкази, романи, речници.

Член на Съюза на българските писатели, Дружество на писателите – Пловдив, Дружество на писателите – Карлово, Хайку клуб – Пловдив, Български хайку съюз, Хайку фондацията – САЩ, Обединеното хайку и танка общество – Великобритания, Световна хайку асоциация – Япония, Глобално литературно общество, Съюз на писателите на обединените нации, Световно съвременно литературно общество – Непал и др.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 3/2019.


Сидония Пожарлиева

Сидония Пожарлиева

Сидония Йорданова Пожарлиева е родена в Плевен в семейство на учители, живее в София. Завършва Езикова гимназия (Ловеч) и френска филология в Софийския университет. Журналистка, преводачка от (и на) четири езика, поетеса.

Публикувала е седемнадесет поетични книги (вкл. хайку), първата – „Гневна нежност“ (1992), а от 2003 до 2017 г. излизат книгите й с хайку: „Бисери небесни“, „Светове“, „От Далнини към Безкрая“, „Para o Infinito“, Португалия, „(Не)Обичайни неща“, „От мъката до усмивката“, „Крила на духа“, „Многоцветен свят“, повечето от тях с превод на два и повече езици.

Автор е на книга с литературна критика – „Моя Любов“, Лузо, Португалия (2014). Нейни стихотворения са представяни в български и чуждестранни антологии, сборници, алманаси.

Превела е 56 книги от френски, португалски, испански, български (първата е „Монахинята“ от Дени Дидро, 1967, с пет издания, в сътрудничество със Стефанка Димова), а последната й преводна книга е: „Сянката и Слънцето“ от Руи Белу (2012, от порт.).

Носител е на национални („Славейкови дни“, 1974 и др.) и международни награди, вкл. „Европейска награда за поезия“ (Лече, Италия, 2007), Награда „Гийом Аполинер“ на ХХ Цветни игри над Пиренеите (2012), European Kukai (2014). Член на СБЖ (1975), СНБП (1990), Български хайку съюз (2003) и Френската асоциация ХайкУЕСТ (2010).

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 1/2020.


Стоян Михайлов

Стоян Михайлов

Роден е на 5 април 1940 година в близкото до Търговище село Лиляк. Пра-пра внук е на поборника Панайот Хитов.

Средното си образование завършва в Търговище, а висше в Софийския университет „Кл. Охридски”.

Твори поезия за деца и възрастни, хайку и афоризми. Издал е досега 10 стихосбирки, съавтор на много сборници и публикации на местно и национално ниво. Поддържа блог в интернет с над 300 постинги и хиляди прочити. Редовен участник в седмичното предаване на радио София

„Законите на Мърфи”. Мърфолог на страната за м. декември 2017. Участник в много литературни конкурси – международни и национални. Два пъти носител на първа награда в конкурса „Изящното перо” – Салон за българска култура и духовност Чикаго,САЩ през 2017 и 2019 год. Трето място от Международния конкурс „Небесни Меридиани 2018” – Израел. В Първия национален конкурс „Да научим децата да четат отново” – Гоце Делчев печели специалната награда. Първо място за поезия в Националния конкурс на в. „Десант“ – „Славянска просвета и култура”. През 2018 година печели бронзов медал от раздел поезия в Национален конкурс „140 години от Осв. на България от турско робство”.

Победител в X Национален конкурс „Моето синьо лято” за стихове в 10 реда.

Съавтор в X и ХII юбилейни алманаси „Нова българска литература – поезия”, 2018 и 2020, както и алманах за поезия „Романтика, 2020”.

Ревностен участник в издателските къщи ЖАЖДА” – Сливен, „МАТАДОР”- Добрич, „Литература и Общество” – Варна. Член е на ЛИН – в. „Кръжец“ на Съюза на българските журналисти и на Съюза на независимите български писатели.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 4/2020.


Севдалина Тодорова

Севдалина Тодорова

Работи, живее и твори във Варна.

Завършила е английска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ и все още е очарована от западните езици. Тя е дългогодишен преподавател по английски език във ВСУ „Черноризец Храбър“.

Поддържа многогодишна любов с природата, защото е убедена в нейното могъщество. Интересува се и от отношенията между хората, резултат от което е разказът й „Това е любовта“, в който, по думите ѝ, е описала „истината такава, каквато беше“.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 1/2021.


Сергей Городецки

Сергей Городецки

/1884 – 1967/

Известният руски поет на младини се увлича от символизма и проявява интерес към фолклора.

Той е един от организаторите на Работилницата на поетите. Участва в Първата световна война като военен кореспондент. От 1921 г. живее в Москва. Пише стихове. Активно превежда. Автор е на оперни либрета. Изявява се и като литературен критик.

Плод на творческите му усилия са  значителен брой стихосбирки. Създаденото от поета се характеризира се с тематично разнообразие, със съвършенство на формата и с лекота на изказа.

Представен от Иванка Павлова в брой 1/2021 на списание „Картини с думи и багри“ в новосъздадената категория „Преводачът представя“.


Сергей Ивойлов

Сергей Ивойлов

Роден е на 16 февруари 1922 г. в Оряхово. Отива си от света няколко месеца преди да навърши 90 години, на 29 август 2011 г. Завършва Националната художествена академия през 1947 г. Убеден реалист в творчеството си, Сергей Ивойлов вярва, че това направление в живописта отговаря най-добре на неговата личност и характер.

Силната си любов към изкуството наследява от своя учител в академията проф. Илия Петров.

Сергей Ивойлов е майстор на психологическия портрет, автор на портрети на значими личности, но и на обикновени хора, сред които се открояват: „Хляб наш насъщен“, „Чаша бира“, „Левски пред съда“, „Клетвата“, „Паисий“, „Нарове“, „До последен дъх“, „Черните забрадки“, „Елин Пелин“, „Емилиян Станев“, „Памет“, „Панчо Владигеров“, „Достоевски“, „Утро“, „Паркът“, „Копривщица“, „Военният клуб“, „Родопски пейзаж“, „Говедарят“ и др.

Рисува също запомнящи се пейзажи и натюрморти. Дълги години работи и твори в Париж /от 1989 до 2004 г./, предимно като копист в Лувъра, като създава едни от най-добрите в света копия на известни шедьоври на Рафаел, Рубенс, Франс Халс, Енгр, Буше, Гоя, Ел Греко, Фрагонар.

Носител е на златен медал за копие на картината на Рафаел „Хубавата градинарка” и сребърен за авторската картина „Портрет на момиче“, представени на Международното изложение в Авиньон през 1993 г. Отличен е със златен медал на град Вилмомбъл за копие на „Мона Лиза” на Леонардо да Винчи.

Сергей Ивойлов е и добър преподавател и педагог. Сред учениците му са утвърдени творци като Михалис Гарудис, Любомир Савинов, Иван Белчев, Георгис Гулямджис, Людмила Дамянова, Елена Пъдарева, Боян Чуканов, Светослав Герджиков, Кеазим Исинов и др.

Представен е в рубриката „На фокус“ в брой 1/2021 на списание „Картини с думи и багри“.


Стефан Стамов

Стефан Стамов

Роден е на 20 септември 1920 г. в с. Златосел, близо до Пловдив.

Завършва гимназия в Пловдив. Следва Световна търговия във Виена. През лятото на 1944 г. получава призовка за мобилизация и макар да е могъл да не се отзове, студентът става войник, за да докаже принадлежността си към Родината. Участва в двете фази на Втората световна война. Мирът го заварва в Унгария, връща се във Виена, но не остава там, защото счита, че е нужен на България. Новият режим не му позволява да напусне страната и той продължава образованието си в София.

През 1947 г. става част от организираното студентско движение, насочено против настъпващата комунистическа диктатура и е един от основателите на „Селска армия на свободата“. За тази своя дейност през 1948 г. е осъден на десет години затвор, но не престава да се нарича „Свободен човек“. Във връзка със събитията в Чехословакия, през 1968 г. е интерниран за 5 г. в с. Абрит, Добричко.

Поезията му е родена от болката; стиховете му са творени в карцерите и единочките на затворите, запаметявани, скътвани дълбоко в душата и отново раждани, за да достигнат до своите читатели години по-късно. Автор е на стихосбирките „Окована младост“, „Обич и гняв“, на повестта „Йохана“, както и на десетки стихотворения, публикувани в периодичния печат, както и в сборника „Вик от каторгата“.

Представен в рубриката „В паметта ни“ на бр. 3/2021 на сп. „Картини с думи и багри“.


Стефан Цанев

Стефан Цанев 

Стефан Неделчев Цанев е роден на 7 август 1936 г. в Червена вода, Русе. Завършва гимназия „Баба Тонка“ през 1954 г. а през 1959 г. – журналистика в Софийския университет. Учи два семестъра право, след което заминава за Москва, където завършва драматургия в Московския киноинститут през 1965 г.

Поет, драматург, писател – автор на публицистика и есета, на романа „Мравки и богове“, на 4-томната историческа сага „Български хроники“, както и на стихове и пиеси за деца.

Неговите творби са превеждани на всички европейски езици, на китайски, монголски, арабски и иврит, а пиесите му, най-известни сред които „Последната нощ на Сократ“ и „Другата смърт на Жанна д`Арк“, са играни в повече от 200 театри в България и по света: в Париж, Гренобъл, Бордо, Атина, Монреал, Петербург, Лайпциг, Висбаден, Варшава, Краков, Прага, Гьотеборг (Швеция), Будапеща, Киев, Москва, Питсбърг (САЩ), Вилнюс, Братислава, Никозия, Букурещ, Гюргево, Хага, Анкара, Измир, Истанбул и др.

В брой 3/2021 на сп. „Картини с думи и багри“ е представен в рубриката „На фокус“ по повод 85-тата му годишнина.


Стоян Колдов

Стоян Колдов

Роден е на 26 август 1931 г. в село Лесново, община Елин Пелин.

Завършил е гимназия в град Елин Пелин. За написване и разпространяване на позиви против комунистическата диктатура и окупацията на страната от Съветската армия, едва осемнадесет годишен, с група младежи, е осъден на три години лишаване от свобода. Присъдата изтърпява в Пазарджишкия и Шуменския затвори, както и в лагера Богданов дол.

След това две години е трудовак в Трудови войски. По-късно работи в МТС – град Елин Пелин и в Металургичния комбинат в Кремиковци като автомобилен техник. Още от ученическите си години пише стихове, а по-късно разкази, епиграми и басни.

Поет, сатирик и писател.

През 2001 г. на конкурс, обявен от вестник „Земеделско знаме”, получава първа награда за най-добър разказ. В същия вестник печата голяма част от своите творби, както и във в. „Литературно земеделско знаме“.

Участва в литературите сборници „Детелина”/том 1, 2, 3, 4/ – издание на Съюза на писателите земеделци в България, сборник „Светлини“, издаван от Литературния клуб в община  Елин Пелин и в четирите тома на „Алманах Литературно земеделско знаме“ на издателство gabriell-e-lit.

През 1998 г. издава първата си книга – стихосбирката „Тревожни мигове”. Следват сборникът с разкази „Преди изгрева”, 2009 г. поетичната книга с хумор и сатира „Смях и сълзи”, 2015 г. и сборникът „Окървавени разкази”, 2016 г.

Член е на Съюза на писателите земеделци.

Стоян Колдов ни напусна на 5 март 2022 г.

Представен в рубриката „На фокус“ в брой 1/2022.


Снежана Стамова

Снежана Стамова 

Родена е на 10.06.1967 г. във Варна. Завършила е Английска филология в  СУ, „Св. Климент Охридски“.  Живея в София. Работила е като преподавател, социален асистент, офис-координатор и преводач в България, Кипър и Холандия.

Завършва мастер кyрс за творческо писане през 2015 г. при Кеvin Watt (All poetry & Kevin); американски сайт, в който остава активен член до края на 2019 година.

Ето какво споделя за себе си:

„Интересувам се от музика, (не професионално),  фен съм на творческото готвене, обичам да пътувам и да чета. Чета разностранна литература- езотерика, фантастика, философия, история, поезия разбира се. Любими автори – Блага  Димитрова,  Гриша Трифонов, Борис Христов, Камелия Кондова, Миряна Башева, д-р Димитър Ганчев, Елица Мавродинова, Бояна  Петкова и това са разбира се само част от  дългата поредица достойни имена на творци и вдъхновители.

Нямам  участия в конкурси,  награди или призове.  Имам само лични победи над лични сривове, лични битки и вероятно,  едва когато набрах  богат житейски опит, набрах и куража да споделям поезията си в творчески сайтове. Тя беше е моята терапия, с нея  успявах да трансформирам  болката  от битието си.  Моята поезия е преживяна . Аз  първо обживявам една ситуация, история или лична легенда, а после й давам „втори живот“.

Единствените ми успехи са: 3-то място от топ 10 с „И как ще ме събуди принц след 100 години“, в конкурс на Voubs на тема – Любовно-иронично стихоплетство от 2018г,. и една  номинация за участие в Националният поетичен конкурс „Есенни щурци“ през 2021 г.

Автор в сп. „Картини с думи и багри“ от брой 2/2022, в който е представена и дебютната й стихосбирка „Отвътре навън“ на изд. gabriell-e-lit.


Силва Василева

Силва Василева 

Родена е в Ихтиман.

Завършила е българска филология в ПУ „Паисий Хилендарски“ – Пловдив, учила е в ДБИ – София и ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Работила е за Фондация Глобални библиотеки – България, била е зам. директор на РБ „Любен Каравелов“-Русе. Понастоящем е зам. директор на СУ „Йордан Йовков“-Русе.

Гост редактор и автор на сп. „Картини с думи и багри“ от брой 3/2022.


Снежана Изворска

Снежана Изворска

Родена е на 18.02.1945 г. в София. Завършва българска и френска филология в СУ „Климент Охридски“. През студентските си години участва в литературни четения като член на поетичните групи „Черноризец Храбър“ и „Димчо Дебелянов“.

Работила е като гимназиална учителка, журналист, редактор и преводач.

Публикувала е свои стихове в „Пулс“, „Пламък“ и „Септември“.

Омъжена за д-р Ануар Ауад, от 1971 г. и понастоящем живее в Израел. Любител художник и любител градинар е.

Автор на стихосбирката „Лирика“ /1994 г./, която е илюстрирана с нейни авторски рисунки и картини на баща й, Павел Изворски и на поетичната книга „Между нищото и сбогом“ /2022 г./

Автор в сп. „Картини с думи и багри“ от брой 3/2022, в който е представена със стихове от новата си книга, подбрани от Борис Цветанов и с негова рецензия за втората й стихосбирка.


Т


Тодор Билчев

Тодор Билчев 

Роден е на 18.04.1956 г. в Русе, но детските и юношеските му години преминават в с. Обретеник. Завършва „Българска филология” във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” през 1981 г. От 1986 г. до днес работи в Държавен архив – Русе.

Издал е 75, предимно документални и исторически, книги, между които „Филип Тотю – личност, дейност, документи” – 1990;

„An Eastern orthodox Communitu During the Tansimat (Dokuments froma Register of the Bulgarien Sosietu in Ruse. 1860 – 1872). Източноправославната общност по време на Танзимата (Документи от регистрите на Българската община в Русе. 1860 – 1872 г.)” – Токио, 1997;

„Захари Стоянов – редактор и издател” – 1999; „Иваница Ангелов Иванов – съзаклятник и банкер. Биографичен очерк.” –  2002;

„Обретенският духовен хранител. 75 г. читалище “Хр. Ботев” – с. Обретеник, Русенско” – 2003;

„Батин” – 2003; „Обретенският храм на просветата. 135 г. училище “П.Р.Славейков” – с. Обретеник, Русенско” – 2005;

„Епископ Андрей Велички – митрополит Андрей Нюйоркски. 1928 – 1972 г.” –  2007;

„Варненски и Преславски Симеон. Биография.” –  2007; „55 г. Държавен архив – Русе (юбилеен сборник).” – 2007;

„Добруджа и Ньойският договор. 1917 – 1919 г.” – 2009;

„Обретенският духовен храм “Света Троица”” – 2010; „Поп Дошо” – 2010; „Хранител на памет и дух. 60 г. ДА – Русе” –  2012 „Духовни спомени. Иван Коларов. Кънчо Бакалов” – 2014; 

„Цанка Илиева – спомен и реалност за Обретеник” – 2014; „Горно Абланово” – 2014 и др.

Публикувал е над 100 научни съобщения, над 2000 научнопопулярни статии в специализирани научни издания, стихотворения и разкази във вестниците „Дунавска правда”, „Любородие”, „Златаришки пламък”, „Форум”, “Дума”, „Ретро”, “Трета възраст”, “Минаха години”, “Клуб 100”, “Златна възраст”, “Стършел”, сп. „Брод”, „Издател”, литературните сборници на русенския клон на Съюза на свободните писатели „Крайречни гласове” – 2017 г. и „Молитва” – 2018 г. , алманах “Нова българска литература” – 2017 и 2018 г., антология на ССП „Графити” – 2018 г. и др.

Носител на втора награда за очерк в конкурса на в. „Дунавски фар” – Русе от 13.07.1990 г. Лауреат на националната литературна награда „Светлоструй” за документалистика, връчена му на 18.05.1995 г. в с. Щръклево от поетите Йосиф Петров и Иван Цанев.

Лауреат на Националния хумористичен конкурс “Вятърничави истории” – 2017 г. и 2018 г. със стихотворенията Винцето последно и Неелектронно, на Националния конкурс за християнска творба “Де е Витлеем?” – 2017 г. на Асоциацията за насърчаване на християнското художествено слово,

на Шестия и Седмия международен национален конкурс за хумор и сатира „Голямата къща на мъдрите хора – Асеновград 2018 и 2019 г.”  и на Втория национален конкурс “13 черни котки” – 2018 г.

Носител на Втора награда от Националния литературен конкурс “140 г. от Освобождението на България от турско робство – София 2018 г.” за книгата му “Поборникът Иваница Ангелов Иванов – писма, спомени, документи – 1863 – 1939 г.”. Номиниран на Втория национален конкурс “Награда Лъчезар Станчев за поезия в сонет” и включен в сборника “Лъчезарни сонети 2019”.

Награден с юбилеен плакет и грамота от кмета на Община Борово„за написване историята на с. Батин и дългогодишна безкористна краеведческа дейност”. Избран за почетен гражданин на Борово на 5.09.2014 г. заради книгите му за Г. Абланово, Батин и Обретеник и във връзка с 30-годишнината от обявяването на Борово за град.

Избран за почетен член на читалище „Канев – Пробуда 1924” на 30.10.2014 г. за книгата му за Г. Абланово и по повод 90-годишнината на читалището. Избран за почетен член на читалище “Хр. Ботев” – с. Обретеник, Русенско на 3.09.2018 г. във връзка с 90-годишнината на читалището и за цялостния принос на Т. Билчев за културното въздигане на родното му село.

През 2015 г. издава първата си стихосбирка „Есенна жътва”, на представянето на която на 30.11.2015 г. му е връчена грамота за ярко творческо присъствие от Русенския клон на Съюза на свободните писатели. През 2016 г. издава втора стихосбирка – „Празниците на Духа”, трета – „Светлина в душата ми погледна” и четвърта – „Прашинки от Безкрая”, а така също и задълбочените научни издания „Русе в стари снимки, документи и портрети” и „150 г. Русенска община – юбилейна изложба”.

През 2017 г. издава документалния сборник “Старозагорски митрополит Павел. Дневници. (1919 – 1940 г.)” и стихосбирките “Тъга по Вечност ” и “С обич, Дух и тъга”, през 2018 г. документалния сборник “Поборникът Иваница Ангелов Иванов – писма, спомени, документи (1863 – 1939)” и стихосбирките “Слепите очи на тъмнината” и “Барабанът на живота”, а през 2019 г. стихосбирките “Жажда за полет”, ”Къде си, Господи, когато?…”, ”Във Вечността на Ада” и документалния сборник “Документални доказателства по дневниците на Старозагорския митрополит Павел (За периода 1924 – 1939 г.)”.

Автор и гост редактор в сп. „Картини с думи и багри“ от брой 3/2019.

Чрез издателство gabriell-e-lit литературен факт стават десет негови стихосбирки, документалните книги „Поп Дошо“ и „Документи за Добрич и Добричко, съхранявани във фондовете на ДА-Русе“ в съавторство.


Тодор Димитров

Тодор Димитров

Художник и скулптор. Интереси в областта на акварела и пластичните материали като глина и шамот. Обича да експериментира.

В брой 1/2020 /6/ на „Картини с думи и багри“ избрахме да представим изложбата му „Хайку – следи върху глината“, в която са използвани хайку на Александра Ивойлова за създаването на пластични фигури от шамот.


Татяна Живкова

Татяна Живкова – Жива

Родена е на 26.08.1951 г. в гр. Русе. Завършила е българска филология и история във Вели­котърновския университет “Св. св. Ки­рил и Методий”.

Специализира Лите­ратурознание в Софийски универ­ситет “Св. Климент Охридски”. Дълги години преподава Български език и лите­ратура в Английска гимна­зия – гр. Русе.

Авторка е на Проект за Българско младежко движение “Напред и нагоре – Създавай по-добър свят”. Нейни научно-практически разработки в областта на обра­зованието са включени в Учебни помагала по литература, а също и в нейно самостоятелно издание “Език и стил на ли­тератур­ното съчинение”.

Пише и публикува в различни пе­чатни и електронни издания поезия, белетристика, литера­турна критика, есеистика, публицистика.

Авторка е на книгите: “Ескизи на един живот” (поезия, 1996); “Жива – Отвъд видимостта на нещата” (белетристика с поетични откровения, 1998); “Малка книжка за България” (поезия, 1998); “Жива – Жрицата на ерос” (поезия, 2000); “Мост през световете” (Биографична книга за Славейко П. Петров и печатница “Русенско ехо”, 2007); “Депутатът от нивата Иван Хаджииванов” (биографична книга, 2011), „Моите срещи с един български род“, (5-а книга от пореди­цата „Български диалози”, 2014) и др.

Автор в сп. „Картини с думи и багри“ от брой 2/2020.


Теодора Копчева

Теодора Копчева

Родена е в Русе. По професия преводач, екскурзовод и журналист.

Автор на документалната книга „Минало в бъдеще време“ /2004 г./, предоставена от автора за свободно четене в е-библиотека gabriell-e-lit.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 3/2020 (8).


Тодор Цанев

Тодор Манолов Цанев

Роден е на 11 декември 1931 г. в Червена вода, общ. Русе. Произхожда от известна фамилия с участници в националноосвободителното движение. Завършва Русенската мъжка гимназия.

Тодор Цанев става един от лидер на горянската съпротива в русенския регион и Лудогорието. Той е авторът на клетвата на горяните в Русенско. Заради опозиционна дейност срещу комунистическото управление е осъден на 20 години затвор, от които излежава 11 години – до 1962 г. Въпреки тежките условия продължава да пише стихове.

След освобождаването си работи в Корабостроителния завод „Иван Димитров“, а след амнистията от 1964 г. завършва висше образование и се дипломира като машинен инженер. Работи в Научноизследователския строителен институт (НИСИ) като технолог и главен проектант.

След 10 ноември 1989 г. е един от инициаторите за създаване на СДС-Русе и пръв негов председател. Кмет на Русе от 02.10.1990 до 26.10.1991 г.

Това може да се прочете за него в Уикипедия. Ще добавя още няколко факта:

Член е на Съюза на писателите земеделци в България. Негови стихове са публикувани във вестниците „Персин“, „Земеделско знаме“ и „Литературно земеделско знаме“, както и в литературните сборници „Детелина“ и „Алманах Литературно земеделско знаме“.

Автор е на стихосбирката „Открадната младост“ /2002 г./

Участва като събеседник в създаването на редица документални филми и книги, свързани с горянското движение и съпротивата срещу комунистическия режим в България, сред които телевизионната поредица „Отворени досиета“ и документалната ми повест „Миналото в мен“.

Представен в рубриката „На фокус“ в брой 4/2021 на сп. „Картини с думи и багри“ по повод неговия 90-годишен юбилей.


Тарас Шевченко

Тарас Шевченко 

Роден на 9 март 1814 г. в с. Моринци, Украйна, в семейство на крепостни селяни. Остава без родители на дванайсетгодишна възраст. Работи усилено като пастирче, но също така помага на местния свещеник и учител.

Учи изобразително изкуство в родния си край. Неговият помешчик Павел Енелгард го взема като придворен живописец – първо във Вилно, а след това в Санкт Петербург, където прави силно впечатление на елита на изобразителното изкуство в Русия. Големият художник Карл Брюлов откупва свободата му, а Шевченко става негов студент в Художествената академия. Издържа се с гравюри, картини и портрети.

В столицата на Русия и започва своята литературна дейност, като пише предимно на украински език, за което поема редица критики от властта и руските литературни критици. По онова време украинският език не е бил признат като отделен език, а е наричан „малоросийското наречие , или – още по-обидното – „мужицки език“.

Най-плодотворният и щастлив период от живота му е между 1840 и 1847 година, когато излизат негови стихосбирки. През април 1846 година става член на тайната украинска организация „Кирило-Методиево братство“, в чиято програма са идеите за украинско национално възраждане, за славянска конфедерация, демокрация и социалното равенство (включително отпадане на крепостничеството). През 1847 г. повечето членове на организацията са арестувани и наказани за дейността си, включително Шевченко – заради литературните му произведения, писани и издавани на украински език.

Наказан е с военна служба в Орската крепост (в планината Урал), без право да пише и рисува. Той нарушава забраните, за което е арестуван втори път и заточен в днешен Казахстан, където продължава тайно да рисува и пише. Освободен е през 1857 след смъртта на император Николай Първи, но остава под наблюдение на тайната полиция до края на живота си.

Един от последните му проекти е Буквар на украински език наречен „Южноруски буквар“ за ползване в неделните училища, който печата в 10000 екземпляра на собствени разноски.

Букварът не нарушава никакви закони и цензурата не го спира от разпространение, но Руската православна църква го обявява за еретичен и затваря неделните училища, които го продават.

Умира през 1861 година в Санкт Петербург, няколко месеца преди отпадането на крепостното право в Русия.

Първите преводи на поезията му на български език са от 60-те години на 19 век, направени от Любен Каравелов и Райко Жинзифов. Те повлияват силно върху тяхното творчество и върху цялата българска възрожденска литература.

Представен в рубриката „На фокус“ в брой 2/2022 с поезия и картини.


Таня Иванова Цанова

Таня Иванова Цанова 

Завършила е Унгарската Художествена академия за изящни изкуства в Будапеща със специалност Скулптура през 1981 г. в класа на професор Томаш Виг.

Работи в областта на малката пластика и монументалната скулптура. Членува в Съюза на българските художници, секция Скулптура.
Има десет самостоятелни изложби в областта на скулптурата и малката пластика:

1981 – Самостоятелна изложба – Скулптура, Български културно-информационен център, Будапеща, Унгария; 1988 – Скулптури и медали, София;

1991 – „Обгорени и вкаменени обекти , с Красимир Цанов, “Раковски” 108, София; 1995 – Самостоятелна изложба – Скулптура, Галерия “Шипка” 6, София;

2000 – Самостоятелна изложба “Пространства”, Унгарски културен институт, София; 2010 – “Нонет”, Малка пластика, мрамор, Софийска филхармония; 2016 – „През 4 очи”, Скулптура, съвместно с Красимир Цанов, Живопис, Галерия “Шипка” 6, София; 2017- „Двуизмерно-триизмерно”, съвместно с Красимир Цанов, Галерия Сердика

Участвала е и в престижни колективни изложби:

1979 – Международен симпозиум по скулптура от дърво – Надятад, Унгария; 1987-2017 – Национални изложби Скулптура, СБХ “Шипка” 6, София; 1990, 1996, 1998 – Биенале на скулптурата за Данте Алигиери, Равена, Италия; 1992 – ІІ Биенале на Скулптурната рисунка – Будапеща, Унгария; 1992 – Симпозиум “Арт Херо”, Ахтопол; 1994 – Международен симпозиум по скулптура “Frankische Strasse der Skulpturen”, Лондорф/ Бамберг, Германия; 1997 – Изложба “Данте в България”, Равена, Италия;

2000 – Централно-европейски пленер, Тайа, Унгария; Колекция – 2000, Холандия; 2002, 2004 – Изложба на българска скулптура в Резиденцията на Американското посолство, София; 2007 – ХV Международен симпозиум по скулптура от дърво – Хойер, Дания; 2007 – VІІ Международен симпозиум по скулптура от камък –гр.Бруске, Бразилия; 2008 – Международен симпозиум по скулптура от дърво – Одензе, Дания; 2009 – 100 години от независимостта на България, Галерия “Шипка” 6, София;

2010 – ХVІІІ Международен симпозиум по скулптура от дърво – Хойер, Дания; 2010 – Международен симпозиум по скулптура – Катамарка, Аржентина; 2011 – Салон на изкуствата, Галерия “Шипка” 6, София; 2013 – Фестивал на Каменната скулптура – Бристол, Англия, Награда на журито; 2013 – Европейски парк на скулптурата – Балатоналмади, Унгария;

2015 – Салон на изкуствата, СБХ “Шипка” 6, София; 2016 – Национална изложба „Рисунка и малка пластика”, СБХ “Шипка” 6, София; 2018 – Национална изложба „Алианц-2018”- номинация, СБХ “Шипка” 6, София.

Нейни творби са притежание на галерии и частни колекции в Англия, Аржентина, Бразилия, България, Белгия, Германия, Дания, Италия, Норвегия, САЩ, Унгария, Швейцария и др.

Става автор в брой 2/2022 на сп. „Картини с думи и багри“ чрез статията на Габриела Цанева, в която е представена съвместната изложба на Таня Иванова Цанова и Александра Ивойлова „Душата на дървото“ – поезия, скулптура и живопис.


Теменужка Вачева

Теменужка Петкова Вачева 

Родена е на 1 януари 1970 г.

Завършила е ВШУ „Константин Преславски“ със специалност НУП. Омъжена е и има една дъщеря.

Пише поезия и проза за деца и възрастни.

Има издадени три самостоятелни книжки – стихосбирката за деца „Дъга от чувства и копнежи“, стихосбирка за възрастни „Размисъл“ и „Забавни страници за деца“, с гатанки, стихотворения, разкази и приказки.

Участва в съавторство в сборниците “ Искърски полъх“ и в “ И росата носи капчици усмивки“,
а също така и в сливенските списания “ Слово“ и „Милосърдие“, в алманаха с автори от поречието на р. Искър „Подай ръка“ и в националните антологии “ Читалищни поети“ – 2004 и 2007 г.

Редактор е на книжката „Училище и читалище ръка за ръка“,
с творби на ученици от литературен клуб „Млада муза“. Има спечелена награда за рекламно лого на сиропа Проспан.

Участва със свои творби в читалищни конкурси.

Работи за други предстоящи и участия с колеги от страната.

Автор в сп. „Картини с думи и багри“ от брой 3/2022.


Тони Теллалов

Тони Антонов Теллалов

Роден е на 8 октомври 1970 г. в гр. Шумен.

До 27-годишна възраст е живял в Ямбол, където получава средно образование в математическа гимназия „Н. Лобачевски“ (сега „Атанас Радев“). Завършва социална педагогика в Шуменския университет „Св. Епископ Константин Преславски“. Доктор е по социална педагогика. Понастоящем живее в Карнобат.

Автор е на стихосбирките: „Махмурлуци“ (1996), „Нощем срутени гари“ (2002), „Тук, през девет планини“ (2002), „Пролетно чистене“ (2006), „Аритмия във три октави“ (2013), „Междинни гари“ (2014), „Завещаване на деформациите“ (2018), „Парче от икона“ (2021), както и на „Дугулите и вълшебното листо“ (2021), приказка-игра за деца (в съавторство с Никола Райков).

Носител е на първа награда за поезия от Националния студентски литературен конкурс – Шумен през 2002, първа награда за разказ от Националния студентски литературен конкурс – Шумен през 2003 г., наградата на Община Шумен за литература през 2007 г. и 2015 г.), първа награда на националния конкурс за „SMS – поезия“ на М-тел, НДК и Съюза на българските писатели през 2007 г., първа и втора награда на Конкурса за кратка проза, организиран от LiterNet & eRunsMagazineпрез (2011 г. и 2013 г.), първа награда от Втори Национален конкурс за авторска приказка през 2019 г., Национална награда за лирика „Иван Пейчев“ (2021), както и на наградата „Бисерче вълшебно“ (2022) – единствената награда в България, която се определя от гласовете на детската аудитория.

Редактор и съставител на редица поетични книги, литературни сборници и алманаси. Член на Съюза на българските писатели и на Дружеството на писателите в Шумен.

Автор в сп. „Картини с думи и багри“ от брой 3/2022.


У


Ф


Фернанду Намора

Съвременен португалски поет. Чрез преводите на Сидония Пожарлиева в рубриката „Преводачът представя“ става автор в брой 3/2021 на списание „Картини с думи и багри“.


Х


Христо Ангелов

Роден е на 28 януари 1936 г. Завършил гимназия в Русе и електроинженерство в МЕИ-София. Преподавател по електротехника. Пише сатирична поезия и епиграми от ученик. Има многобройни публикации в периодичния печат.

Автор на сатиричната стихосбирка „След девети, след десети“, изд. gabriell-e-lit, С. 2019, 2020.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от предпремиерния брой 0/2018.


Христина Въчева

Христина Въчева

Педагог, филолог, поетеса и журналист на свободна практика. Печели отличия на национални литературни конкурси за учители творци.

Нейни стихове са превеждани на френски и турски езици. Нейни стихове са публикувани в сборниците: “Скъпоценни камъчета“ 2009г., “Меридианът на нощта“, 2011г., алманаха „Южно утро“ и др.

Има издадени три поетични книги: „Усмихнати небеса“, 2016 , „Изворен звън“, 2017 и „Родопа, люлка за сърцето ми“, 2019 г.

За стихотворението си „Благословена земя“ получава сребърен медал на Х-ия
Юбилеен преглед на художествената самодейност на читалищните колективи в София през 2015 год.
От 4 години живее в Хамбург. Работила е като преподавател по български език и литература.

Сега Христина Въчева работи като журналист на свободна практика

През 2017-18 г. Клубът на бг жени и бг семейства и Държавната агенция за българите в чужбина kъм Министерския съвет на Република България/ДАБЧ/ ѝ присъждат Голямата награда за високо художествено майсторство в раздел „Поезия“ – любовна лирика и поезия с обществено значение, а на следващата година – в раздел „Журналистика“ за особен принос в представяне живота на българите в Хамбург в българския печат.

Сътрудничи на националните медии: в-ците „Стандарт“ и „Лечител“ и на окръжните „Нов живот“ и „Родопи 24 часа“ в Кърджали.

Автор в сп. „Картини с думи и багри“ от брой 1/2020.

През 2020 г. издателство gabriell-e-lit осъществява четвъртата книга на Христина Въчева „Светлина от миналото“ – лирика и публицистика, първо като печатно издание, а след това и като електронна книга.


Харалан Недев

Харалан Недев

Роден е на 25 март 1931 г. в Габрово, но днес по-често го наричат троянски поет. Автор на 57 книги. Поет, публицист, белетрист, сатирик, баснописец, автор на епиграми и афоризми с над триста публикации в централни вестници и списания – един живот без почивно време! С 52 години трудов стаж, от които 10 – в мините.

Едни от най-известните му книги са: „Благодарност за хляба. Стихотворения” (1992), „Сонети” (1994), „Избрани басни” (1995), „Планета под земята” (1997), „Магия” (1998), „Брадясали разкази. Избрани разкази и импресии” (1998), „Преклонение” (1998), „Семки от саморасляци. Афоризми и епиграми” (1999), „За хищници и тревопасни басни” (1999), „Малчугани – сладурани. Стихотворения за деца (1999), „Осил под езика. Парливи стихове” (2000), „Чародейни сътресения. Весели стихотворения и една поема за Сафо” (2000), „Родни природни дадености. Разкази” (2002), „Земя с негаснеща жарава (2003), „Вяра и надежда за човечност. Лирика” (2006), „Дъхави откоси” (2007), „Антология” (2011), „Пред Апостола поклон” (2011), „Озарения” (2013), „Сонети. ч. 1. Звънкострунни сонети” (2014) „Сонети. ч. 2. Волноструйни сонети” (2014), „Сонети. ч. 3. Сатирични сонети” (2014), „За теб, Българийо, с любов” (2016), „За теб, Българийо, с любов. Избрани стихотворения за Родината” (2 издание – 2018), „Резонанси” (2018), „Светлина над хоризонта” (2018), „Серпантини на любовта”, „В клоните на дъба”, „Незабравки в сърцето” (2018) и др.

Член на СБП.

Творчеството му е представено в брой 2/2021 на списание „Картини с думи и багри“.


Христо Иванов

Христо Иванов

Роден е през 1956 г. в село Правда, община Г. Оряховица. Завършва Механотехникум, НВУ „Васил Левски“ и ВА „Г. С. Раковски“. От 1979 г. служи в различни поделения на Българската армия. Завършва службата си в Щаба на отбраната на МО през 2011 г., понастоящем е о. р. п-к.

Като пенсионер започва да пише разкази за интересни случки с цел да развенчае мита за прекрасния живот в страната по време на социализма… и, ако може, да си оправи единствената четворка в дипломата от механотехникума – по български език и литература.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 1/2021 /10/.


Ц


Цецка Илиева

Цецка Илиева

Родена е през 1969 г. във Враца. Завършва УНСС, София. Живее в Джорджия, САЩ. Нейни хайку са публикувани в японския вестник „Mainichi Daily News“, а преразказът й на българската народна приказка “Тримата братя и златната ябълка” (“The Three Brothers and the Golden Apple”) излиза в брой №44 на американското литературно списание „Rosebud“.

Цецка Илиева е автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 1/2019 и гост редактор на същия брой.


проф. Цонка Великова

Цонка Великова 

Родена е в Пловдив през 1950 г. Завършила е Актьорско майсторство и Основи на сценичното движение в Националната театрална академия “Кръстю Сарафов”-София. Специализира в Държавен институт за театрално изкуство-Москва. От 1980 г. преподава във Вокалния факултет на Национална музикална академия “Панчо Владигеров” София.

Професор по Основи на сценичното движение. Създател на методиката и програмата, по която се изгражда пластичното възпитание на оперния артист в Национална музикална академия.

Професор Великова е автор на множество статии с различна театрална проблематика и две научни книги: „Пластиката – елемент на музикално-сценичното изкуство в оперния театър“ и „Преди голямата сцена“.

Автор и на книги с поезия: “Цунами”, “Унисон”, “Защото”, “Канара”, “Вятъра”, „Защото“, „Свитъци на приДомната дама”. Автор е и на текстове за камерни песни от композиторката доц. Благовеста Константинова.

Автор в сп. „Картини с думи и багри“ от брой 3/2020 и брой 4/2020 с участието си в сборни публикации на БХС, като в брой 4/2020 е направен редакционен обзор на творчеството й. Следват участия с авторски творби в проза и хайку.


Цоньо Неделкин

Цоньо Неделкин

Роден на 16 ноември 1930 г. в село Галиче, Оряховско, област Враца. Завършил е специалност география в Софийския университет „Климент Охридски“. През 1956 г. във връзка с унгарските събития е изключен от Университета, но през следващата година е възстановен. Тридесет години работи като учител в град Копривщица, и е прочут сред обществеността с тънкия си хумор. Пенсионира се като директор на СОУ „Любен Каравелов“.

Първото му стихотворение, излязло през 1945 г., е озаглавено „В ливадите“ и е отпечатано във вестник „Нов живот“.

Публикувал е свои творби в някои регионални и национални вестници и списания, като „Литературен форум“, „Народна култура“„Пулс“„Стършел“, „Български воин“, „Здраве“, „Жената днес“, „Читалище“ и е сътрудник на „Земеделско знаме“, „Народна армия“, „Вечерни новини“, „Софийска правда“, „Учителско дело“, „Трудово дело“, „Отечествен фронт“, „Труд“, а след промените през 1989 г. в „Трета възраст“, „Камбана“ – Пирдоп, „Вселена“ – Монтана, „Зов“ – Враца, „Слово плюс“ – Враца, в списанията „Здраве“, „Отечество“, „Семейство и училище“, „География“ и др. Участвал е в литературни сборници, включително сборника „Детелина“ (2 том), издание на СПЗ. Печели национални литературни конкурси, като негови произведения са използвани от Българското национално радио.

Член е на Съюза на писателите-земеделци в България.

На 24 април 2007 година Цоньо Неделкин е обявен за почетен гражданин на град Копривщица.

Автор в сп. „Картини с думи и багри“ от брой 4/2020.


Цветелина Деловска

Цветелина Деловска 

Родена е през 1990 г. в град Враца, но от дълги години живее в Благоевград.
Омъжена с две деца – момиче и момче.
Практикува повече от една професия. Специален педагог е, като от 8 години преподава на деца със специални образователни потребности, като в същото време е и професионална певица.

Ето какво споделя за себе си:

„От малка съм човек на изкуството , защото и семейството ми е такова.
Пея, рисувам и пиша стихове от ранна детска възраст.
За съжаление никъде до сега не съм публикувала свои произведения, но реших вече да го направя.
Участвала съм в писането на учебник за деца със специални образователни потребности,
който е единствен до този момент в страната.
Надявам се да успея да впечатля любителите на поезията с моите творби…“

Става автор в сп. „Картини с думи и багри“ от брой 3/2022, като по този начин прави своя поетичен дебют.


Ч


Ш


Щ


Ъ


Ю


Я