Автори брой 3/2022 (16)


АЛЕКСАНДЪР АЛЕКС. ДЪБНИШКИ


БОРИС ЦВЕТАНОВ


ВАЛЕНТИН ПАВЛОВ – ВАЙ ВОФ

Валентин Павлов - Вай Воф

Валентин Павлов, с литературен псевдоним Вай Воф, пише стихове от ученическите си години, но сериозна поетическа и издателска дейност започва в зряла възраст, след 2000 г.

Досега има издадени 6 книги с поезия.: „Преход“, стихове, Работилница за книжнина, София, 2003 г.; „Експериментално поколение, смешна лирика“, Работилница за книжнина, София, 2004 г.; „Денят продължава, римувани пространства“,
Работилница за книжнина, София, 2005 г.; „Познати сезони, поетични отражения“, АСИ Принт, София, 2008 г.; „Светове, стихове“, Изида, София, 2018 г. „Днес – междинна гара, избрани стихове“, Изида, 2021 г.

Вай Воф има лирични и социални стихотворения за битието на съвременния човек.

Водещ мотив за него е в поезията му да има разказ, движение.

Творчеството му съдържа десетина разказа и един моноспектакъл, изразени изцяло в стихотворна форма.
Особени попадения са сатиричните му произведения –
миниатюри, етюди, епиграми, майтапи, писани винаги под мотото ,, Къси, кратки, ясни, понякога ужасни‘‘ .

Вай Воф признава единствено смислената, ритмична, римувана поезия, затова казва:

Ако някой нещо е написал
без да има рима, ритъм, смисъл,
трябва дъъълго в занаята да посрича,
тъй че нещото на стихове да заприлича.

Автор в сп. „Картини с думи и багри“ от брой 3/2022.


ВЕНЕЛИН ТЕРЗИЕВ

Венелин Терзиев

Проф. д. н. Венелин Кръстев Терзиев е роден на 14.02.1970 г. в Севлиево.

През 1996 г. се дипломира в Университета „Проф. д-р Асен Златаров“ в гр. Бургас, специалност „Технология на полимерите“. Завършва квалификационни курсове в България, Гърция, Румъния, Великобритания и др.

Венелин Терзиев е професор по научна специалност „Организация и управление извън сферата на материалното производство“, доктор на икономическите науки, доктор на науките по национална сигурност и социална дейност. Има над 800 научни статии, от които над 240 в Web of Science и Scopus. Неговите научни и изследователски интереси са свързани с различни сфери и области на знанието. Автор е на редица монографии.

Изкушен от словото и красотата на духа, любител на поезията и красивата музика, проф. Венелин Терзиев създава свои собствени интерпретации върху текстове на редица наши интелектуалци, сред които Георги Раковски, Марко Семов, Атанас Далчев, Николай Хайтов, Фани Попова-Мутафова и др.

За своята научна, преподавателска и просветителска дейност проф. д. н. Венелин Терзиев е носител на множество национални и международни отличия, последното от които е наградата „Сократ“ на Академичния съюз в Оксфорд, Великобритания.

Работи в Министерство на културата на Република България, „Реставрация“ ЕАД – София. Главен научен секретар на Университетска болница „Канев“ в Русе.

Автор в сп. „Картини с думи и багри“ от брой 3/2022.


ВЕСЕЛИНА БАШОВА


ГАБРИЕЛА ЦАНЕВА


ДИМИТЪР ДРАГАНОВ

Димитър Драганов

Димитър Драганов Драганов е роден на 20 май 1999 г. в град Ямбол.

Живее в град Стралджа от най-ранните си детски години и както сам казва, „там вдъхва живот на своята поезия – пъстроцветната магия, която го прави щастлив и го кара да вярва, че целият свят е едно красиво и безбрежно измерение“.

Започва да пише стихотворения от 10-годишен и с течение на времето поезията става негов най-добър и верен приятел. Носител е на награди от различни поетични конкурси.     

Дебютната му стихосбирка е със заглавие „Моят глас“, излязла от печат през месец юни на 2021 г. Втората му поетична книга със заглавие „Портрет на живота“, излиза от печат през месец януари на 2022 г. и включва 75 стихотворения на любовна и социална тематика.  

Автор в сп. „Картини с думи и багри“ от брой 3/2022.


ДИМИТЪР ХРИСТОВ

Димитър Христов

Димитър Христов Черняев е роден на 17 май 1957 г. в Благоевград.

Израства в София и завършва специалностите българска филология и реторика в Софийския университет “Св. Климент Охридски”.

Работил е в Съюза на българските писатели като референт по въпросите на поезията, председател на Творческия фонд, главен редактор на в. “Български писател”. Бил е завеждащ отдел “Литература” във в. “Пулс”, главен редактор на в. “Литературен магазин” и издателство “Седан”, управител на “Софкнига” ЕООД, председател на Съюза на книгоразпространителите в България и на Кабинета на младите писатели, председател на читалище “Николай Хайтов” – гр. София, автор и водещ на седмичното телевизионно предаване „Време за поезия”, главен експерт в Министерството на културата, директор на Българския културен институт в Скопие, Република Македония.

Директор e в Съюза на българските писатели. Автор е на стихосбирките “Работен ден”, 1982, изд.”Народна младеж” (отличена с наградата “Владимир Башев”); “Ранена свобода”, 1989, изд. “Народна Младеж”; “Писма до Ева”, 1992, изд. “Седан”; “Български видения”, 1997, изд. “Захарий Стоянов” (отличена с наградата на Съюза на българските писатели за поезия); “Балада за любовта”, 2002, ИК “Виста”; “Романтика и пепел”, 2004, ИК “Мултипринт”; “Сърдечен ритъм”, 2006, ИК “Христо Ботев”; „Молитва за България”, 2007, изд. Национален музей „Земята и хората” (отличена с наградата „Пенчо Славейков”); „Хляб и вино”, 2011, ИК „Мултипринт”; „Хармония”, 2017, изд. „Захарий Стоянов”; „Песни – тъги и наздравици”, 2018, ИК „Мултипринт”; „Остров за двама”, 2019, ИК „Изида”.

Носител е и на наградите „Димчо Дебелянов”, „Слав Хр. Караславов”, „Иван Нивянин”, „Златно перо” на Съюза на българските журналисти, „Македонски литературен Дедал” и украинските литературни награди „Гогол”, „Григорий Сковорода”, „Изящното перо – 2019″ – Чикаго и др.

Негови стихове са превеждани и публикувани на английски, китайски, арабски, италиански, немски, арменски, гръцки, турски и на други езици. Има издадени книги с поезия и драматургия в превод на руски, украински, френски, полски, сръбски, македонски и албански.

Изпълнява свои авторски песни с китара, част от които са събрани в албума „Сърдечен ритъм”, 2011, изд. „Тип Топ Прес”.

Носител е на награди от фестивали на бардове в София, Ловеч, Бургас и др.

Превежда от руски, украински, сръбски, полски и други славянски езици. Преводач, съставител и редактор на книги и антологии.

Пиесата му “Мерилин Монро – триумф и агония” е поставена в София, Ямбол, Плевен, Благоевград; в Националния театър на Македония – Скопие и в Киев.

Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти.

/източник „Литературен свят“

Автор в сп. „Картини с думи и багри“ от брой 3/2022 чрез рецензията си за книгата „Днес – междинна гара“ на Валентин Павлов – Вай Воф.


ИВАН АНТОНОВ


ИВАН БОНЕВ

Иван Бонев

Иван Бонев е роден на 04.10.1950 г. в град Свищов.

Завършва ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“, специалност живопис, в класа на доц. Г. Стойков през 1975 г.

От 1976 г. участва във всички ежегодни изложби на свищовските художници, в първия международен пленер по живопис на художници от крайдунавските страни, в окръжните изложби на групата на СБХ В. Търново, в национални изложби на АМХ и СБХ София.

Художникът прави редица свои самостоятелни изложби: 1982 г. – Свищов; 1983 г. – Димитровград; 1984 г. – Павел; 1985 г. – Свищов; 1985 г. – Виена, Австрия; 1987 г. – В. Търново; 1989 г. – Свищов. Участва в международни изложби в Украйна, Румъния, Македония, Германия, Австрия, Полша.

Иван Бонев е съосновател и дългогодишен главен уредник на ХГ „Николай Павлович“ в Свищов,
и е един от инициаторите за създаването на традиционната ежегодна Изложба на свищовските художници.

Представен е в брой 3/2022 на сп. „Картини с думи и багри“ чрез есето на Иван Антонов, породено и посветено на картини от юбилейната му изложба /04-31 май 2022 г./ в ХГ „Николай Павлович“ – Свищов.


ИВАНКА ПАВЛОВА


ИВАНКА ПОПОВА-ВЕЛЕВА


КАЛИН СИМЕОНОВ


ЙОРДАН АТАНАСОВ

Йордан Атанасов

Йордан Цонев Атанасов е роден на 25.01.1943 г. в град Брауншвайг, Германия. Завършил е икономика във ВИИ „Карл Маркс” и журналистика в СУ „Свети Климент Охридски”.

Работил е като електротехник в „Марица-изток”, специалист в Електронно-изчислителен център град Раднево, организатор в Окръжен съвет за култура – Стара Загора, секретар и председател на Народно читалище „Даскал Петър Иванов -1988″ – Стара Загора. Бил е журналист във в. „Марица-изток”, в. „Синя поща”- Стара Загора, в момента – главен редактор на в. „Литературен глас” – Стара Загора, издание на НЧ „Даскал Петър Иванов -1988″.

Автор е на поетичните книги: „Токов удар”, Профиздат, София, 1989 г.; „Невидима рана”, Издание на КДК – Стара Загора, 1992; „Монолог на дресьора”, София, изд. Литературен форум, 1993 г.; „Вода, пясък и дух”, изд. Пегас, Стара Загора, 1997; „Душата се завръща”, София, изд. Ателие Аб, 2000; „Овъглена светлина”, изд. Пегас, Стара Загора, 2002; „Страсти и географики”, изд. „Народно читалище „Даскал Петър Иванов”, Ст. Загора, 2003; „Семето на градинаря”, изд. Фабер, Велико Търново, 2005; „Насълзената трева ми каза всичко”, изд. „Славчо Николов и Сие”, Шумен, 2005; „Думи за врабец” – тристишия, хайку, изд. Български писател, София, 2007; „Да следваш водата”, изд. Фабер, Велико Търново, 2009; „Балканската линия”, изд. „Домино”, Стара Загора, 2009; „Машина за чистота” – избрана лирика, София, 2013, изд. Огледало.

Сред съставителите на Антология „Поетични гласове Стара Загора”, Издателство „Народно читалище „Даскал Петър Иванов”, Стара Загора, 2004, Антология „Поетични гласове Драганово”, изд. „Народно читалище „Даскал Петър Иванов”, Стара Загора, 2005.

Като прозаик се представя с романа „Хамовото семе”, изд. Фабер, Велико Търново, 2011.

Автор в сп. „Картини с думи и багри“ от брой 3/2022 чрез избрани тристишия и хайку от новата му стихосбирка „Срички за врабец“


КИРИЛ ДИМИТРОВ

Кирил Димитров – Томас е завършил консерваторията в София, изпълнителски факултет.

Повече от 35 години живее Германиия, Берлин. Не прекъсва връзките си с България, като прекарва голяма част от времето си в родината. Бил е виолончелист повече от десет години в Софийската народна опера, а по-късно – концертмайстор в оркестъра на Варшавската оперета. Участвал е в над 30 музикални конкурса, имал е солови концерти. Развива и педагогическа дейност.

От ранни години е оформя своя духовен слят под влияние на философията, театъра и литературата. Издал е на български език 8 книги – проза, поезия и философия. Не е представял свои творби в литературни конкурси.

Автор в сп. „Картини с думи и багри“ от брой 3/2022.


КИРИЛ НАЗЪРОВ


КРУМ ГЕРГИЦОВ


ЛЕСЯ УКРАИНКА

Леся Украинка

Лариса Петривна Косач-Квитка, известна с литературния си псевдоним Леся Украинка е родена е на 25. 02. 1871 г. в град Новоград-Волински.

Баща й е адвокат, а майка й, Олена Пчилка – писателка. Леся Украинка получава добро образование, въпреки тежкото си заболяване – костна туберкулоза, поради което не посещава училище. Още от дете се влюбва в поезията, музиката и театъра. Има голям музикален талант, който поради заболяването си, не развива достатъчно и не се изявява като професионалист в областта на музиката.

В своите занимания тя е насърчавана и от вуйчо си /брат на майка й/, известният поет, писател, философ, фолклорист и политик, професор по всеобща история, Михайло Петрович Драгоманов /1841 – 1895/, дълбоко свързан с България /умира в София през август 1895 г., преди това е професор по история в Софийския университет /1884 – 1895/.

Чрез него тя се запознава с елита на украинските творци в различни области на изкуството като поета и драматург Михаел Старитски и композитора Микола Лисенко.

Леся пише първото си стихотворение, когато е на 9 години. През 1884-та, когато е едва тринайсетгодишна, в списание „Лвов“ са публикувани две нейни стихотворения, които са подписани с псевдонима Леся Украинка.

Заради заболяването си се лекува в Крим, Гърция, Германия и Австрия, а последните си години прекарва в Египет и Грузия, където умира на 01. 08. 1913 г. в Сурами. Погребана в Байковото гробище в Киев.

Автор е на сборници с поезия, както и на драми, историческа проза, песни, епични поеми, балади, приказки, статии. Превежда Юго, Шекспир, Данте, Байрон, Хайне и др.

Едни от най-известните й произведения са: „Една стара приказка“, 1893 г. „Contra Spem Spero!“ стихотворение, 1890 г., „В работилницата, в страната на робството“ драматичен диалог, 1906 г., „Песента на гората“ драма, 1911 г., „Оргията“ драматично стихотворение, 1913 г.

Представена в рубриката „На фокус“ в брой 3/2022 на сп. „Картини с думи и багри“


ЛЮДМИЛА ХРИСТОВА


МАЯ ЦЕКОВА


МИЛЕНА СТОЯНОВА

Милена Стоянова

Милена Стоянова е родена на 30.10.1958 г. в Пловдив. Завършила е полувисше медицинско образование и има 23 години стаж по специалността.

Има литературни изяви от 2001 г. в студио „Младост“ с художествен ръководител Николай Гюлев.

Награждавана е на „Мелнишки вечери на поезията“ – 2002 г. и 2003 г., на „Кулски поетичен панаир“ – 2005 г.,
през 2016 г. с отличие от Столична община на конкурса „В полите на Витоша“.

Има публикации в местни и национални издания.

Автор на стихосбирката „Точка на мълчание“, изд. КВЦ, София, 2022 г.

Автор в сп. „Картини с думи и багри“ от брой 2/2022 с участие в обща публикация „Те обичат Асеновград“ и от брой 3/2022 със самостоятелна публикация.


НИКОЛАЙ ГЮЛЕВ

Николай Гюлев

Николай Гюлев е роден през 1942 г. в Гюмюрджина, дн. Гърция. Детството му минава в с. Резбарци, Кърджалийска област.

По-късно завършва специалността Журналистика в СУ “Св. Климент Охридски”. Работил е като журналист в централни и местни издания.

Автор на 13 стихосбирки: “Някъде във нас е светлината” /1970/, “Пръст и вода” /1975/, “В часа на отлива” /1980/, “Небесен огън” /1986/, “Вторият живот” /1998/, “Голямото щракане”, /1998/, “Житие на един смешен и грешен раб божий” /1998/, “Отпивам мига” /1999 /, “Лятна есен” /1999/, “Безпределност” /2000/, “Убежище” /2001/, “Животът удря и животът гали” /2002/, “И земен, и небесен!” /2008/, “И все пак” /2014/.

Негови стихове са превеждани на унгарски, руски, турски и молдовски език. Носител е на национална литературна награда от Яворовите дни в Поморие.

Превеждал е руски поети и писатели, както и романа “Носач на вода” на латвийската писателка Илзе Индране. От 1970 г. живее в Пловдив, член е на Дружеството на писателите в града.

Ето какво споделя поетесата Милена Стоянова за него:

„Когато го срещнах през 2000 г., вече беше художествен ръководител на литературно студио “Младост”. В негово лице за първи път имах възможност да видя на живо български поет, да се докосна до богатия му душевен мир и това да ме окрилява. Ники Гюлев (както го наричахме в литературния клуб) беше земен и в същото време възвишен, сякаш неприсъщ за реалността. Това вълнение оставаше при всяка нова среща, остава и до днес, въпреки че на 12 юни 2017 г. земният му път привърши. Уверена съм, че за всички нас, които го познавахме, гласът му, думите му, образът му са все така живи.“ , 1 август 2022 г.

Представен в брой 3/2022 на сп. „Картини с думи и багри“ с рецензия за поетичния дебют на Милена Стоянова.


СИДОНИЯ ПОЖАРЛИЕВА


СИЛВА ВАСИЛЕВА

Силва Василева

Силва Василева е родена в Ихтиман.

Завършила е българска филология в ПУ „Паисий Хилендарски“ – Пловдив, учила е в ДБИ – София и ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Работила е за Фондация Глобални библиотеки – България, била е зам. директор на РБ „Любен Каравелов“-Русе. Понастоящем е зам. директор на СУ „Йордан Йовков“-Русе.

Гост редактор и автор на сп. „Картини с думи и багри“ от брой 3/2022.


СНЕЖАНА ИЗВОРСКА

Снежана Изворска

Снежана Изворска е родена на 18.02.1945 г. в София. Завършва българска и френска филология в СУ „Климент Охридски“. През студентските си години участва в литературни четения като член на поетичните групи „Черноризец Храбър“ и „Димчо Дебелянов“.

Работила е като гимназиална учителка, журналист, редактор и преводач.

Публикувала е свои стихове в „Пулс“, „Пламък“ и „Септември“.

Омъжена за д-р Ануар Ауад, от 1971 г. и понастоящем живее в Израел. Любител художник и любител градинар е.

Автор на стихосбирката „Лирика“ /1994 г./, която е илюстрирана с нейни авторски рисунки и картини на баща й, Павел Изворски и на поетичната книга „Между нищото и сбогом“ /2022 г./

Автор в сп. „Картини с думи и багри“ от брой 3/2022, в който е представена със стихове от новата си книга, подбрани от Борис Цветанов и с негова рецензия за втората й стихосбирка.


СНЕЖАНА СТАМОВА


ТЕМЕНУЖКА ВАЧЕВА

Теменужка Вачева

Теменужка Петкова Вачева е родена на 1 януари 1970 г.

Завършила е ВШУ „Константин Преславски“ със специалност НУП. Омъжена е и има една дъщеря.

Пише поезия и проза за деца и възрастни.

Има издадени три самостоятелни книжки – стихосбирката за деца „Дъга от чувства и копнежи“, стихосбирка за възрастни „Размисъл“ и „Забавни страници за деца“, с гатанки, стихотворения, разкази и приказки.

Участва в съавторство в сборниците “ Искърски полъх“ и в “ И росата носи капчици усмивки“,
а също така и в сливенските списания “ Слово“ и „Милосърдие“, в алманаха с автори от поречието на р. Искър „Подай ръка“ и в националните антологии “ Читалищни поети“ – 2004 и 2007 г.

Редактор е на книжката „Училище и читалище ръка за ръка“,
с творби на ученици от литературен клуб „Млада муза“. Има спечелена награда за рекламно лого на сиропа Проспан.

Участва със свои творби в читалищни конкурси.

Работи за други предстоящи съавторства и участия с колеги от страната.

Автор в сп. „Картини с думи и багри“ от брой 3/2022.


ТОНИ ТЕЛЛАЛОВ

Тони Теллалов

Тони Антонов Теллалов е роден на 8 октомври 1970 г. в гр. Шумен.

До 27-годишна възраст е живял в Ямбол, където получава средно образование в математическа гимназия „Н. Лобачевски“ (сега „Атанас Радев“). Завършва социална педагогика в Шуменския университет „Св. Епископ Константин Преславски“. Доктор е по социална педагогика. Понастоящем живее в Карнобат.

Автор е на стихосбирките: „Махмурлуци“ (1996), „Нощем срутени гари“ (2002), „Тук, през девет планини“ (2002), „Пролетно чистене“ (2006), „Аритмия във три октави“ (2013), „Междинни гари“ (2014), „Завещаване на деформациите“ (2018), „Парче от икона“ (2021), както и на „Дугулите и вълшебното листо“ (2021), приказка-игра за деца (в съавторство с Никола Райков).

Носител е на първа награда за поезия от Националния студентски литературен конкурс – Шумен през 2002, първа награда за разказ от Националния студентски литературен конкурс – Шумен през 2003 г., наградата на Община Шумен за литература през 2007 г. и 2015 г.), първа награда на националния конкурс за „SMS – поезия“ на М-тел, НДК и Съюза на българските писатели през 2007 г., първа и втора награда на Конкурса за кратка проза, организиран от LiterNet & eRunsMagazineпрез (2011 г. и 2013 г.), първа награда от Втори Национален конкурс за авторска приказка през 2019 г., Национална награда за лирика „Иван Пейчев“ (2021), както и на наградата „Бисерче вълшебно“ (2022) – единствената награда в България, която се определя от гласовете на детската аудитория.

Редактор и съставител на редица поетични книги, литературни сборници и алманаси. Член на Съюза на българските писатели и на Дружеството на писателите в Шумен.

Автор в сп. „Картини с думи и багри“ от брой 3/2022.


ФЕДЕРИКО ГАРСИЯ ЛОРКА

Федерико Гарсия Лорка

Федерико Гарсия Лорка е роден във Фуенте Вакерос, Гранада (Андалусия) на 05.06.1899 г. и разстрелян на 19.08.1936 г.

Той е най-печално известната жертва на Испанската Гражданска война.

През 1919 г. Лорка отива в Мадрид, където остава през следващите петнайсет години. Напуска университета, за да се посвети изцяло на своето изкуство. През този период Лорка става част от групата испански писатели, художници, музиканти и други хора на изкуството, известна като „Поколение 27“, включваща Салвадор Дали и Луис Бунюел, които увличат младия поет в сюрреализма.

В ранните етапи от творчеството си с групата са били близки също и Пабло Неруда, Висенте Уидобро и Хорхе Луис Борхес. През 1928 г. излиза „Цигански балади“, която веднага донася на Лорка широка известност и претърпява седем издания през оставащите осем години от живота му.

Лорка е и художник, виртуозен пианист, китарист и композитор. Поезията и пиесите му комбинират елементи от андалузкия фолклор със сложни и често сюрреалистични поетични техники, в разрез с всички социални и образователни бариери.

Счита се, че той е успял в създаването на жизнеспособeн поетичeн стил за сцената, превъзхождащ работите на неговите съвременници Йейтс, Елиот и Клодел.

Автор е на поетичните сборници: „Impresiones y paisajes“ (Впечатления и пейзажи, 1918), „Libro de poemas“ (Книга със стихове, 1921), „Poema del cante jondo“ (Стихове за канте хондо, 1921), „Oda a Salvador Dalí“ (Ода за Салвадор Дали, 1926), „Romancero gitano“ (Цигански романси, 1928), „Poeta en Nueva York“ (Поетът в Ню Йорк, 1930), „Llanto por Ignacio Sánchez Mejías“ (Плач по Игнасио Санчес Мехиас, 1935), „Diván del Tamarit“ (Диван Тамарит, 1936), „Sonetos del amor oscuro“ (Сонети за смутната любов, 1936);

и пиесите: „Mariana Pineda“ (Мариана Пинеда, 1927), „La zapatera prodigiosa“ (Прекрасната обущарка, 1930), „El público“ (Публиката, 1930), „Así que pasen cinco años“ (Пет години по-късно, 1930), „Amor de don Perlimplín con Belisa en su jardín“ (Любовта на дон Перлимплин, 1933), „Bodas de sangre“ (Кървава сватба, 1933), „Yerma“ (Йерма, 1934), „Doña Rosita la soltera o el lenguaje de las flores“ (Доня Росита или Езикът на цветята, 1935), „Retablillo de Don Cristóbal“ (Шутът на дон Кристобал, 1935), „La casa de Bernarda Alba“ (Домът на Бернарда Алба, 1936).

Представен в брой 3/2022 на сп. „Картини с думи и багри“ в рубриките „Незаглъхващи гласове“ и „Паметта на изкуството“ със свои стихотворения и картини.


ЦВЕТЕЛИНА ДЕЛОВСКА

Цветелина Деловска - автор от брой 3/2022

Цветелина Деловска е родена през 1990 г. в град Враца, но от дълги години живее в Благоевград.
Омъжена с две деца – момиче и момче.

Практикува повече от една професия. Специален педагог е, като от 8 години преподава на деца със специални образователни потребности, като в същото време е и професионална певица.

Ето какво споделя за себе си:

„От малка съм човек на изкуството , защото и семейството ми е такова. Пея, рисувам и пиша стихове от ранна детска възраст.
За съжаление, никъде досега не съм публикувала свои произведения, но реших вече да го направя.

Участвала съм в писането на учебник за деца със специални образователни потребности, който е единствен до този момент в страната.

Надявам се да успея да впечатля любителите на поезията с моите творби…“

Става автор в сп. „Картини с думи и багри“ от брой 3/2022, като по този начин прави своя поетичен дебют.