КЕРАМИКА ЗА ИКЕБАНА В СОФИЯ – проф. Георги Георгиев

Експозиция на традиционна керамика за икебана в Дните на източното изкуство и духовност в София – рецензия за творческа изява от проф. Георги Георгиев, снимки Венелина Петкова

В периода 7-9 юни 2019 г. в Центъра за източни езици и култури, СУ „Св. Климент Охридски” се състояха Дните на източното изкуство и духовност в София. Събитието се организира за първи път в рамките на проекта на доц. д-р Антоанета Николова „Възприемане на Източната духовност в Европа”, Лайпцигски университет, Германия/Югозападен университет, България, и е финансирано по Програма „Мария Склодовска-Кюри”, Хоризонт 2020, Европейска комисия. Своеобразен акцент в изключително богатата културна програма беше уъркшопът по икебана и експозицията на традиционна керамика за икебана.

Председателят на Сдружение за икебана „Кагецу” Мария Кеменчеджиева и негови членове запознаха присъстващите с основните принципи, стилове и традиции на това оригинално японско изкуство, след което проведоха творческа работилница. Курсистите имаха възможност да аранжират своите първи самостоятелни композиции с цветя в традиционни за икебана керамични съдове, изработени от Иван Влаев, председател на Националната занаятчийска камара, и д-р Васил Харизанов, преподавател по Техника и технология на керамиката и стъклото в Националната художествена академия. Тяхното партньорство спомогна за създаването на серия уникални съдове за икебана, изработени ръчно от И. Влаев с висок професионализъм и усет към формата, и декорирани с авторски керамични глазури на В. Харизанов.

Керамика-икебана-1
керамичен съд за икебана 1 – снимка Венелина Петкова, керамика Иван Влаев, глазура Васил Харизанов

Вниквайки в същността на изкуството икебана, стана ясно, че керамичните съдове, изработни от Иван Влаев и д-р Васил Харизанов, са не само подложка, а неразривна част от изграждането на композицията, ключов елемент от нейния оригинален дизайн.

керамичен съд за икебана 2
керамичен съд за икебана 2 – снимка Венелина Петкова, керамика Иван Влаев, глазура Васил Харизанов

За тях в не по-малка степен важат основните естетически принципи, заложени във философията на стила „нагейре” в икебана, характеризиращ се с пестеливост на изразните средства и линиите, простота, асиметрия и изчистеност на формата. Внушението идва от аранжирането на цветята, а керамиката, която най-често е висок цилиндричен съд, се явява своеобразен акцент в общата композиция.

Керамичен съд за икебана 3
Керамичен съд за икебана 3 – снимка Венелина Петкова, керамика Иван Влаев, глазура Васил Харизанов.

Декоративните глазури на д-р Васил Харизанов впечатляват както със своята сурова и семпла красота, така и с красотата на меките пастелни преливащи тонове, предавайки автентичен щрих на керамичните съдове. Може да се каже, че те не само са повлияни, но до голяма степен са и пропити от естетическите принципи на дзен будизма, оказал силно влияние върху този стил в икебана.

Керамичен съд за икебана 4
Керамичен съд за икебана 4 – снимка Венелина Петкова, керамика Иван Влаев, глазура Васил Харизанов.

Керамичните съдове носят върху себе си отпечатъка на времето или онова качество, което на японски се нарича „саби” – смекчени от времето цветове и форми, стари, износени или напукани предмети, достолепни в своята „антична възраст” и благородна улегналост, както и характеристиката „ваби”, олицетворяваща идеята за красотата на семплото,  единичното и асиметричното. Впечатление правят и ниските отворени съдове в черно и бяло, декорирани със специална напукана глазура тип „кракле”, предназначени за по-новия стил в икебана, т. нар. „морибана”, който е символ на свободата и отвореността към Запада.

Демонстрацията на изкуството икебана е естетическа церемония, чрез която се разкрива одухотворяващата сила на природата. Срещата на три толкова различни материи – растения, керамични съдове и глазурни покрития, доведе до една наистина естетска наслада на посетителите.

© проф. Георги Георгиев, катедра „Дизайн на порцелан и стъкло”, Приложен факултет, НХА, София, 12.06.2019

снимки: © Венелина Петкова

Author: gabriell-e-lit

Издателство gabriell-e-lit е регистрирано на 6 декември 2018 г. от Габриела Цанева. Габриела Цанева е българска писателка, родена в Русе. Завършва Математическа гимназия „Баба Тонка“ в родния си град. Дипломира се като инженер-химик в ХТМУ – София. Защитава дисертация, за което ѝ е присъдена научната степен „доктор на техническите науки“. По-късно завършва право и работи като адвокат в Софийската адвокатска колегия. От 2003 година е член на Сдружението на българските писатели. През 2018 г. регистрира издателство gabriell-e-lit. Библиография Публикува в списание „Родна реч“, във вестниците „Век 21“, „Демокрация“, „Народно земеделско знаме“, „Земеделско знаме“, „Литературен форум“, "Труд", "Словото днес", "Литературно земеделско знаме" и други. „Миналото в мен“ (документална повест, 1994) „Догонвам бягащия ден“ (стихосбирка, 1998) „Треви под снега“ (роман, 2000; ISBN 978-954-8453-58-5) „Реши се и ще си свободен“ (есета и стихове, 2001; ISBN 978-954-8453-79-0) „Заскрежени птици“ (стихосбирка, 2008; ISBN 954-9375-41-1) „Шофьори“ (новела, 2008; ISBN 978-954-304-340-8) „Миналото в мен“ (документална повест, 2010; ISBN 978-954-304-369-9) „Врабче върху антената“ (стихосбирка, 2010; ISBN 978-954-497-011-6) „Светлата пътека към звездите“ (стихосбирка, 2010; ISBN 978-954-9375-76-3) „Искам себе си“ (хайбун, 2011; ISBN 978-954-321-830-1) „Заскрежени птици“ (стихосбирка, 2011; ISBN 978-954-321-947-6) „Състояния“ (хайга, 2013; ISBN 978-619-152-347-4) „Бурята сплита ръце“ (стихосбирка, 2016; ISBN 978-954-09-1069-7) „Високосният ден“ (лирика, 2018; ISBN 978-954-09-1253-0)